'''Конфедерация на труда „Подкрепа“''' (КТ Подкрепа) е [[България|български]] [[синдикат]].
Настоящ Президент на „Подкрепа“ е [[Димитър Манолов (синдикалист)|Димитър Манолов]].
== История ==
Независимият синдикат „Подкрепа“ е основан първоначално като сдружение, поставящо си за цел защита на авторските права и интелектуалната собственост на художниците и научните работници. Създаден е по идея на д-р К. Тренчев и поета Петър Манолов на 8.02. февруари 1989 г., от няколко учредители: [[Константин Тренчев|д-р К. Тренчев]], Диана и Димитър Бояджиеви — – художници от Пловдив, Кояна Иванова, [[Николай Колев - Босия]] и др.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://old.omda.bg/bulg/news/party/podkrepa.htm | заглавие = Конфедерация на труда „Подкрепа“ | достъп_дата = 15 март 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = omda.bg | език = | цитат = }}</ref>
* [[Конфедерация на независимите синдикати в България]]▼
== Източници ==
<references />
{{мъниче}}
Подкрепа е създадена на 11 февруари 1989 г. в дома на Тренчев в Стара Загора. Идеята не е на Тренчев, а моя. Опитът да се направи на 8 февруари в дома на Петър Манолов в Пловдив пропадна. Накарах Петър, Диана и Димитър Бояджиеви да се подпишат на празен лист. Същото направих и с момчето от Карлово. Останалите се подписаха в Стара Загора. През нощта на 10 с/у 11 февруари седнахс бащата на Тренчев и направих устав, програма и учредителен протокол. Майката на Тренчев занесе плика с трите документа и подписите в пощата и ги пусна по пощата за районен съд в Пловдив за регистрация, въпреки че по тогавашния закон за лицата и семействата ние съществувахме като организация легитимно.
За никакви авторски права не е ставало дума. Създадох синдиката само от интелектуалци, защото идеята ми беше да се създаде един мозъчен център за създаване на групи за отпор, медии и различни организации за премахване на комунистическата власт, както това беше направено от КОС-КОР в Полша през 70-те и 80-те години. Името си носи от една организация на старозагорските интелектуалци създадена в края на 19 век и на която дядо ми е бил член. Тя е била спомоществувателна организация. За това не казах веднага нито на Тренчев, нито на Манолов. Знаеха само двама души-мои приятели.
