Уикипедия

Симеоновец: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 11:
}}
[[File:Simeonovets-main-street.jpg|thumb|Главната улица в Симеоновец]]
'''Симеоновец''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Септември]], [[Областобласт Пазарджик]].
 
== География ==
 
Селото се намира на границата между [[Родопите]]<!-- и Тракийската низина, на 3 км. от [[Цариградско шосе]]-->.
Разстоянието от [[София]] е 101 км., а до областния град [[Пазарджик]] — 20 км. Селото е почти слято със съседното [[Семчиново]].
Селото е разположено върху алувиален конус.
Line 20 ⟶ 21:
== Природа ==
 
В землището /общо около 5300 дка/ горите са с широколистна растителност, но има и пояси с борови насаждения. Преобладават [[дъб]], [[бук]], [[габер]], в по-високите части - [[бор]] и [[елха]].<br>▼
На територията на селото е имало вековни дъбове, но от "Корията" (както се е наричал масивът) са останали около десет дъба.<br> Характерни за района са терени с кисели почви и глинести пластове , които са предпоставка за добър водосбор, но вододайната зона на селото през годините оредява откъм здрави дървета. В по-ниските части на землището преобладават пясъци с високи подпочвени води.▼
 
 
▲В землището/общо около 5300 дка/ горите са с широколистна растителност, но има и пояси с борови насаждения. Преобладават дъб,бук,габер, в по-високите части- бор и елха.
▲На територията на селото е имало вековни дъбове,но от "Корията" както се наричал масивът са останали около десет дъба. Характерни за района са терени с кисели почви и глинести пластове ,които са предпоставка за добър водосбор,но вододайната зона на селото през годините оредява откъм здрави дървета.В по-ниските части на землището преобладават пясъци с високи подпочвени води.
 
== Земеделие ==
 
На землището на селото се отглеждат различни култури - [[царевица]], [[арпаджик]], [[жито]], [[пшеница]]. Все по-често се срещат и овощни градини от [[ябълки]], [[череши]] и [[вишни]].<br>
Все по-често се срещат и овощни градини от ябълки,череши,вишни.
В миналото регионът е бил известен с лозята си.
 
== История ==
Съществуването на селото e от 1488 г. , има документи за изплащане на данъци, според които селото първоначално се е казвало Елена (слънце).▼
 
▲Съществуването на селото e от [[1488]] г. , имаСъществуват документи за изплащане на данъци, според които селото първоначално се е казвало Елена (слънце).<br>
На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващите търговци, които искали да преминават към [[Рим]]. Според други, това е стражева наблюдателна кула от времето на [[Второто Българско царство]], от която чрез високи огньове се е препращал през [[Средна гора]] към [[Търновград]] сигнал за нашествия и опасности, но без разкопки да установят формата на градежите, такива предположения са безпочвени. <br>В подножието на възвишението има и други останки -от светилище или привързан към светилището комплекс от сгради,. Старинното поселище се идентифицира по множество гробове, които се появяват в свлачищната част "Бялата пръст". Камерите са изградени от изправени, солидни плоски сиенитни камъни. Намерените останки впечатляват с ръста на погребаните. Отхвърля се предположението за погребения на войници след вероятна битка в района пред дефилето на [[Марица]], защото има и камери с детски погребения. <br>Преминаващи любители историци и стажуващи студенти епизодично се интересуват от терена и го датират хипотетично към IV- VвV в., т.е. след разпада на [[Римската империя]] или Ранна [[Византия]]. Тук легендите за оставени съкровища, под угрозата на атакуващи врагове, битуват сред многобройни иманяри[[иманяр]]и.
 
