|
== Селищата в България ==
В чл. 1 на ''отменения'' [http://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2135465532/issue/4119 „Закон за благоустройството на населените места“места от [[1941]] г.“] думата „селище“ се употребява в чл. 1 така: „Населено място по смисъла на този закон е '''''селище''''' от най-малко 50 дворищадво̀рища на едно място, застроени с жилищни сгради.“.
В действащото българско законодателство думата „селище“ няма [[легална дефиниция]], а и не присъства в дефиницията на [[населено място]]. Тя, нообаче, се употребява чрез нейни производни, както и пряко, в редица законови изрази като „селищна територия“, „селищната среда“, „селищни образувания“, „ваканционните селища“, „курортни селища“, „голф селищата“, „селищната структура“ и други подобни – в [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 Закона за устройство на територията], [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България] <ref>Според чл. 18, ал. 1 от [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България] „Територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището“</ref>, [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135589285 Закона за регионалното развитие] и другадев други [[нормативен акт|нормативни актове]].
Според терминологията на Закона за устройство на територията селищата са '''урбанизирани територии''' и предназначението на поземлените имоти в тях (УПИ) може да бъде „за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други“ (чл. 8).
|
