Отваря главното меню

Промени

махам твърдения без източник; факт
'''Никола Алтоманович Войнович''' е [[властел]] на [[земята на Войновичи]] или по-точно на бащинията му през последните години от [[Душаново царство|Душановото царство]] и 2 години след [[Чирменска битка|Чирменската битка]]. Никола е син на [[велик жупан|великия жупан]] [[Алтоман Войнович]] (виж [[Войновичи]]) и [[Радослава Бранкович]] (виж [[Бранкович]]), дъщеря на [[войвода]]та Младен и сестра на [[Бранко Младенович]].
 
{{факт|Никола е един от младите юнаци в [[бугарщици]]те, като по всяка вероятност и заради заточението му в [[Стари град (Ужице)]], името на реката покрай крепостта получава името си - [[Детиня]].|2015|12|9}}
 
== Биография ==
[[Image:Nikola altomanovic map.png|thumb|250px|Владения на жупан Никола Алтоманович (1367-1373).]]
[[Image:Central balkans 1373 1395.png|thumb|250px|Владенията на съседите след поделяне владенията на Никола Алтоманович.]]
{{факт|Владенията на Никола Алтоманович при най-голямото им разширение се простират от [[Рудник (планина)|Рудник]] до [[Адриатика]]. Първоначално Никола превзема крепостта [[Рудник (крепост)|Рудник]] и през [[1366]]/[[1367|67]] г. постепенно успява да отвоюва бащиното владение [[Хум]] от стринка си и синовете ѝ, негови братовчеди. През следващата година окончателно овладява [[територия|териториите]] около планината Рудник в [[Шумадия]], [[Подриние]]то, [[Полимие]]то, днешна [[Източна Херцеговина]] с главен [[град]] [[Требине]], [[Конавле]] и [[Драчевица]] в [[Черна гора]].|2015|12|9}}
 
{{факт|В края на [[1368]] г. възниква сериозно напрежение между Никола и Дубровнишката република, която се опитва да организира коалиция срещу Никола Алтоманович между [[Твърдко I]] и [[Кралство Унгария|унгарския]] [[Бан (титла)|бан]] на [[Хърватско]] и [[Далмация]].|2015|12|9}}
 
На следващата година Никола се съюзява с [[Лазар Хребелянович]] и първия си братовчед [[Вук Бранкович]] срещу крал [[Вълкашин Мърнявчевич]], но е разбит в [[Косовска битка (1369)|битката при Косово]].<ref>Матанов, Христо. ''Средновековните Балкани. Исторически очерци''. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0, стр. 415</ref>
 
{{факт|През [[1370]] г. получава финансова помощ от Унгария посредством [[Мачва|мачванския]] бан [[Никола Горянски]], за да предприеме военни действия срещу Босна и бан [[Твъртко I]], който отказва да признае върховенството на [[корона (украшение)|короната]] на [[Корона на Свети Стефан|Свети Стефан]]. В тази връзка сключва съюз с [[Котор]] срещу Дубровник, който е съперник на [[Балшичи]].|2015|11|23}}
 
{{факт|През [[1371]] г. Никола Алтоманович изисква от Дубровнишката република плащането на годишния [[трибут]], наричан [[светидимитровски платеж]], към Душановото царство, но получава отговор, че той [[де юре]] е [[васал]] на цар [[Стефан Урош]], макар [[де факто]] да е самостоятелен владетел, следователно плащането е дължимо към [[суверен]]а. Разбирайки за отказа, Никола Алтоманович изпраща въоръжен отряд който сварва дубровчани неподготвени за бойни действия и извън крепостните стени, следствие от което пленява редица видни дубровнишки търговци и получава за тях откуп в размер на 4000 перпера, нанасяйки щети на града за 30 000 [[дукат]]а.|2015|11|23}}
 
{{факт|Дубровнишката република се обръща за помощ към [[Крал на Унгария|унгарския крал]] [[Лайош I]] и мачванския бан, но не среща подкрепа, поради което встъпва в преговори с Мърнявчевичи, които се стремят към възстановяване на [[Стефан Душан|Душан]]овата власт, и към [[Балшичи]], които са съперници на Никола Алтоманович. През лятото на [[1371]] година крал Вълкашин Мърнявчевич подига военни части от [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Шкодра]] през владенията на Балшичи в [[Зета (държава)|Зета]] към позициите на Никола Алтоманович срещу Дубровник, но по време на похода го застига призива на брат му [[деспот]] [[Углеша Мърнявчевич]] за помощ срещу [[османци]]те, на който той откликва, и в крайна сметка се стига до поражението край [[Марица]] в [[Чирменска битка|Чирменската битка]].|2015|11|23}}
 
== Източници ==