Атакама: Разлика между версии

|име = Атакама

|снимка = [[Картинка:Miscanti Lagoon near San Pedro de Atacama Chile Luca Galuzzi 2006.jpg|300п]]

|площ = 181 300 km²

|височина =

|температура =

|валежи = 1 мм

|държави = [[Чили]]

|залежи = [[селитра]]

}}

'''Атакама''' (на [[испански език|испански]]: ''Atacama'') е една от най-големите [[пустиня|пустини]] в [[Южна Америка]] с площ от 181 300 [[кмkm²]]. Намира се в Северно [[Чили]] между [[Анди]]те и [[Тихия океан]]. Пустинята е на 15 милиона години. [[НАСА]] използва терена за проба на техника за бъдещи мисии на [[Марс (планета)|Марс]] поради сходния терен на пустинята с марсианския.<br>

Атакама е тясна крайбрежна пустиня, която заема северната част на <strong>Чили</strong>, в съседство с брега на <strong>Тихия океан</strong>. Самото и име на индиански език означава ''пустинна„пустинна област''област“. Тя се простира на около 1000 кмkm. дължина от север на юг. Надморската и височина е 500 м.m, но по склоновете на Андите достига и до 4200 мm.

Тази южно американска пустиня е една от най-безводните, една от най-сухите на земното кълбо. Тя се намира под постоянното влияние на високо атмосферно налягане и студеното Перуанско течение, които са пречка за образуването на валежи. Преобладаващите южни ветрове, които духат успоредно на брега, не донасят валежи по крайбрежието. В една ивица земя край океана, широка около 30 км., която обхваща западните склонове на Бреговите [[Кордилери]], не вали години наред. Местните жители с право казват, че тук земетръсите са по-чести от валежите. Но откъм океана прииждат мъгли, особено зимата, затова и въздухът, и почвата са влажни. Във вътрешността на Атакама мъгла прониква много рядко. В северната и част, в така наричаната ''пампа Тамаругал'', пада средно за една година по-малко от 10 мм.mm валеж, на юг количеството му се увеличава до 100 ммmm. Небето над Атакама обикновено е ясно. Сутрин над морето и крайбрежните планини се появяват облаци, но следобяд те се разнасят.

Климатът на Атакама е сравнително прохладен поради влиянието на студеното Перуанско течение. Средната годишна температура от север на юг намалява от 20°C до 15°C. По крайбрежието средната температура на най-топлия месец (януари) е около 20°C, а на най-студения (юли) е 13- – 14°C.

Дори високите части на планините в Атакама са твърде засушливи. Все пак дъждовете тук са по-чести. По цялото протежение на Андите предпланините им приличат на зелени и влажни оазиси. В един от тези оазиси се намира гр. [[Арекипа]]. Той е разположен в полите на опасния си съсед – вулкана Мисти. Тук през най-дъждовния месец февруари падат до 100 ммmm валежи.

С изключение на тези “оазиси”„оазиси“ около постоянни извори цялата останала част на Атакама има тропичен пустинен изглед. Това е сурова пустиня, покрита с подвижни пясъци, с чакъл и камъни. Над ниските дюни се гонят пясъчни вихри, поради което те постоянно “пушат”„пушат“. Безотточните и сухи области със силни изпарения са покрити с кора от сол. Потоците, които при случаен дъжд се спущат от Андите, се губят из пясъците или се използуват до капка за изкуствено напояване в отделни малки участъци. Само р. Лоа стига океана. Но нейната вода е много солена, затова се използува само при добиването на селитра. Блестят под слънцето водите на безотточни солени езера и блата.

Растителността е необикновено бедна. Само по бреговете на някои езера и в планинските клисури растат гигантски кактуси с причудливи форми, най-често прилични на свещници, и сухоустойчиви бодливи храсти. При случаен дъжд се развива краткотрайна растителност. Малко по щедра е природата към света на животните. В Атакама могат да се срещнат лисицата агуарачая, броненосци, костенурки, гущери. По крайбрежните скали и острови гнездят несметни ята птици, които образуват така наречените “птичи„птичи базари”базари“.