Емил Марков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
}}
'''Емил Марков Марков''' е политически и военен деец на [[БРП (к)]]. Участник и ръководител на Съпротивителнотокомунистическото съпротивително движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Командир на т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]].
 
==Биография==
Ред 20:
През 1922 г. семейството се преселва в [[София]]. Записва във Втора мъжка гимназия (дн. 22-ро СОУ „Г.С.Раковски”).
 
През 1923 г. участва в [[Септемврийското въстание]]. След неговото поражение разгръща активна дейност във фабриките и училищата в София за укрепване на младежкитепрокомунистическите младежки организации. През 1924 г. му е възложено да организира {{източник|антимилитаристически|2015|12|11}} групи във военния гарнизон на V- и Софийски район.
 
През [[Атентат в църквата „Света Неделя“|априлските дни на 1925 г.]] е задържан в Дирекцията на полицията. За да не издаде съмишлениците си, Емил Марков се хвърля от IV етаж на Дирекцията. По една случайност остава жив. Осъден по [[ЗЗД]] и след четири и половина години затвор е освободен.
Ред 30:
Участник и ръководител на Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. На 3 юли 1941 г. е интерниран в концлагера [[Гонда вода (лагер)|Гонда вода]]. През есента на същата година с група съмишленици успява да избяга от лагера и след много премеждия пристига нелегално в София. В тези дни е привлечен за член на ЦК на [[БРП (к)]]. В условията на дълбока нелегалност разгръща организационна работа по изграждането на партийни организации и бойни групи, създава връзки с армията.
 
Активно сътрудничи на Централната военна комисия. След арестуването на [[Цвятко Радойнов]] поема ръководството и&#768;. През пролетта на 1943&nbsp;г. тя се превръща в [[Народоосвободителна въстаническа армия|Главен щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА)]] . Емил Марков ръководи умело и с такт партизанското движение, което все повече се масовизира с нова организационна форма-НОВА <ref>Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 200</ref>. С помощта на военни специалисти изработва инструкцията „Общи указания за боева подготовка и ръководство”.
 
На 12 юли 1943&nbsp;г. фатална случайност помага на полицията да узнае нелегалната му квартира на ул. „Деян Белишки” № 35. Емил Марков открива огън с пистолет, влиза в бой с групата полицейски агенти и загива в ожесточената престрелка.