Разлика между версии на „Поход към Цариград“

м
редакция без резюме
м
[[Файл:Selanik Army Enters Istanbu 1909l.jpg|мини|350п|Влизането на Солунската армия в Цариград през 1909 г.]]
 
'''Походът към Цариград''' е потушаване на контрапреврата[[Контрапреврат на Абдул Хамид II|Контрапревратd на Абдул Хамид II]], от страна на младотурците[[младотурци]]те с участие на редовни войскови части ­и паравоенни формирoвания на някои от етническите общности в Македония и Одринско на [[24 април]], [[1909]] г.<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_2_8.html Гиза, Антони. Балканските държави и Македонския въпрос, София, 2001.]</ref>
 
На [[13 април]], [[1909]] година армейските части на Истанбулския гарнизон се разбунтуват и настояват за връщане на [[шариат]]а и ислямските порядки, изгонване на ръководителите на младотурците от Османската империя и уволнение от армията на всички официри, които са на тяхна страна. Султанът веднага приема техните искания. От свое страна, лидерите на младотурците начело на армейските корпуси в [[Солун]] и [[Одрин]] създават като ответна реакция "''Армия на действието''". В двата града се провеждат митинги в защита на революцията.
След революцията през 1908 година голямата част от жителите на Македония и Одринско остава под влияние на младотурския лозунг „Свобода, равенство, братство“ и когато през април 1909 г. [[Абдул Хамид II]] със силите на ислямистката реакция [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|предприема контрамерки срещу революцията]], християнското население стихийно се противопоставя. Под предводителството на [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]] и [[Тодор Паница]] 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват около 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер [[Кемал Ататюрк]], както и албански, арменски и гръцки чети. Те участвуват в овладяването на града и арестуване на превратаджиите, което е последвано от свалянето на султан Абдул Хамид II на 24 април 1909 г., като на негово място младотурците поставят [[Мехмед V]]. Левичарите от ВМОРО обаче съвсем скоро ще разберат за грешката, която правят, доверявайки се на [[младотурци]]те. След като извършват смяна на трона в Истанбул и отстраняват Великите сили от каквато и да било форма на намеса във вътрешните работи на империята, те показват истинските си намерения, като съществуващите феодални порядки практически се запазват без промяна ­в службите на администрацията, полицията, войската и жандармерията. Оказва се, че същността на младотурската идея за „османизация“ (или „отоманизация“) се свежда до подчиняване на нетурските народности в империята. Стремежът е те да изгубят националната си идентичност и превърнат в „османци“ или „отоманци“. Така през 1909 г. в Македония и Одринско са създадени две организации: ­Лига на мира и съгласието и Смесена споразумителна комисия, които активно се заемат с популяризиране на идеята за създаване на „[[османизъм|османска нация]]“.
 
Християнското население стихийно подкрепя младотурците. Под предводителството на [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]] и [[Тодор Паница]] 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват над 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер [[Кемал Ататюрк]], както и албански, арменски и гръцки чети. На 16 април "Армията на действието" потегля от Солун към Цариград, минавайки през Одрин откъдето получава подкрепления. Когато наближават града на тяхна страна преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На 23 април частите на Армията атакуват града и след ожесточени сражения на 26 април успяват да вземат столицата под свой контрол. Ръководителите на метежа са разстреляни или обесени, а около 10 хил. военни от Истамбулския гарнизон са интернирани в провинцията. На 27 април се състои съвместно заседание на двете камари на [[Османски парламент|Османския парламент]], на което султан [[Абдул Хамид II]] e лишен от халифския си сан. На негово място е избран брат му, който става султан под името [[Мехмед V]].
 
Левичарите от ВМОРО обаче съвсем скоро ще разберат за грешката, която правят, доверявайки се на [[младотурци]]те. След като извършват смяна на трона в Истанбул, те показват истинските си намерения, като съществуващите феодални порядки практически се запазват без промяна. Оказва се, че същността на младотурската идея за „османизация“ (или „отоманизация“) се свежда до подчиняване на нетурските народности в империята. Така през 1909 г. в Македония и Одринско са създадени две организации: ­Лига на мира и съгласието и Смесена споразумителна комисия, които активно се заемат с популяризиране на идеята за създаване на „[[османизъм|османска нация]]“.
 
==Външни препратки==