Алфред Нобел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
форматиране |
||
Ред 29:
}}
''' Алфред Бернхард Нобел ''' (
== Семейство ==
Бащата на Алфред
Алфред Нобел притежава и много добър усет за бизнес
Колкото повече нараства успехът му, обаче, толкова по-мъчителна ставала борбата с [[Алтруизъм|алтруизма]] му. Нобел е меланхоличен, недоволен от живота човек, който сам си създава много проблеми. Никога не се жени и няма успех сред жените. Когато негов роднина го моли да каже нещо за себе си, за да попълни историята на рода, той отговаря: „''Най-голям грях: Не почита мамона. Важни събития в живота: Няма.''“
В завещанието на Нобел е отбелязано, че за наградите няма значение националността. Или както казва "ще я получи този, който най-много я заслужава, независимо дали е скандинавец или не."▼
▲В завещанието на Нобел е отбелязано, че за наградите няма значение националността. Или както казва
Основаването на нобеловите награди е през [[1895]] г. когато Алфред Нобел написва завещанието си оставяйки голяма част за него. От [[1901]] г. наградата се присъжда на мъже и жени за отлични постижения във [[физика]]та, [[химия]]та, [[медицина]]та, [[литература]]та и награда за мир. От [[1969]] се дава такава и за [[икономика]].▼
▲Основаването на нобеловите награди е през
През [[1875]] г. Берта фон Сютнер става секретарка на Алфред Нобел. Макар че личните и контакти с Нобел да са кратки, тя кореспондирала с него до смъртта му и се счита, че тя оказала огромно влияние на решението му да се включи награда за мир в завещанието му което тя получава през [[1905]] г.▼
▲През
Нобел открива, че когато [[Нитроглицерин|нитроглицерина]] е включен в гъсти инертни вещества той става по-безопасен и по-удобен за обработка, тази смес е патентована като динамит през [[1867]] г. Нобел демонстрира неговия експлозив за първи път тази година в [[Редхил]], [[Съри]], [[Англия]].
Line 48 ⟶ 49:
== Завещание ==
{{цитат|Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание за имуществото, придобито от мен до смъртта ми.<br />Цялото останало след мен реализуемо имущество да се разпредели по следния начин: моите изпълнители на завещанието да превърнат имуществото ми в ценни книжа, създавайки фонд, процент от който ще се дава като премия на тези, които през изминалата година са допринесли най-голяма полза на човечеството. Посоченият фонд да се раздели на пет равни части, предназначени за: първата част – за този който е направил най-важно откритие или изобретение в областта на физиката; втората – за този, извършил важно откритие или усъвършенствуване в областта на химията, третата – за този, който е постигнал забележителни успехи в областта на физиологията или медицината, четвъртата – за този, който е създал най-значително литературно произведение, отразяващо човешките идеали, петата – за този, който има най-голям принос за сплотяване на народите, унищожаване на робството, намаляване числеността на съществуващите армии и съдействие за мирни договорености. Наградите в областта на физиката и химията ще се присъждаг от Кралската шведска академия на науките, по физиология или медицина – от Кралския Каролински институт в Стокхолм, по литература – от Шведската академия в Стокхолм, наградата за мир – от комитет от пет души, избиран от норвежкия Стортинг. Моето особено желание се заключава в това, присъждането на наградите да не се влияе от националността на кандидата, за да получат наградите най-достойните, независимо от това, дали са скандинавци или не.<br />Това завещание е последно и окончателно, то има законна сила о отменя всички мои предишни завещания, ако такива се намерят след смъртта ми.<br />Накрая, последното мое задължително изискване се състои в това, след смъртта ми компетентен лекар еднозначно да установи факта на смъртта и едва след това тялото ми да се предаде за изгаряне.|Париж, 27 ноември 1895<br />Алфред Бернхард Нобел}}▼
== За Нобеловата награда ==▼
Нобел е известен със своята благотворителност и отзивчивост – прави дарения, подпомага близките си и чужди хора, особено е щедър към способни бедни младежи. Неговото схващане е, че голямото наследство е
▲Цялото останало след мен реализуемо имущество да се разпредели по следния начин: моите изпълнители на завещанието да превърнат имуществото ми в ценни книжа, създавайки фонд, процент от който ще се дава като премия на тези, които през изминалата година са допринесли най-голяма полза на човечеството. Посоченият фонд да се раздели на пет равни части, предназначени за: първата част – за този който е направил най-важно откритие или изобретение в областта на физиката; втората – за този, извършил важно откритие или усъвършенствуване в областта на химията, третата – за този, който е постигнал забележителни успехи в областта на физиологията или медицината, четвъртата – за този, който е създал най-значително литературно произведение, отразяващо човешките идеали, петата – за този, който има най-голям принос за сплотяване на народите, унищожаване на робството, намаляване числеността на съществуващите армии и съдействие за мирни договорености. Наградите в областта на физиката и химията ще се присъждаг от Кралската шведска академия на науките, по физиология или медицина – от Кралския Каролински институт в Стокхолм, по литература – от Шведската академия в Стокхолм, наградата за мир – от комитет от пет души, избиран от норвежкия Стортинг. Моето особено желание се заключава в това, присъждането на наградите да не се влияе от националността на кандидата, за да получат наградите най-достойните, независимо от това, дали са скандинавци или не.
