Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Към 1903–1904 г. Д. Добрев е настроен песимистично за кариерата си като офицер в българския флот. “Тук ще стана един учен, за да гния после пак във Варна”, пише от Кронщад. Добрев достига дори до идеята да остане на руска служба. С такова убеждение и настроение през [[април]] 1904 г. Добрев изпраща рапорт до Военното министерство с молба да му бъде разрешено плаване в руската Втора Тихоокеанска ескадра. Предварително той получава съгласието на началника на Учебно-артилерийския отряд и началника на Главния морски щаб. В рапорта си лейт. Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде интересна ролята на [[подводница|подводниците]]. Този клас кораби току-що прохожда с много аварии.
 
През [[август]] 1904 г. му е разрешено да бъде командирован за практически занятия в далечно плаване с руския флот. През юни–юли 1904 г. лейт. Добрев плава с [[броненосец]]а “Николай I” и [[крайцер]]а [[Владимир Мономах (броненосен крайцер)|“Владимир Мономах”]]. На 2(15) октомври 1904 г. Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище [[Лиепая|Либава]] на [[Балтийско море]] към [[Владивосток]]. Командир на групата военни кораби е контраадмирал Зинови Петрович Рождественски.
 
След дългия преход до Далечния изток, на [[15 май]] [[1905]] г. корабът на Добрев влиза в бой с японски миноносци, губи сражението, бива потопен и Добрев попада в плен. На [[30 октомври]] е предаден на руските власти и отплава за Владивосток. Оттам – за Санкт Петербург, където пристига на [[30 ноември]] [[1905]] г. През месец [[февруари]] [[1906]] г. се завръща в България, където е награден с българския орден “Св. Александър” IV степен с мечове и с руския орден “Св. Владимир” IV степен с мечове и бант “за показани от него особени подвизи на храброст и саможертва в боя с японския флот на 14–15 май 1905 г.”