Поход към Цариград: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
На [[13 април]], [[1909]] година армейските части на Истанбулския гарнизон се разбунтуват и настояват за връщане на [[шариат]]а и ислямските порядки, изгонване на ръководителите на младотурците от Османската империя и уволнение от армията на всички официри, които са на тяхна страна. Султанът веднага приема техните искания. От свое страна, лидерите на младотурците начело на армейските корпуси в [[Солун]] и [[Одрин]] създават като ответна реакция "''Армия на действието''". В двата града се провеждат митинги в защита на революцията.
Християнското население стихийно подкрепя младотурците. Под предводителството на [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]] и [[Тодор Паница]] 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват над 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер [[Кемал Ататюрк]], както и албански, арменски и гръцки чети. На 16 април "Армията на действието" потегля от Солун към Цариград, минавайки през Одрин откъдето получава подкрепления. Когато наближават града на тяхна страна преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На
Левичарите от ВМОРО обаче съвсем скоро ще разберат за грешката, която правят, доверявайки се на [[младотурци]]те. След като извършват смяна на трона в Истанбул, те показват истинските си намерения, като съществуващите феодални порядки практически се запазват без промяна. Оказва се, че същността на младотурската идея за „османизация“ (или „отоманизация“) се свежда до подчиняване на нетурските народности в империята. Така през 1909 г. в Македония и Одринско са създадени две организации: Лига на мира и съгласието и Смесена споразумителна комисия, които активно се заемат с популяризиране на идеята за създаване на „[[османизъм|османска нация]]“.
| |||