Колката: Разлика между версии

Климатът в Колката е субтропичен с летни [[мусон]]и. Средната годишна температура е 26,8 °C, средните месечни температури варират от 19 до 30 °C, а максималните температури могат достигнат до 40 °C между [[май]] и [[юни]]. Своеобразна зима се наблюдава от средата на [[ноември]] до началото на [[февруари]], като най-ниските температури през [[декември]] и [[януари]] са 12- – 14 °C. Най-високата измерена температура е 43 °C, а най-ниската – 5 °C.

| publisher = | language = }}</ref>

По-голямата част от населението е съставена от [[бенгалци]]. В града живеят и редица други национални малцинства като [[китайци]], [[тамили]], [[непалци]], [[Ория (народ)|ории]], [[Телугу (народ)|телугу]], [[асамци]], [[гуджарати]], [[арменци]], [[гърци]], [[тибетци]], [[Маратхи (народ)|маратхи]], [[Конкани (народ)|конкани]], [[малаяли]], [[парси (Индия)|парси]], [[пенджабци]] и др. Броят на живеещите в града арменци, гърци и евреи през 20 век, е намалял значително<ref name="Calcutta Mosaic">Himadri Banerjee, Nilanjana Gupta, Sipra Mukherjee. [https://books.google.com.ua/books?id=cSTEOx_Lw9MC&dq=&hl=ru “Calcutta„Calcutta Mosaic: Essays and Interviews on the Minority Communities of Calcutta”Calcutta“]. New Delhi. Anthem Press. 2009 г. стр. 3—103 – 10. ISBN 978-81-905835-5-8</ref>. До Втората световна война в бившата столица на Британска Индия живеят 5 хиляди евреи. Но след създаването на Израел, еврейската община значително намалява<ref>{{cite web

}}</ref>. В източната част на града се намира китайския квартал, който в най-добрите си времена е наброявал до 20 хиляди китайци. Към 2009 г. техният брой е намалял до 2 хиляди<ref name="Calcutta Mosaic"/> вследствие на репатриациите по време на [[Китайско-индийска война (1962)|китайско-индийската пограничен конфликт]] през 1962 г., както и имиграцията към градове с по-добри социално-икономически условия<ref> Thampi M. “India„India and China in the Colonial World”World“. New Delhi. Social Science Press. 2005 г. стр. 60—6460 – 64. ISBN 81-87358-20-3</ref>. Китайската общност традиционно е заета в кожарската промишленост и ресторантьорството<ref name="Calcutta Mosaic"/><ref>{{cite web

}} През 2006 г. на границата на бедността се намира 14 % от населението<ref>Gupta, Kamla; Arnold, Fred; Lhungdim, H. [http://pdf.usaid.gov/pdf_docs/PNADQ634.pdf Health and living conditions in eight Indian cities]. National Family Health Survey (NFHS-3), India, 2005–062005 – 06. Mumbai. International Institute for Population Sciences. 2009 г., стр. 23</ref>. През 1979 г. [[майка Тереза]] получава [[Нобелова награда за мир]] за създаването и работата на организацията „[[Мисионерки на милосърдието]]“ в Колката, чиято цел става помощта за бездомните<ref>{{cite web

Колката е известна с литературното си и художествено наследство. Като столица на Британската империя, градът става родно място на съвременната индийска литература и изкуство<ref> Chaudhuri, Nirad C. “The„The autobiography of an unknown Indian”Indian“. New York. New York Review of Books. 2001 г. стр. 269. ISBN 978-0-940322-82-0</ref> Наричан е „градът с кипяща творческа енергия“<ref> “Cultural„Cultural profile of Calcutta”Calcutta“. Kolkata. Indian Anthropological Society. 1972 г. стр. 7.</ref> и „културна столица на Индия“<ref>{{cite web

Архитектурата на Колката се отличава с разнообразието си. Много здания са построени в индоислямски и индосарацински стил. Редица от тях са обявени за паметници на архитектурата<ref>[https://www.kmcgov.in/KMCPortal/downloads/Graded_List_of_Heritage_Buildings_Grade_I_IIA_IIB.pdf “Graded„Graded List of Heritage Buildings”Buildings“]. Kolkata. Kolkata Municipal Corporation. 2009 г. стр. 97</ref>, а други, които не влизат в този списък, постепенно са разрушени<ref>{{cite web

