Токугава Иеясу: Разлика между версии

Токугава Иеясу се ражда на 31 януари 1543 г. в провинция Микауа (МикауаMikawa).

През 1548 г. Ода нахлуват в Микауа (наследственото владение на Мацудайра) и ХиродатасеХиродата се обръща към Имагауа Йошимото за помощ срещу нашествениците. Йошимото поставя едно условие – Такечийо да бъде отведен в Сумпу, като заложник, с което Хиродата се съгласява, въпреки несъгласието на останалите членове на рода.

Ода Нобухиде – главата на рода Ода, научавайки за това отвлича Такечийо и го затваря в замъка Коуатари в провинция Оуари. Нобухиде заплашва Хиродата, че ще убие Такечийо, ако последният не скъса всички връзки с Имагауа, на което Хиродата отговоря, че пожертването на сина му би показала, колко твърдо държи на своя договор. През 1549 г. обаче картината се променя след като Хиродата умира от естествена смърт, малко след което последван от Нобухиде. И без това вече не толкова силните Ода се намират в още по-тежка ситуация, а родът Мацудайра – без водач, което дава предимство на Имагауа и Йошимото изпраща армия, командвана от Имагауа Сесаи, по-младия брат на неговия баща да нападне замъка на Ода, където живеел Ода Нобухиро – най-големият син на починалия Нобухиде и кандидат да оглави рода Ода. Сесаи, който освен добър военачалник бил и опитен държавник превзема замъка и взима в плен Нобухиро, след което предлага на Ода Нобунага, втори син на Нобухиде да отстъпи замъка ида подари живота на Нобухиро при условие, че Такечийо бъде отстъпен на Имагауа.

Нобунага се съгласява и замъка бива върнат на Ода, а Ода Нобухиро оглавява рода си. Междувременно Сесаи се връща в Сумпу с Такечийо, където той израства, но в този период роднините му в Микауа са все по-притеснени за бъдещето на рода Мацудайра заради отслабването на влиянието на Ода и васалниятвасалния им статут към Имагауа.

Когато през 1556 г. навършва пълнолетие Такечийо, следвайки установената традиция променя собственото си именаиме на Мотонобу (''Matsudaira Jirōsaburō Motonobu -'' 松平 次郎三郎 元信) . Година по-късно - след сватбата с първата си жена той променя името си на Мотоясу (''Matsudaira Kurandonosuke Motoyasu -'' 松平 蔵人佐 元康). Родът Имигауа му разрешава да се върне в родната Микауа, но и му нарежда да се включи в серия от битки срещу рода Ода. Мотоясу печели своето първо сражение – при Терабе, а като цяло заслугите му от този период започват да му изграждат име на способен военачалник. Когато Ода Нобухиро умира родът е оглавен от по-младия му брат Нобунага. Скоро след това родът Мацудайра и самураите от Микауа започват да искат по-голяма автономия от Имагауа. Без да се съобрази с това Имагауа Йошимото организира армия от 20 000 самураи (много от които от Микауа) и я повежда към столицата Киото – първият даймио, който прави това след 1538 г. Мотоясу междувременно напада крепостта Маруне и след като я превзема той и хората му се установяват в нея за да я защитават, поради което пропускат кървавата битка при Окехадзама, близо до Киото, в която Имагауа Йошимото умира, а родът Имагауа е победен.

При това положение Мотоясу решава да се съюзи с рода Ода, сключвайки тайно споразумение с Нобунага. Секретността е породена от факта, че голяма част от рода Мацудайра, в това число – съпругата на Мотоясу и неговият малък син са все още държани като заложници в Сумпу от новия глава на Имагауа, сина на Йошитомо– Уидзане. През 1561 г. Мотоясу и неговите самураи тръгват в поход към крепостта на Имагауа в Каминойо и я овладяват като с това ясно дават на Нобунага да разбере, че вече не поддържат Имагауа. След като убива коменданта на крепостта Удоно Нагамочи, Мотоясу взима като заложници съпругата му и двете му деца. Уидзане, давайки си сметка,решавайки че подкрепата на рода Удоно е по-важна за него отколкото тази на Мацудайра, освобождава роднините на Мотоясу си в замяна на неговите заложници.

