Донатизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
роля на вандалите |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 8:
==Възгледи==
Концепцията на донатизма се изразявала в отхвърлянето на всякакъв компромис с държавната власт, респективно и с налагащото се за [[държавна религия]] в Римската империя през ІV век християнство. Донатистите не приемали каквото и да било примирение с [[империум]]а и не признавали ръкополагането в сан на [[епископ]]ите и [[свещеници]]те от страна на властта. Към края на ІV век, след окончателното приемане на [[символа на вярата]], донатисткото движение приело формата на открито въстание на бедните роби в Магреб и около Римски Картаген срещу централната власт. Това социално надигане от края на ІV век след [[Първи константинополски събор|първия константинополски събор]] е известно като движението на [[агонистици]]те (Христовите воини) или още на [[циркумцелиони]]те. Тези северноафрикански магребски бунтовници с оръжие в ръка разрушавали именията и вилите на богатите римски земевладелци във и около Римски Картаген.
Интересното при идеологията на донатистите е това, че тя малко се отличавала от тази на официалното вече по това време вероучение, като отхвърляла римския характер на властта в региона. Според алтернативното мнение за характера и естеството на разкола, той възникнал на [[Intuitu personae|лична основа]]. Друга интересна особеност е тази, че в крайградската зона на Картаген са разкрити множество еврейски гробове от първите векове на нашата ера, след като градът вече е превзет от римляните. Некрополът на Гамар край Римски Картаген е изключително и само от еврейски погребения от римската епоха, а през първите векове от нашата ера [[ранно християнство|ранното християнство]] бързо се разпространява в Северна Африка из бившите картагенски владения. Районът на разпространение на ранното християнство през ІІ век в Северна Африка отговаря в общи линии на местата, белязани от [[пуни]]ческо присъствие.▼
▲{{факт|Интересното при идеологията на донатистите е това, че тя малко се отличавала от тази на официалното вече по това време вероучение, като отхвърляла римския характер на властта в региона. Според алтернативното мнение за характера и естеството на разкола, той възникнал на [[Intuitu personae|лична основа]]. Друга интересна особеност е тази, че в крайградската зона на Картаген са разкрити множество еврейски гробове от първите векове на нашата ера, след като градът вече е превзет от римляните. Некрополът на Гамар край Римски Картаген е изключително и само от еврейски погребения от римската епоха, а през първите векове от нашата ера [[ранно християнство|ранното християнство]] бързо се разпространява в Северна Африка из бившите картагенски владения. Районът на разпространение на ранното християнство през ІІ век в Северна Африка отговаря в общи линии на местата, белязани от [[пуни]]ческо присъствие.|2015|12|11}}
==Западане==▼
▲==Западане==
Основният сблъсък с официалната църква се случва на събора в Картаген през 411 г, при който основна роля играе [[Свети Августин]]. Съборът отсъжда против донатистите, осланяйки се основно на решението на [[Константин Велики|Константин]] в случая с Цецилиан от почти век по-рано. <ref>{{cite book| last=Mitchell|first=Stephen|title=A History of the Later Roman Empire|year=2007|publisher=Blackwell|page=281}}</ref> През следващите години с укази на император [[Хонорий (император)|Хонорий]] изповядването на донатисткото учение било поставено извън закона и под страх от [[смъртно наказание]] на донатистите им било забранено да се събират за богослужение. ▼
▲Основният сблъсък с официалната църква се случва на събора в Картаген през 411 г, при който основна роля играе [[Свети Августин]]. Съборът отсъжда против донатистите, осланяйки се основно на решението на [[Константин Велики|Константин]] в случая с Цецилиан от почти век по-рано. <ref>{{cite book| last=Mitchell|first=Stephen|title=A History of the Later Roman Empire|year=2007|publisher=Blackwell|page=281}}</ref> {{факт|През следващите години с укази на император [[Хонорий (император)|Хонорий]] изповядването на донатисткото учение било поставено извън закона и под страх от [[смъртно наказание]] на донатистите им било забранено да се събират за богослужение.|2015|12|11}}
Донатизмът постепенно изчезва от историческата сцена след 411 г. Това се дължи не толкова на репресиите от страна на властта, колкото на изчезването на системата, спрямо която то се определя като отделно от католицизма учение. След нахлуването през 430-те години на [[вандали]]те, които са последователи на [[арианство]]то, Римската импперия губи власт над тези земи, а донатизмът се оказва преследван наравно с католицизма, от който той едва ли е бил разграничаван от страна на новите господари.<ref>{{cite book| last=Mitchell|first=Stephen|title=A History of the Later Roman Empire|year=2007|publisher=Blackwell|page=282}}</ref>▼
▲{{факт|Донатизмът постепенно изчезва от историческата сцена след 411 г. Това се дължи не толкова на репресиите от страна на властта, колкото на изчезването на системата, спрямо която то се определя като отделно от католицизма учение.|2015|12|11}} След нахлуването през 430-те години на [[вандали]]те, които са последователи на [[арианство]]то, Римската импперия губи власт над тези земи, а донатизмът се оказва преследван наравно с католицизма, от който той едва ли е бил разграничаван от страна на новите господари.<ref>{{cite book| last=Mitchell|first=Stephen|title=A History of the Later Roman Empire|year=2007|publisher=Blackwell|page=282}}</ref>
== Източници ==
| |||