Хигс бозон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 1:
'''Хигс бозонът''' е масивна [[Теория на скаларното поле|скаларна]] [[елементарна частица]]. Съществуването и е доказано и потвърдено от [[CERN|Европейската организация за ядрени изследвания - CERN]] на [[14 март]] [[2013]] г.
== Теоретични свойства ==
През 1964 г. Питър Хигс и негови колеги предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно [[поле (физика)|поле]] (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен [[фотон]]ите и [[глуон]]ите взаимодействат с него. В резултат на това взаимодействие частиците получават [[маса (величина)|маса]]. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и [[елементарна частица]], която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада
С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат [[маса_(величина)|маса]] в материята. По специално, Хигс бозонът обяснява разликата между нулевата маса в покой на [[фотон]]а и сравнително масивните [[W и Z бозони]]. Масите на елементарните частици, както и различията между [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] (с носител фотона) и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]] (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) [[материя (физика)|материя]]. Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят.
Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса - 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко — от порядъка на 10<sup>-23</sup> части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад — например разпадът на Хигс бозона на два [[фотон]]а, или на четири [[електрон]]а, или на 4 [[мюон]]а, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот.
По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като [[Голям адронен ускорител|Големият адронен ускорител]] в Европейския център за ядрени изследвания (CERN) край Женева
== Откриване ==
На 4 юли 2012 от [[CERN]] съобщават, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 [[GeV]] (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от [[стандартен модел|Стандартния модел]]
[[стандартен модел|,]] но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.
На 14 март 2013 [[CERN]] потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон.
|