Токугава Иеясу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 20:
=== '''Даймио (1556 – 1584 г.)''' ===
Когато през 1556 г. навършва пълнолетие Такечийо променя собственото си имена Мотоясу. Родът Имигауа му разрешава да се върне в родната Микауа, но и
При това положение Мотоясу решава да се съюзи с рода Ода, сключвайки
Вече с развързани ръце Мотоясу започва след години на упадък да умиротворява Микауа. Засилва доверието на своите васали към себе си осигурявайки им нови владения, както и замъци на по-важните от тях – Хонда Тадакацу, Ишикауа Кадзумаса, Кьорики Кийонага, Сакаи Тадацугу и Сакикабара Ясумаса.
Ред 32:
Въпреки, че в този период родът Токугава е формално независим той все още не е състояние да оцелее без помощта на рода Ода и е техен васал. Наистина когато през 1568 г. Нобунага тръгва в поход към Киото, който може да го направи фактически владетел на Япония, много от неговите самураи са васали на Токугава.
В същото време Токугава е нетърпелив да разшири своите владения – той и
След сключването на договора с Уесигу, Иеясу се премества от столицата
През 1572 г. Такеда отнемат замъка Футамата от Иеясу, а по-късно Шинген го побеждава и в битката при Микатагахара, където той отново за малко не пада убит.
Ред 44:
През 1579 г. Иеясу понася тежка загуба – съпругата му и най-големият му син Токугава Нобуясу са обвинени, че в съюз с Такеда Кацуйори са организирали опит за убийство на Ода Нобунага. Съпругата на Иеясу е обезглавена, а Нобуясу е принуден да си направи [[сепуку]] (ритуално самоубийство). Като последица Иеясу е принуден да направи свой наследник третия си и любим син Токугава Хидетада, доколкото втория му син е трябвало да бъде осиновен от друг ставащ все по-влиятелен самурай – Тойотоми Хидейоши.
През 1582 г. отново коалиция между Ода и Токугава напада и разгромява армията на Такеда в битката при Теммокудзан. Такеда Кацуйори и неговият най-голям син Нобукацу следвайки моралният кодекс на самураите –
В края на 1582 г. Иеясу се намира в Сакай, провинция Сетцу, когато до него достига новината за смъртта на Ода Нобунага – от ръката на Акечи Мицуниде.
През 1583 г. една от малкото останали пречки пред Тойотоми Хидейоши да управлява Япония е Шибата Кацуе. Иеясу остава неутрален в конфликта, който приключва след битката при Шидзугатаке през 1583 г., Кацуе извършва сепуку, а Хидейоши и родът му стават най-силните владетели в Япония.
=== '''Втори в империята (1584 – 1598 г.)''' ===
През 1584 г. Иеясу решава да подкрепи Ода Нобукацу, най-големият син и наследник на Ода Нобунага. По това време в резултат на смъртта на Нобунага влиянието на рода Ода вече е чувствително отслабено – за разлика от това на Токугава, докато Тойотоми Хидейоши остава безспорния хегемон. Със съгласието на Ода Нобукацу, Токугава окупират провинция Оуари, бастион на Ода разчитайки това да бъде достатъчно предизвикателство за Хидейоши да поведе война. Последният действително отговаря изпращайки армия в Оуари, с което започва т.нар. „кампания Комаки“. Иеясу печели единствената достойна за отбелязване битка от тази кампания – тази от Нагакуте, което събитие довежда в края на 1584 г. до примирие между Тойотоми и Токугава. Междувременно Ода Нобукацу вече е преминал в противниковия лагер, сключвайки сепаративен мир с Хидейоши. Териториите владение на Ода (с изключение на Оуари) са анексирани от Тойотоми отбелязвайки края на политическото влияние на рода Ода. Окончателният край на конфликта е през 1585 г., когато Иеясу се явява в Осака с официалното обещание да приключи с враждебните действия срещу Хидейоши. Въпреки това Хидейоши остава с резерви по отношение лоялността на Иеясу и оттук нататък единствената военна кампания, в която двамата участват рамо до рамо е тази от Одауара през 1590 г.
Токугава не участват при нахлуването на Хидейоши на остров Шикоку, нито в кампанията за умиротворяване на остров Хоншу. В кампанията на Хидейоши срещу рода Ходжо през 80-те години на века Иеясу първоначално подкрепя Ходжо, но в крайна сметка през 1589 г. се присъединява към Тойотоми – малко преди началото на кампанията Одауара. По време на нахлуването в териториите на рода Ходжо, при който обединените сили на Тойотоми и Иеясу обсаждат Одауара, Иеясу стои начело на 30 000 самураи. Съвместните действия на бойното поле довеждат до подобряване на отношенията между двамата,
След влизането в сила на споразумението с Тойотоми Иеясу премества центъра на своята власт в града-крепост Едо. Ставайки управител на осемте провинции Канто той вече е сред най-влиятелните и силни феодали в Япония. Обграден от океана и трудно проходими планини, и собственик на най-богатите оризища в Япония Иеясу се радва на автономност по отношение на Тойотоми, с която по онова време в Япония не може да се похвали никой друг даймио.