== Културни и природни забележителности ==
 
Селото е съвсем в подножието на гористи прохладни хълмове и като терен е било подходящо място за отглеждането на многохилядното стадо на турски богаташ . Оборите за стадата се наричали ''сая,мн.ч.-саи''. Мястото със саите е станало Саитово...Селото (селото на чобаните и, доячите и аргатите, които се грижели за животните тук. <br>Историята за местния големец Саран бей е от по-късни години. -тойТой завещал на сина си Саид ага толкова земя, колкото можел на кон да обходи в кръг от изгрев до залез. Но името на наследника не е в етимологията на името на селото.
Сегашното име Симеоновец е прогласено по повод рождението на царския наследник на [[Борис III]] - [[Симеон]].
[[Връх]] [[Милеви скали]] е свързан с преданието за [[Смилен ]], който с рог, направен от кора на дърво, е възвестявал за опасности и се е чувал чак до селото.▼
Електрифицирано е през [[1946]] г. За асфалтови улици се броят две от цяматацялата мрежа . Другите са предстоящи в бъдещето обекти.<br>▼
В селото се намира паметник на един от тримата партизани — [[Серафим Янакиев-Червенко]] — убит през [[1944]] г. Читалището, носещо неговото име, съществува въпреки трудностите по поддръжката му.Смоотвержени Самоотвержени самодейки ежегодно съставят свой репертоар и създават слава на селото сред много конкурентни състави.<br>▼
По времето, когато [[Юрий Гагарин]] е бил на посещение в [[България]], на разклона на Цариградския път, много хора са го посрещнали с възгласи и цветя. Но селяните от Симеоновец, нямало как да зарежат житата си и жънели. Когато Гагарин преминавал , те се затичали през нивите да го пресрещнат. Вероятно гледката напомнила за родните му трудолюбиви селяни и усмихнатият космонавт спрял кортежа и слязъл да ги поздрави. Селяните благоговеели пред него, изумени от щастието си да се сещнатсрещнат с героя, когото несъмнено възприемали като докоснат от Бога.<br>▼
Интерес представлява историята на църквата на селото. На монах от далечен манастир му се присънило, че трябва да отиде в това село и да намери отдавна изгубената икона на [[Дева Мария]]. Така му се присънило два пъти и той с разрешение на първосвещенника тръгнал да търси селото. Когато го намерил , намерил и двама души, които му повярвали. Тръгнали без определена посока като тайнствени сили ги напътствали. Спрели на някаква поляна и им казал да копаят тук, и още на първия метър намерили иконата. Селяните се зарадвали на този божествен знак и съградили Манастира "Рождество на Пресвета Богородица" . На източната външна стена и сега се чете годината1883годината [[1883]]. Въпреки множеството посегателства и хулигански грабежи през отминалите години, църквата има забележителни стари стенописи , икони и Свещени книги.<br>▼
Преди около дадеседесетдвадесет години, стогодишната ,тогава, баба Парашкева разказваше за своите ученически години в училището към този манастир, когато присъствали на свалянето на най-първата и вече спукана камбана. И гордо наблягаше на непостигнатата от други камбани по селата мелодичност на новата саитовска камбана.<br>▼
Като особено магнетично място местните хора почитат "Кладенчето". В горското усойно място извира вода с неповторима бистрота и мекота. От опита на поколения е съхранено убеждението, че тя лекува всички очни болки и възпаления. За тази благодат тукашните хора ревностно се грижат и пазят чистотата й.▼
 
== Редовни събития ==▼
 
На 8 септември - [[Рождество Богородично]] се провежда храмов събор. Поклонници нощуват в манастира в нощта срещу 8. септември, за да измолят здраве и благоденствие за семействата си. На веселието след Литургията [[Литургия]]та всяка година участват изпълнители на народна музика. Гордост за родителите си и учителите си е местната много гласовита и талантлива девойка - В.Миленина, която почти ежегодно поздравява гостите на празника със свои изпълнения. Допълнителна и неотменна част от традицията в този ден са борбите за наградата на селото.<br>▼
През [[2012]] г. се състоя един от най-големите и добре организирани събори в областта, за което основно се погрижи кметът на селото - Димитър Тодоров с подкрепата на родолюбиви спонсори.▼
 
