Разлика между версии на „Народен театър „Иван Вазов““

Обогатяване на най-новата история на театъра: 1989 - 2015 г.
(Обогатяване на най-новата история на театъра: 1989 - 2015 г.)
 
=== 1989-2014 ===
В началото на 1989 г. се подготвя навлизането на т. нар. “договорна система”. Кризата от края на 1989 и началото на 1990 г. се усеща и в театъра. Разпада се Художественият съвет, който е имал задача да легализира представленията. Народният театър се възприема като символ на официозната социалистическа култура и е подложен на най-силни удари. Дико Фучеджиев, директор към онзи момент, се оттегля и от началото на новия сезон през 1990- 1991 г. Народният театър има нов директор - театроведът проф. Васил Стефанов.  
Народният театър „Иван Вазов” продължава да бъде водещата трупа в България, в която играят едни от най-добрите български актьори от различни поколения. На сцената му поставят най-интересните български режисьори и сценографи, които създават лицето на съвременния български театър. 
 
Театърът приема под своя покрив експерименталния театър [[Театрална работилница „Сфумато“|ТР „Сфумато”]], а неговите режисьори Маргарита Младенова и [[Иван Добчев]] стават част от театъра. В периода поставят режисьорите [[Леон Даниел]], [[Крикор Азарян]], [[Красимир Спасов]]. „Камината” от М. Минков и „Последната лента на Крап” от С. Бекет, реж. [[Крикор Азарян]], „Цената” от А. Милър, реж. [[Леон Даниел|Л. Даниел]], „Васа Железнова - 1910” от М. Горки, реж. [[Красимир Спасов|Кр. Спасов]], „Спомен за една революция” по Бюхнер и Мюлер и „Великденско вино” от К. Илиев с реж. [[Иван Добчев|Ив. Добчев]], „Лоренцачо” от Ал.дьо Мюсе, „В полите на Витоша” от П. К. Яворов и „Нирвана” от К. Илиев с реж. М. Младенова са сред най-силните театрални постижения, не само в рамките на репертоара на Народния театър. „Лоренцачо” е избран за спектакъл на сезон 1991/1992.
В резултат на демократичните промени театърът установява трайни връзки със сцените в другите европейски страни. Участва в театралните фестивали БИТЕФ, Бонско биенале „Нови пиеси от Европа”, НЕТ (Москва), фестивала на Европейските национални театри във Варшава и много други.
 
В началото на 1993 г. е назначен режисьорът [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]. Още първият му спектакъл „Дон Кихот” по Сервантес е избран сред спектаклите на сезона. Той създава нов образ на театъра и въвежда в залите му нова, млада публика. Спектаклите на Морфов преобръщат и пародират познатите претенциозни интерпретации на класиката. Появата на Морфов ефектно и зрелищно символизира радикалното оттласкване на театъра от неговото минало. Картината на спектаклите от този период представлява колаж от постмодернистични опити, от реанимираната режисура на знака, от модернистични интерпретации. Пародията, иронията, резигнацията бележат сценичния свят на повечето от тях. Може би най-симптоматичен в това отношение е спектакълът на Александър Морфов „На дъното” от Максим Горки.
В репертоара на театъра влизат произведения на най-видните представители както на класическата, така и на съвременната световна и българска драматургия. 
 
Към края на 90-те проф. В. Стефанов напуска. В началото на 2000 г. артистичен директор на Народния театър става Александър Морфов, а административен директор Павел Васев. Не след дълго първо П. Васев, а по-късно и Морфов напускат. В  навечерието на стогодишнината на Народния театър през 2003 г. проф. Васил Стефанов отново поема ръководството. Следва още един пълен мандат на Павел Васев като директор, след който временно е назначен Александър Морфов. Той остава на поста в периода януари – септември 2015 г., като подава оставка във връзка с планирани промени в бюджетирането на театрите, които не отчитат статуса на театъра на държавен културен институт с национално значение. Към момента театърът се управлява от Милица Трайкова, дългогодишен зам. директор по финансовите въпроси. Александър Морфов е главен режисьор и ръководи художествената политика. Неговите спектакли – „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/543-nrb На ръба]”, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/88-jivotat-e-prekrasen Животът е прекрасен]” по Н. Ердман, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/95-polet-nad-kukuviche-gnezdo Полет над кукувиче гнездо]” по Кен Киси, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/109-don-juan Дон Жуан]” по Молиер, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/121-hashove Хъшове]” по Иван Вазов, – са сред заглавията, които привличат най-много публика в театъра.
 
Сред най-успешните спектакли от последните две десетилетия на Голяма сцена са още „Крал Лир” от У. Шекспир, постановка на [[Явор Гърдев]], „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/117-pigmalion Пигмалион]” от Б. Шоу в постановката на Леон Даниел, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/108-vishneva-gradina Вишнева градина]” от А. П. Чехов, постановка на Крикор Азарян, “[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/124-sako-ot-velur Сако от велур]” от Ст. Стратиев, постановка на [[Бойко Богданов]], „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/113-idealniat-maj Идеалният мъж]” от О. Уайлд и „Балът на крадците” от Ж. Ануй, поставени от Тиери Аркур.
 
Много от спектаклите имат дълъг живот, сред тях са “[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/111-gospodin-ibrahim-i-cvetiata-na-korana Господин Ибрахим и цветята на Корана]” от Е.-Е. Шмит, постановка на Сн. Танковска, с над 150 представления, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/114-kontrabasat Контрабасът]” с над 200, „Хъшове” с над 250.
 
Народният театър „Иван Вазов” разполага с три сцени – Голяма сцена с 860 места, Камерна сцена със 130 места и Сцена на IV етаж, която приема 90 зрители. Трупата на театъра осъществява между 8-10 премиери за един театрален сезон. В момента на сцената му играят актьори като [[Йорданка Кузманова (актриса)|Йорданка Кузманова]], [[Аня Пенчева]], [[Стефан Данаилов]], [[Рени Врангова]], [[Стоян Алексиев]], [[Валентин Ганев]], [[Валентин Танев]], [[Ана Пападопулу]], [[Георги Мамалев]], [[Жорета Николова]], [[Деян Донков]], [[Захари Бахаров]], [[Марин Янев]], [[Мариус Донкин]], [[Мария Каварджикова]], [[Михаил Петров]] и др.
 
Народният театър поддържа богат репертоар от съвременни и класически заглавия, насочен към интереса и вниманието на най-широка публика.
 
В резултат на демократичните промени театърът установява трайни връзки със сцените в другите европейски страни. Участва в театралните фестивали БИТЕФ, Бонско биенале „Нови пиеси от Европа”, НЕТ (Москва), фестивала на Европейските национални театри във Варшава и много други.
 
== Допълнителна информация ==
Анонимен потребител