Антифашизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Антифашизмът в България, източници |
м форматиране: 3x кавички, 3x нов ред, 6 интервала, А|А, тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
'''Антифашизмът''' е убеждение, нагласа или движение за противопоставяне на [[фашизъм|фашистки]] или фашизоидни идеологии, групи, организации, управления или индивиди. Свързаният термин '''антифа''', международно
==Същност==
Антифашизмът може да бъде както политическо движение, така и лична убеденост. Привържениците на антифашизма изповядват различни идеологии, от крайно леви до умерено десни. Антифашистите по света се делят най-вече на две крила
▲Антифашизмът може да бъде както политическо движение, така и лична убеденост. Привържениците на антифашизма изповядват различни идеологии, от крайно леви до умерено десни. Антифашистите по света се делят най-вече на две крила - либерално и войнстващо. Либералното крило се въплъщава предимно от привърженици на парламентарната [[демокрация]] и на [[капитализма]], докато войнстващото крило се сътавя от хора, припознаващи за свои леви идеологии като [[комунизма]] и [[анархизма]]. Либералното крило акцентира на интелектуалното противопоставяне на [[фашизма]], докато войнстващото смята, че е необходима постоянна въоръжена съпротива срещу фашистите.
==Антифашизмът до края на Втората световна война==
Антифашизмът възниква едновременно с популяризирането на фашистката идеология, но получава по-широка популярност едва към началото на [[Испанската гражданска война]] през [[1936]]-[[1939]], с назряване на опасността от [[Втората световна война]].
[[Картинка:Hakenkreuz im Verbotsschild.svg|120px|thumb|дясно|Антинацистки символ]]
До началото на Втората световна война водеща роля в антифашизма има
По време на Втората световна война антифашизмът се въплъщава най-вече от съпротивителните движения срещу политиката на държавите от [[Оста]], развили се в почти цяла [[Европа]] и голяма част от [[Азия]]. Мнозинството от тях използват метода на въоръжената борба, но има и такива с пацифистки настроения като групата на [[Бялата роза]] в Германия. Съпротивата е доминирана от [[комунизъм|комунистическите партии]], но съществуват и съпротивителни движения с либерална насоченост като [[ЕККА]] в [[Гърция]].
Line 15 ⟶ 13:
==Антифашизмът след Втората световна война==
[[Image:Antifa 2.jpg|right|thumb|180px|Антифа [[графити]] в Трънава, [[Словакия]]]]
След Втората световна война за антифашистки се обявяват най-вече леви [[младеж]]ки организации (например американската [[RASH]]) и обединения на бивши дейци на Съпротивата (международното обединение [[FIR]]). Докато последните са по-скоро със затихващи функции, то от първите продължават активно да действат и да се създават нови.
==Антифашизмът в България==
[[Българска марксистка историография|Българската марксистка историография]] определя действията на българските леви сили против местната власт като антифашизъм още по времето на [[Юнско въстание|Юнското въстание]] през 1923 г..<ref>Фол, Александър, Васил Гюзелев и др. Кратка история на България, под редакцията на чл.-кор. проф. Илчо Димитров, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 329, глава Юнско антифашистко въстание. Георги Димитров пише
Съпротивата срещу властта от страна на комунистически и прокомунистически сили до 9 септември 1944 година в редица пропагандни източници се разглежда като антифашистка. През 30-те години на ХХ век [[БРП]] изпълнява директивата на [[Коминтерна]] и участва в създаването на Народен фронт. През лятото на [[1941]] година в [[България]] е поставено началото на въоръжена съпротива, осъществявана от [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойни групи]] и [[партизанско движение в България|партизански формирования]] под ръководството на [[БРП]]. През [[1943]] е създаден [[Отечествен фронт]], а същата година въоръжените отряди са обединени в [[Народоосвободителна въстаническа армия]]. В периода септември [[1944]]-май [[1945]] България се сражава на страната на антихитлеристката коалиция и в този период в България антифашистката борба е насочена срещу собственото правителство и има характер на [[Партизанско движение в България|Гражданска война]].▼
▲[[Българска марксистка историография|Българската марксистка историография]] определя действията на българските леви сили против местната власт като антифашизъм още по времето на [[Юнско въстание|Юнското въстание]] през 1923 г..<ref>Фол, Александър, Васил Гюзелев и др. Кратка история на България, под редакцията на чл.-кор. проф. Илчо Димитров, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 329, глава Юнско антифашистко въстание. Георги Димитров пише "Ако Комунистическата партия ...се беше съединила със здравите сили в Земеделския съюз и бе се обявила решително против фашистките съзаклятници, фашисткия преврат без всякакво съмнение щеше да бъде смазан" </ref> Според комунистически източници, [[Септемврийското въстание|Септемврийското въстание]] през 1923 година се определя от историографията като „...първото в света антифашистко въстание“ <ref>Фол, Александър, Васил Гюзелев и др. Кратка история на България, под редакцията на чл.-кор. проф. Илчо Димитров, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 339</ref>, т.е. като първата антифашистка проява, независимо че фашистката идеология като политическа доктрина се развива и става държавна политика по-късно в Италия.
▲Съпротивата срещу властта от страна на комунистически и прокомунистически сили до 9 септември 1944 година в редица пропагандни източници се разглежда като антифашистка. През 30-те години на ХХ век [[БРП]] изпълнява директивата на [[Коминтерна]] и участва в създаването на Народен фронт. През лятото на [[1941]] година в [[България]] е поставено началото на въоръжена съпротива, осъществявана от [[бойни групи]] и [[партизанско движение в България|партизански формирования]] под ръководството на [[БРП]]. През [[1943]] е създаден [[Отечествен фронт]], а същата година въоръжените отряди са обединени в [[Народоосвободителна въстаническа армия]]. В периода септември [[1944]]-май [[1945]] България се сражава на страната на антихитлеристката коалиция и в този период в България антифашистката борба е насочена срещу собственото правителство и има характер на [[Партизанско движение в България|Гражданска война]].
Режимът, ръководен от [[БКП]] до [[1989]] г., приема антифашизма за част от държавната идеология. В духа на комунистическата пропаганда режимът, установен в България до 1944 година, е определян като фашистки. Проповядването на фашизъм и участието във фашистки организации е вписано като престъпление в [[Наказателен кодекс|Наказателния кодекс]]. Създаден е [[Съюз на борците против фашизма]], в който членуват бивши участници във въоръжената съпротива от периода [[1941]]-[[1944]].
| |||