Line 63 ⟶ 61:
=== '''Секигахара (1598 – 1600 г.)''' ===
{{основна|Битка при Секигахара}}
Тъй като през 1593 г. (когато е в напреднала възраст) на Хидейоши се ражда единственото му дете – наследника Тойотоми Хидейори, през 1598 г. вече тежко болен той свиква съвет съставен от най-влиятелните даймио, за да определи формата на управление на Япония след неговата смърт. Шестте регенти от назначения от него регентски съвет са [[Маеда Тошийе]] (главен регент и наставник на наследника), [[Мори Терумото]], [[Укита Хиделе]], [[Уесуги Кагекацу]], [[Кобаякава Такакаге]] и [[Токугава Иеясу]]. Малко след това Хидейоши умира, веднага след което Иеясу, използвайки създадения политически вакуум, започва да създава коалиция от самурайските родове настроени против рода Тойотоми. След смъртта на Маеда Тошийе през 1599 г. Иеясу повежда войските си към Фушими като окупира и замъка на Осака, с което си навлича гнева на останалите четирима регенти (по това време единият от тях -Такакаге вече е починал). От своя страна опозицията на Иеясу намира своя лидер в лицето на Ишида Мицунари, който без да бъде регент е един от главните му опоненти – до степен да организира опита за убийството му по-рано през същата година. Парадоксално опитите през този период на някои от генералите на Иеясуда убият Ишида са спрени от самия Иеясу.
Крехкото сътрудничество между двамата обаче трае много кратко и причина таза това е общата политическа и военна ситуация в Япония по това време т.е. съществуването на две фракции – тази на феодалите управляващи източните провинции – оглавявана от Токугава и тази на феодалите управляващи западните – поддържаща Ишида. Подтикван от съюзниците си Мицунари има желанието да атакува пръв като за целта първо се съюзява с Уесуги Кагекацу (чието владение е недалеч от Едо) с идеята той да блокира евентуалното контранастъпление на Токугава. Военните действия започват през юни 1600 г. Иеясу заедно със съюзниците си – родовете Дате и Могами се сблъскват с Уесуги, но въпреки това успяват да отправят главните си армии на запад – към позициите на Ишида. Междувременно през октомври възползвайки се от ситуацията Ишида успява да овладее Фушими, но този успех му струва сериозна загуба на време и военна сила.
Line 71 ⟶ 67:
В навечерието на решителната битка Иеясу е принуден да се лиши от услугите на 36 000-на своя армия, ръководена от сина му Хидетада, разположена на територията на провинция Шинано (вероятно с цел да противодейства на евентуално предателство от страна на нейния владетел). В противовес обаче, с тайните си дипломатически мисии Иеясу успява да привлече на своя страна рода Кобаякава и да си осигури като минимум неутралитета на рода Мори, което ще се окаже един от ключовите фактори в хода на самото сражение.
Битката при Секигахара се състои на 21-ви октомври 1600 г. с участието на около 160 000 души. Главните сили на Ишида и Токугава се сблъскват на открито поле, докато тези Кобаякава и Мори са разположени по обкръжаващите го възвишения. Хидетада, повикан както се оказва прекалено късно не успява
Веднага след крайната победа Иеясу преразпределя новозавладените територии между своите васали. Тези от тях подкрепили го отсамото начало получават благородническата титла ''fudai даймио'', докато обявилите се за негови васали след битката при Секигахара – по-нисшата ''tozama даймио.'' Иеясу оставя някои от родовете управляващи западни владения без последствия, като например рода Шимацу, но повечето от тях са изтребени. Наследникът Тойотоми Хидейори е принуден да се оттегли в замъка Осака и практически да напусне политическия живот на страната, оставяйки де факто цялото управление на Япония в ръцете на Иеясу.
Line 97 ⟶ 93:
През 1615 г. завършва Buke Shohatto – документ регламентиращ бъдещето на шогуната Токугава.
Кулминацията на първия период Едо е през 1614 – 1615 г. когато е обсадена Осака. По това време Хидейори живее в замъка в Осака без както изглежда да има амбиции за отстраняване на Иеясу от властта, който обаче успява да намери формален претекст за да го нападне (за да „оправдае“ действията на Иеясу, в романа „Шогун“ Джеймс Клавел развива версията, че всъщност Хидейори не е законен наследник, тъй като е заченат от случайна връзка на майка му Йододжими). В началото бойните действия са на страната на военните части на Тойотоми, ръководени от Хидейори, но Иеясу атакува отново. Войските му ръководени лично от шогуна Хидетада успяват трайно да обкръжат замъка, който в края на 1615 г. е превзет. Хидейори, майка му Йододжими (вдовицата на Хидейоши) и неговият наследник извършват сепуку. Съпругата на Хидейори – Сенхиме (внучка на Иеясу) бива спасена. С това
През 1616 г. Токугава се разболява и в крайна сметка на 73 годишна възраст умира, спокоен за бъдещето на своята династия предвид големия брой наследници които е оставил. Погребан е в храма Nikkō Tōshō-gū a Nikko в днешната префектура Tochigi.
| |||