Някои считат, че това хуманно желание на Нобел противоречи на дейността му по откриването и производството на взривни вещества, които по време на война отнемат човешки живот. Но откритието на Нобел е за облекчаване на мирния труд на хората, а на приложението му за военни цели той винаги се е противопоставял. „''Що се отнася до мен, желая всички оръжия…да бъдат изпратени в ада, където е истинското им място…''“, казва той 3 години преди смъртта си. В друго свое изявление той казва, че войната е „''ужасът на ужасите и най-голямото криминално престъпление''“, и допълва: „''Бих искал да изобретя вещество или машина с толкова ужасяваща сила за масово унищожение, така, че войната да стане невъзможна завинаги''“.
Пацифистките му убеждения са в основата и на приятелството му с [[Берта фон Зутнер]], активна участничка в Европейското движение за мир. Нобел оказва значителна финансова помощ на тази кауза и една от наградите, които определя в завещанието си, е за дейност в името на сплотеността между народите, намаляване на числеността на ормиите, съдействие за мирно уреждане на проблемите.
Нобел написва последното си завещание на 27 ноември 1895 г. и го депозира в бонка. На [[10 декември]] [[1896]] г. умира от [[сърдечен удар]] в [[Сан Ремо]], [[Италия
▲== За Нобеловата награда ==
След съдебни дела в Стокхолм и Париж за установяване на местожителството му и с наследниците му, при които се потвърждава валидността на завещанието, изпълнителите създават устав на бъдещата Нобелова фондация. Уставът е гласуван в Шведския парламент и е утвърден от краля на Швеция. На 29 юни 1900 г. Нобеловата фондация е учредена.
▲Нобел е известен със своята благотворителност и отзивчивост – прави дарения, подпомага близките си и чужди хора, особено е щедър към способни бедни младежи. Неговото схващане е, че голямото наследство е “нещастие, тъй като развращава хората”, че “който притежава голямо състояние, би трябвало да остави само малка част на своите наследници”, че дори на децета си “не е редно да им се завещават големи суми, които не са заслужили, понеже това ще породи мързел и ще попречи на развитието на индивида”. Това е едно от обясненията за решението му да остави състоянието си за образуване на фонд, чиито приходи да се раздават всяка година на хора, допринесли най-голяма полза на човечеството с откритията си в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, създали значителни литературни произведения или с принос в борбата за мирно съществуване на народите. Някои считат, че това хуманно желание на Нобел противоречи на дейността му по откриването и производството на взривни вещества, които по време на война отнемат човешки живот. Но откритието на Нобел е за облекчаване на мирния труд на хората, а на приложението му за военни цели той винаги се е противопоставял. “Що се отнася до мен, желая всички оръжия…да бъдат изпратени в ада, където е истинското им място…”, казва той 3 години преди смъртта си. В друго свое изявление той казва, че войната е “ужасът на ужасите и най-голямото криминално престъпление”, и допълва: “Бих искал да изобретя вещество или машина с толкова ужасяваща сила за масово унищожение, така, че войната да стане невъзможна завинаги”. Пацифистките му убеждения са в основата и на приятелството му с Берта фон Зутнер, активна участничка в Европейското движение за мир. Нобел оказва значителна финансова помощ на тази кауза и една от наградите, които определя в завещанието си, е за дейност в името на сплотеността между народите, намаляване на числеността на ормиите, съдействие за мирно уреждане на проблемите.
▲Нобел написва последното си завещание на 27 ноември 1895 и го депозира в бонка. На 10 декември 1896 умира от сърдечен удар в Сан Ремо, Италия, а на 29 декември 1896 е погребан в Стокхолм. Завещанието му е отворено през януари 1897. Изпълнители на последната му воля са секретарят му Рагнар Сулман и стокхолмският адвокат Рудолф Лилеквист. След съдебни дела в Стокхолм и Париж за установяване на местожителството му и с наследниците му, при които се потвърждава валидността на завещанието, изпълнителите създават устав на бъдещата Нобелова фондация. Уставът е гласуван в Шведския парламент и е утвърден от краля на Швеция. На 29 юни 1900 Нобеловата фондация е учредена. Последната воля на Алфред Нобел е изпълнена.
{{СОРТКАТ:Нобел, Алфред}}
Line 70 ⟶ 69:
[[Категория:Филантропи]]
[[Категория:Изобретатели]]
| |||