Николай Лилиев: Разлика между версии

'''Николай Лилиев''' (истинско име '''Николай Михайлов Попиванов'''; р. [[26 май]] [[1885]], [[Стара Загора]] -– п. [[6 октомври]] [[1960]], [[София]]) е виден български [[поет]] [[символизъм|символист]] и драматург.

През [[1905]]–[[1906]] г. следва три семестъра [[литература]] в [[Лозана]], откъдето изпраща стихове в списанията ''„Ново общество“'' и ''„Демократически преглед“. ''Поради липса на средства се завръща в България. Живее в една квартира с Хр. Досев и е близък до неговите толстоистки търсения. През 1907 г. е чиновник в [[Долна баня]], където се запознава със С. Ничев -– основал толстоистка комуна там; запознава се и с [[Димчо Дебелянов]], среща се за пръв път с [[Владимир Василев]] и [[Боян Пенев]], с които е свързана творческата му съдба. През [[1908]]–[[1909|09]] г. е учител в III мъжка гимназия в [[София]]. Заедно с Димчо Дебелянов се радва на покровителството на Димитър Подвързачов и на приятелството на млади поети, журналисти и художници от неговия артистичен кръг. Същата година в сп. ''„Съвременник“'', № 2, под стихотворението ''„An die Natur“'' (''„Към природата“'') за пръв път се подписва с [[псевдоним]]а Николай Лилиев, измислен от редактора на списанието Г. Бакалов.

{{цитат|„Николай Лилиев е може би най-чистият, най-завършеният български лирик, ако имаме предвид красотата на задушевното звучене и голямата изисканост на стохотворнатастихотворната техника. Докато го чета и препрочитам, аз непрекъснато си повтарям, че за него е говорено и писано много по-малко, отколкото той заслужава като поет, като образец на европейско мислене, но и на национална самобитност на езика, като един от забележителните строители на българския театър, като цялостно присъствие в нашия духовен живот. (...) Лилиев се прекланя пред сложността на човешката душа. Но и се стреми да я разбере, като потъва в не малко от нейните дълбочини, в нейните тайни. Поетът често чува нечувани гласове. Пътува извън границите на очевидното. Прекрачва доста прагове пред неизвестното от вътрешния живот на индивидуалността.“ (изИз книгата на [[Юлиан Вучков|проф. д. ф. н. Юлиан Вучков]] „Върхове в историята на българската литература“).}}