}}</ref>. Самият Мраморен дворец представлява пример за класическо европейско имение, които са строени в колониите от англичаните. В мемориала „Виктория”„Виктория“ е разположен музея на града. Националната библиотека и научният музей на града са най-големите в страната<ref>{{cite web

От 1980-те години класическите театри в града започват да губят популярността си<ref>Bhattacharya, Malini. “Culture”„Culture“. “The„The changing status of women in West Bengal, 1970–20001970 – 2000: the challenge ahead”ahead“. Под ред. на Bagchi, Jasodhara. New Delhi. Sage Publications. стр. 99. ISBN 978-0-7619-3242-0}}</ref><ref>{{cite web

}}</ref>. Тяхното място е заето от любителски трупи, които представят най-разнообразни постановки на социално важни теми<ref>Geir, Heierstad. [http://folk.uio.no/gheierst/nandikar.pdf “Nandikar„Nandikar: Staging Globalisation in Kolkata and Abroad”Abroad“]. Oslo. University of Oslo. 2003 г. стр. 39—4839 – 48}}</ref>.Жителите на „парата”„парата“ Читпур традиционно се специализират в театралното направление на изкуството [[джатра]], представляващо музикално танцувално представление<ref>{{cite web

}}</ref>. Колката също така е център на киното в [[Западна Бенгалия]]. Терминът „[[Толивуд]]”“ се появява през 1932 г. от сливането на имената на [[Холивуд]] и района на Колката Толигунг, където са разположени повечето студии.<ref>Sarkar, Bhaskar. “The„The Melodramas of Globalization”Globalization“. Cultural Dynamics. 2008 г. том 20. стр. 31—5131 – 51. doi 10.1177/0921374007088054</ref>. Създаденото там направление на киноиндустрията получава името индийско [[паралелно кино]], което не разчита на широка аудитория и се отличава със своя реализъм, прицелен в социални и обществено-политически проблеми. Най-ярките представители на киноиндустрията от Колката са носителят на „Оскар”„Оскар“ за 1992 г. за заслуги в киноизкуството [[Сатяджит Рей]], кинорежисьорите [[Ритвик Гхатак]], [[Мринал Сен]], [[Ритупарно Гош]], [[Тапан Синха]], [[Апарна Сен]] и [[Будахеб Дасгупта]]<ref>Gooptu, Sharmistha. [http://books.google.co.in/books?id=pzEdHF5UYcMC&lpg=PP1&dq=bengali%20cinema&pg=PA2#v=onepage&q=bengali%20cinema&f=false “An„An Other Nation”Nation“]. Abingdon, UK. Routledge. 2010 г. стр. 2, 172, 181, 187. ISBN 978-0-415-57006-0</ref>.

В периода 19—2019 – 20 век [[бенгалска литература]] е свързана с имената на [[Ишвар Видясагар]], [[Бонкимчондро Чотопаддхая]], [[Модхушудона Дута]], [[Рабиндранат Тагор]], [[Кази Насрул Ислям]] и [[Сарат Чандра Чатопадхая]]. Заедно със социалните реформи на [[Рам Мохан Рой]] и [[Свами Вивекананда]], тяхната дейност става неотменна част от бенгалското възраждане<ref>Sengupta, Nitish K. “History„History of the Bengali-speaking people”people“. New Delhi. UBS Publishers' Distributors. 2001 г. стр. 211—212211 – 212. ISBN 81-7476-355-4</ref>.

* [[Шри Ауробиндо]] (1872- – 1950), революционер и религиозен водач

* [[Сатиендра Нат Бозе]] (1894- – 1974), физик

* [[Свами Вивекананда]] (1863- – 1902), религиозен водач

* [[Бхактиведанта Свами Прабхупада]] (1896- – 1977), религиозен водач

* [[Сатяджит Рей]] (1921- – 1992), режисьор

* [[Рабиндранат Тагор]] (1861- – 1941), писател и философ

* [[Уилям Мейкпийс Такъри]] (1811- – 1863), британски писател

* [[Сатиендра Нат Бозе]] (1894- – 1974), физик

* [[Сатяджит Рей]] (1921- – 1992), режисьор

* [[Рабиндранат Тагор]] (1861- – 1941), писател и философ

* [[Майка Тереза]] (1910- – 1997), монахиня

* [[Парамаханса Йогананда]] (1893- – 1952), религиозен водач, живее в града в началото на 20 век

* [[Рамакришна]] (1836- – 1886), религиозен водач, живее в града в средата на 19 век

* [[Венката Раман]] (1888- – 1970), физик, живее в града през 1907- – 1933