Няколко години традиционният празничничен курбан за [[Димитровден]] се провежда край осветения от пловдивски Владика параклис "Свети Димитър" в източната част на селото. <br>Грижовни и богобоязливи хора от селото със собствени средства са реставрирали кръстовия постамент в западния край на селото в м. "Свети Илия", където някога водата от реката пропадала и не стигала до градините за поливане. Поради особености на тектониката водата се губела в земята. Молитвеното място отбелязали с кръстов символ и го посветили на Св.Илия за вода и дъжд, без гръм и градушки. На [[Илинден]] шествие на поклонници излиза всяка година с химни и песнопения до святото място. Отпосле водата преминавала през терените, без да се губи. Даже воденица направили съвсем наблизо, макар че по стръмното колите с жито не излизали лесно. Преселници след [[Балканската война]] я поддържали до средата на миналия век, а старите още наричат мястото "Зизовата воденица".<br>▼
▲Връх Милеви скали е свързан с преданието за Смилен , който с рог, направен от кора на дърво, е възвестявал за опасности и се е чувал чак до селото.
На 1 юни се провежда празник "Деца без дрога". Празникът се провежда на язовира край Симеоновец със съдействието на будни младежи от селото и убедени привърженици на спорта ,като фактор срещу опасностите на съвремието.▼
Електрифицирано е през 1946 г.
▲За асфалтови улици се броят две от цямата мрежа .Другите са предстоящи в бъдещето обекти.
▲В селото се намира паметник на един от тримата партизани — [[Серафим Янакиев-Червенко]] — убит през 1944 г.Читалището,носещо неговото име, съществува въпреки трудностите по поддръжката му.Смоотвержени самодейки ежегодно съставят свой репертоар и създават слава на селото сред много конкурентни състави.
▲По времето, когато Юрий Гагарин е бил на посещение в България, на разклона на Цариградския път, много хора са го посрещнали с възгласи и цветя. Но селяните от Симеоновец, нямало как да зарежат житата си и жънели. Когато Гагарин преминавал , те се затичали през нивите да го пресрещнат. Вероятно гледката напомнила за родните му трудолюбиви селяни и усмихнатият космонавт спрял кортежа и слязъл да ги поздрави. Селяните благоговеели пред него, изумени от щастието си да се сещнат с героя,когото несъмнено възприемали като докоснат от Бога.
▲Интерес представлява историята на църквата на селото. На монах от далечен манастир му се присънило, че трябва да отиде в това село и да намери отдавна изгубената икона на Дева Мария. Така му се присънило два пъти и той с разрешение на първосвещенника тръгнал да търси селото. Когато го намерил , намерил и двама души, които му повярвали. Тръгнали без определена посока като тайнствени сили ги напътствали. Спрели на някаква поляна и им казал да копаят тук, и още на първия метър намерили иконата. Селяните се зарадвали на този божествен знак и съградили Манастира "Рождество на Пресвета Богородица" .На източната външна стена и сега се чете годината1883.Въпреки множеството посегателства и хулигански грабежи през отминалите години,църквата има забележителни стари стенописи , икони и Свещени книги.
▲Преди около дадеседесет години, стогодишната ,тогава, баба Парашкева разказваше за своите ученически години в училището към този манастир,когато присъствали на свалянето на най-първата и вече спукана камбана.И гордо наблягаше на непостигнатата от други камбани по селата мелодичност на новата саитовска камбана.
Като особено магнетично място местните хора почитат "Кладенчето".
▲В горското усойно място извира вода с неповторима бистрота и мекота.От опита на поколения е съхранено убеждението,че тя лекува всички очни болки и възпаления.За тази благодат тукашните хора ревностно се грижат и пазят чистотата й
 
== Обществени институции ==▼
▲== Редовни събития ==
▲На 8 септември -Рождество Богородично се провежда храмов събор.Поклонници нощуват в манастира в нощта срещу 8.септември,за да измолят здраве и благоденствие за семействата си.На веселието след Литургията всяка година участват изпълнители на народна музика.Гордост за родителите си и учителите си е местната много гласовита и талантлива девойка-В.Миленина,която почти ежегодно поздравява гостите на празника със свои изпълнения.Допълнителна и неотменна част от традицията в този ден са борбите за наградата на селото.
▲През 2012 се състоя един от най-големите и добре организирани събори в областта,за което основно се погрижи кметът на селото-Димитър Тодоров с подкрепата на родолюбиви спонсори.
 
