|
== Селищата в България ==
В действащото българско законодателство основнитедумата видове„селище“ селищаняма не[[легална седефиниция]] определяти пряконе присъства посредствомв терминадефиницията „селище“на [[населено място]], но тойсе присъстваупотребява чрез нейни производни, както и пряко, в редица законови изрази като „селищна територия“, „селищната среда“, „селищни образувания“, „ваканционните селища“, „курортни селища“, „голф селищата“ (и други подобни – в [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 Закона за устройство на територията]), в[http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България] <ref>Според чл. 18, ал. 1 от [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България], според който „Територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището“</ref>, „селищната структура“ (в [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135589285 Закона за регионалното развитие]) и другаде.
Според терминологията на Закона за устройство на територията селищата са '''урбанизирани територии''' и предназначението на поземлените имоти в тях (УПИ) може да бъде „за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други“ (чл. 8).
|
