Пенека: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 6x тире-числа, 5x тире, 3 интервала, заглавие-стил, запетая, кавички (ползвайки Advisor.js)
Ред 30:
 
==История==
В 19 век Пенека е будно българско село във Визенска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Пинека (Pinéka) е село с 205 домакинства и 1000 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62- – 63.</ref> Пенека е най-голямото от шестте български села във Визенско и в него има смесено българско училище с учител и учителка. Поминъкът на населението е предимно въглищарство като въглищата се продават в [[Родосто]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_7.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.64.]</ref> Жителите на Пенека взимат дейно участие в съпротивителното движение на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
В 1899 година бунархисарският учител [[Христо Настев]] с помощта на учителя в Пенека Георги Найденов и [[Тодор Шишманов]] основава в селото комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878- – 1912. Спомени“, София, 1981, стр.310- – 311.</ref>
 
Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] през 1904 година 3/4 от селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.]</ref>
 
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 260 [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]] български семейства или 961 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.]</ref>
 
В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] жителите му са прогонени в България и на тяхно място са заселени турци бежанци. Бежанци от Пенека са настанени във [[Царево|Василико]] и [[Поморие|Анхиало]], на мястото на изселили се гърци, както и в селата [[Просеник (Област Бургас)|Бурунджук]], [[Обзор|Гьозекен]], [[Голица|Гулица]], [[Козичино|Еркеч]], [[Чукарка|Тастепе]], [[Дюлево (Област Бургас)|Айваджик]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_7.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.64- – 67.]</ref>
 
==Личности==
;Родени в Пенека
* {{BGR-флаг}} Михаил Вълчев Иванов (1893 - – ?), син на революционера Вълчо Иванов, участник във войните за национално обединение, след които се заселва във Василико, оставил ценни спомени за Преображенското въстание във Визенско<ref>Михаил Вълчев Иванов - – Спомени на Михаил Вълчев Иванов , в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.237- – 249</ref>
* {{BGR-флаг}} [[Тодор Шишманов]] (1877 - – 1909), български революционер
* {{BGR-флаг}} Фотаки Димитров - – Свинаря<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.99</ref>, куриер на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, загинал в 1903 г.<ref name="Герджиков 400">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 400.</ref>
 
== Бележки ==
<div class="references-small"><references /></div>