През 1567 г. Мотоясу изпраща молба до император Оджимачи, искайки да промени както фамилното, така и собственото си име – на Токугава Иеясу  (徳川 家康), с което заявява претенциите си да принадлежи към рода Минамото, (чрез рода Нитта) и съответно към императорското семейство. Съвременните изследователи поставят под съмнение императорския произход на Иеясу и приемат, че той просто е използван (както в случая с рода Ашикага преди него), за да оправдае претенциите му към висшите етажи на властта.

В същото време Токугава е нетърпелив да разшири своите владения – той и Такеда Шинген (глава на рода Такеда и владетел на провинция Каи) сключват договор за присъединяване на провинция Тотоми, но впоследствие Шинген на своя глава завладява провинция Суруга и бастиона на Имагауа – Сумпу. Договорът върви към провал, още повече че Иеясу дава убежище на своя бивш враг – Уидзане, обещавайки му да му върне Тотоми и Суруга, и по същото време се опитва да сключи договор с Уесигу Кеншин, глава на рода Уесуги и кръвен враг на рода Такеда.

През 1573 г. Шинген умира, наследен отпървоот приемникапървоприемника си Такеда Кацуйори, който успява да превземе замъка Такатенджин през 1574 г. Въпреки, че с това Токугава губят важно за тях пристанище, от този момент нататък родът Такеда започва да губи инициативата. През 1575 г. Кацуйори напада замъка НагашиновНагашино в Микауа, което заставя Иеясу да поиска помощ от Ода Нобунага. Когато последният не показва особена отзивчивост Иеясу го заплашва, че ще сключи мир с рода Такеда и че ще нападне позициите на рода Ода в провинциите Оуари и Мино. Нобунага променя решението си и повежда една от армиите си към Микауа. На 28-миюни 1575 г. обединените сили на Ода и Токугава с численост около 38 000 души нанасят съкрушително поражение на рода Такеда, който въпреки това през следващите години все пак успява да нахлуе на няколко пъти в техните територии.

През 1584 г. Иеясу решава да подкрепи Ода Нобукацу, най-големият син и наследник на Ода Нобунага. По това време в резултат на смъртта на Нобунага влиянието на рода Ода вече е чувствително отслабено – за разлика от това на Токугава, докато Тойотоми Хидейоши остава безспорния хегемон. Със съгласието на Ода Нобукацу, Токугава окупират провинция Оуари, бастион на Ода разчитайки това да бъде достатъчно предизвикателство за Хидейоши да поведе война. Последният действително отговаря изпращайки армия в Оуари, с което започва т.нар. „кампания Комаки“. Иеясу печели единствената достойна за отбелязване битка от тази кампания – тази от Нагакуте, което събитие довежда в края на 1584 г. до примирие между Тойотоми и Токугава. Междувременно Ода Нобукацу вече е преминал в противниковия лагер, сключвайки сепаративен мир с Хидейоши. Териториите владение на Ода (с изключение на Оуари) са анексирани от Тойотоми отбелязвайки края на политическото влияние на рода Ода. Окончателният край на конфликта е през 1585 г., когато Иеясу се явява в Осака с официалното обещание да приключи с враждебните действия срещу Хидейоши. Въпреки това Хидейоши остава с резервирезервиран по отношение лоялността на Иеясу и оттук нататък единствената военна кампания, в която двамата участват рамо до рамо е тази от Одауара през 1590 г.