На територията на село Симеоновец се намира основно училище „Св.св.Кирил и Методий“, което въпреки демографската криза не бива да бъде затворено и в идните години. ▼
Няколко години традиционният празничничен курбан за Димитровден се провежда край осветения от пловдивски Владика параклис "Св.Димитър" в източната част на селото.
▲Грижовни и богобоязливи хора от селото със собствени средства са реставрирали кръстовия постамент в западния край на селото в м. "Свети Илия",където някога водата от реката пропадала и не стигала до градините за поливане. Поради особености на тектониката водата се губела в земята. Молитвеното място отбелязали с кръстов символ и го посветили на Св.Илия за вода и дъжд,без гръм и градушки.
На Илинден шествие на поклонници излиза всяка година с химни и песнопения до святото място.Отпосле водата преминавала през терените, без да се губи.
Даже воденица направили съвсем наблизо,макар че по стръмното колите с жито не излизали лесно.Преселници след Балканската война я поддържали до средата на миналия век. А старите още наричат мястото Зизовата воденица".
▲На 1 юни се провежда празник "Деца без дрога". Празникът се провежда на язовира край Симеоновец със съдействието на будни младежи от селото и убедени привърженици на спорта ,като фактор срещу опасностите на съвремието.
 
▲== Обществени институции ==
▲На територията на село Симеоновец се намира основно училище „Св.св.Кирил и Методий“, което въпреки демографската криза не бива да бъде затворено и в идните години.
== Спорт ==
На училищната площадка се играе активно волейбол. Монтирана е маса за тенис.Трасирани са пътеки за излаз към в."Милеви скали" през селото.▼
 
▲На училищната площадка се играе активно [[волейбол]]. Монтирана е маса за тенис. Трасирани са пътеки за излаз към в."Милеви скали" през селото.
== Други ==Личностите популярни в местната общност са Докторът,Кметът и Свещеникът.Аптека и банкомат няма -▼
 
== Други ==
 
▲== Други ==Личностите популярни в местната общност са Докторътдокторът,Кметът кметът и Свещеникътсвещеникът. Аптека и банкомат няма -.
 
Кухня:
'''Печена царевица''':
Царевицата се поставя върху нагрят котлон, ламарина на тринога, или напрво на жаравата.
Пече се докато почернеят върховете на царевичните зърна.
 
'''Пататник''':
* 10 средни по големина картофа (около 1кг)
* 200 г сирене
Line 82 ⟶ 80:
* 2 с.л. краве масло
* 2 яйца* 1/2 връзка пресен магданоз
Обелваме картофите и ги настъргваме на едро ренде. Смесваме ги с настърганото на едро ренде сирене, настъргания кашкавал, яйцата, нарязания на ситно пресен магданоз, олиото и кравето масло. Объркваме добре сместа и я сипваме в тава. Печем в силна фурна, докато пататникът се запече отгоре – тогава го объркваме с лъжица и наливаме 1 чаена чаша топла вода. Допичаме докато остане на мазнина.<br>
 
Пататникът е типично за Родопите картофено ястие. Рецептата се е предавала от поколение на поколение до наши дни. . По класическия начин се пече в тава с ръчно, фино -точени кори отгоре и отдолу в печка с дърва. След изпичане на долната кора се поставя дървен кръг /или Дъното на по-голяма тава/ отгоре, за да прикрепя сместа в корите,. Обръща се с едно движение - през замах, и-наопаки- и при вдигането на тавата долната кора е вече горна. Дървеният кръг е вече поднос. След прецизно побутване на обърнатата баница, изсипвате бавно и я връщате в намазаната тава. И се пече отново.▼
Обелваме картофите и ги настъргваме на едро ренде.
 
Смесваме ги с настърганото на едро ренде сирене,настъргания кашкавал,яйцата , нарязания на ситно пресен магданоз, олиото и кравето масло.
 
Объркваме добре сместа и я сипваме в тава.
Печем в силна фурна, докато патетникът се запече отгоре – тогава го объркваме с лъжица и наливаме 1 чаена чаша топла вода. Допичаме докато остане на мазнина.
 
▲Пататникът е типично за Родопите картофено ястие. Рецептата се е предавала от поколение на поколение до наши дни. . По класическия начин се пече в тава с ръчно, фино -точени кори отгоре и отдолу в печка с дърва. След изпичане на долната кора се поставя дървен кръг/или Дъното на по-голяма тава/ отгоре, за да прикрепя сместа в корите, Обръща се с едно движение -през замах, и-наопаки- и при вдигането на тавата долната кора е вече горна.Дървеният кръг е вече поднос.След прецизно побутване на обърнатата баница, изсипвате бавно и я връщате в намазаната тава.И се пече отново.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Симеоновец“.