Токугава не участват при нахлуването на Хидейоши на остров Шикоку, нито в кампанията за умиротворяване на остров Хоншу. В кампанията на Хидейоши срещу рода Ходжо през 80-те години на века Иеясу първоначално подкрепя Ходжо, но в крайна сметка през 1589 г. се присъединява към Тойотоми – малко преди началото на кампанията Одауара. По време на нахлуването в териториите на рода Ходжо, при който обединените сили на Тойотоми и Иеясу обсаждат Одауара, Иеясу стои начело на 30 000 самураи. Съвместните действия на бойното поле довеждат до подобряване на отношенията между двамата, дотолкова че накрая се стига до предложението на Хидейоши да предостави за управление на Токугава осемте провинции Канто, в замяна на неговите и на рода Мацудара наследствени провинции Микауа, Тотоми, Суруга, Шинано и Ка. През 1590 г. ХоджогубятХоджо губят войната и владенията им са анексирани, с което се слага край на 450-годишното управление на рода, а Тойотоми Хидейоши става единственият владетел на Япония. Въпреки абсолютната си власт обаче, заради обикновения си произход той никога не получава титлата шогун, на която според традицията са имали право само самураи, имащи родствена връзка с императорското семейство.

Тъй като през 1593 г. (когато е в доста напреднала възраст) на Хидейоши се ражда единственото му дете – наследника Тойотоми Хидейори, през 1598 г. вече тежко болен той свиква съвет съставен от най-влиятелните даймио, за да определи формата на управление на Япония след неговата смърт. Шестте регенти от назначения от него регентски съвет са [[Маеда Тошийе]] (главен регент и наставник на наследника), [[Мори Терумото]], [[Укита Хиделе]], [[Уесуги Кагекацу]], [[Кобаякава Такакаге]] и [[Токугава Иеясу]]. Малко след това Хидейоши умира, веднага след което Иеясу, използвайки създадения политически вакуум, започва да създава коалиция от самурайските родове настроени против рода Тойотоми. След смъртта на Маеда Тошийе през 1599 г. Иеясу повежда войските си към Фушими като окупира и замъка на Осака, с което си навлича гнева на останалите четирима регенти (по това време единият от тях -Такакаге вече е починал). От своя страна опозицията на Иеясу намира своя лидер в лицето на Ишида Мицунари, който без да бъде регент е един от главните му опоненти – до степен да организира опита за убийството му по-рано през същата година. Парадоксално опитите през този период на някои от генералите на Иеясуда убият Ишида са спрени от самия Иеясу.

Крехкото сътрудничество между двамата обаче трае много кратко и причинапричината тазаза това е общата политическа и военна ситуация в Япония по това време т.е. съществуването на две фракции – тази на феодалите управляващи източните провинции – оглавявана от Токугава и тази на феодалите управляващи западните – поддържаща Ишида. Подтикван от съюзниците си Мицунари има желанието да атакува пръв като за целта първо се съюзява с Уесуги Кагекацу (чието владение е недалеч от Едо) с идеята той да блокира евентуалното контранастъпление на Токугава. Военните действия започват през юни 1600 г. Иеясу заедно със съюзниците си – родовете Дате и Могами се сблъскват с Уесуги, но въпреки това успяват да отправят главните си армии на запад – към позициите на Ишида. Междувременно през октомври възползвайки се от ситуацията Ишида успява да овладее Фушими, но този успех му струва сериозна загуба на време и военна сила.

Кулминацията на първия период Едо е през 1614 – 1615 г. когато е обсадена Осака. По това време Хидейори живее в замъка вна Осака без както изглежда да има амбиции за отстраняване на Иеясу от властта, който обаче успява да намери формален претекст за да го нападне (за да „оправдае“ действията на Иеясу, в романа „Шогун“ Джеймс Клавел развива версията, че всъщност Хидейори не е законен наследник, тъй като е заченат от случайна връзка на майка му Йододжими). В началото бойните действия са на страната на военните части на Тойотоми, ръководени от Хидейори, но Иеясу атакува отново. Войските му ръководени лично от шогуна Хидетада успяват трайно да обкръжат замъка, който в края на 1615 г. е превзет. Хидейори, майка му Йододжими (вдовицата на Хидейоши) и неговият наследник извършват сепуку. Съпругата на Хидейори – Сенхиме (внучка на Иеясу) бива спасена. С това събитие родът Токугава окончателно овладява Япония и от този момент нататък може да прилага без никакви ограничения своите виждания за развитието на страната.