Народен театър „Иван Вазов“: Разлика между версии

'''Народен театър „Иван Вазов“ '''е Национален културен институт в областта на театралното изкуство. След [[Освобождението]] на [[България]] от османско иго град [[София]] е определен за столица. Постепенно тук  се създават нови учебни и културни институции. За начало на летоброенето на Народния театър се счита заповед на министъра на Народното просвещение [[Иван Шишманов|д-р Иван Д. Шишманов]],  с която от 1 януари 1904 г. управителят на подкрепяната от държавата Народна драматическа трупа „Сълза и смях”смях“ г-н Илия Миларов е назначен за „Интендант”„Интендант“. От пролетта на същата година названието на трупата вече е Български народен театър.

Със заповед от 14 юли 1903 г. министър [[Иван Шишманов|д-р Ив. Д. Шишманов]] назначава комисия начело с г-н Илия Миларов, която да подготви  предложение за постройка на сграда за Народния театър в София. Народното събрание взима решение и с Указ на княз [[Фердинанд I|Фердинанд I]] се отчуждава терен на мястото на бившия дъсчен театър „Основа”„Основа“, където  през юни 1904 г. започва строежът на сградата по проект на виенските архитекти [[Фердинанд Фелнер]] и [[Херман Хелмер]]. Живописното оформление на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс. Народният театър отваря врати  на 3 януари 1907 г. със специално представление. Преди тържественото откриване множество студенти освирква [[Фердинанд I|княз Фердинанд I]] и той с указ решава да затвори [[Софийския университет]] за шест месеца.

На 10 февруари 1923 г. по време на юбилейния спектакъл „Апотеоз на родното драматично изкуство”изкуство“ избухва пожар, който унищожава театъра. От началото на новия сезон трупата играе разделена на две части в различни градове на България, а след това шест години – на сцената на специално ремонтирания „Свободен театър” в София.

Сградата на Народния театър е реконструирана през периода 1924-1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров. Освен изграждането на новата железобетонна конструкция, от Германия е доставена сценична механизация, произведена от фирмите „Круп”„Круп“ и „МАН”„МАН“, каквато имат само най-добрите театри в европейските метрополии. Тази техника работи от 1929 г. и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.

По време на бомбардировките над София през [[Втората световна война]] е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Последното  преустройство и реставрация е осъществено през  1972- – 1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците [[Дечко Узунов]], [[Георги Чапкънов]] и [[Иван Кирков]], който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.

== История на театъра ==

=== 1904- – 1944  ===

[[File:BASA_138K-1-102-36_National_Theater_actors_postcard_(crop).jpg|right|thumb|300px|Пощенска картичка с ликовете на [[Екатерина Златарева]], А. Будевска, В. Кирков, [[Тачо Танев]], И. Попов и Христов. Датировка: отпреди 1926 година. Източник: ДА "Архиви"„Архиви“]]

[[File:BASA-1220K-1-24-1-Actors and actresses from National Theatre of Bulgaria.JPG|right|thumb|300px|Трупата на Народния театър. Датировка: отпреди 1945 година. Източник: ДА "Архиви"„Архиви“]]

Докато се строи сградата на Народния театър, трупата изнася своите представления в салона на читалище „Славянска беседа". Сред артистите основатели са [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], [[Васил Кирков]], [[Кръстьо Сарафов]], [[Адриана Будевска]], [[Стоян Бъчваров (актьор)|Стоян Бъчваров]], [[Атанас Кирчев]], [[Гено Киров]], [[Вера Игнатиева]], Шенка Попова, [[Христо Ганчев]], П. К. Стойчев, Теодорина Стойчева, [[Сава Огнянов]], [[Златина Недева]], Константин Сапунов, Борис Пожаров, Николина Бъчварова, Екатерина и Георги Златареви, Тодорка Бакърджиева и др.

Пиеси поставят [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]] и хърватинът Сергиян Туцич, а по-късно е поканен видният чешки актьор Йозеф Шмаха, който става главен режисьор  и артистичен директор на театъра. Освен него, като режисьори поставят спектакли [[Гено Киров]], [[Пенчо Славейков]], [[П. К. Яворов]], [[Христо Ганчев]], Павел Ивановски, [[Сава Огнянов]].

След първите стъпки на Народния театър започва процес на засилен интерес от страна на българските писатели към сценичното изкуство. Създават се едни от най-значимите произведения, превърнали се в класически за българската драматургия: сценичен вариант на „[[Под игото]]”“ и „Казаларската царица”царица“ от [[Иван Вазов]], „Вампир”„Вампир“ и „Над безкръстните гробове”гробове“ от [[Антон Страшимиров]], „Боян Магесникът”Магесникът“ от [[Кирил Христов]], „Мъжемразка”„Мъжемразка“ от [[Ст. Л. Костов]], „[[В полите на Витоша]]”“ от [[П. К. Яворов]] и др. Създава се институцията артистичен секретар и артистичен съвет към театъра, пряко отговарящи за връзката с авторите. Поставят се пиеси както от световната класическа драматургия, така и от най-значимите съвременни европейски автори – Стриндберг, Ибсен, [[Антон Чехов|Чехов]].

Като режисьори се включват още [[Кръстьо Сарафов]], [[Стоян Бъчваров (актьор)|Стоян Бъчваров]], [[Васил Кирков]], [[Гео Милев]], [[Георги Стаматов (актьор)|Георги Стамато]]<nowiki/>в. Този период се отличава с водещата роля на актьорското присъствие в спектаклите. В печата непрестанно се водят ожесточени дискусии за репертоара, режисурата или нейното отсъствие и за хроничните кризи на управлението на театъра.

С края на първите две десетилетия на ХХ век приключва един важен период от битието на Народния театър – неговото институционално и художествено изграждане, постепенната му професионализация, съпоставима с балканския и донякъде общоевропейския театрален процес. Със смъртта на [[Иван Вазов]] през 1922 г. свършва и периодът на изграждане на Народния театър като основен културен институт на България. 

След опожаряването на театъра през 1923 г. трупата гостува известно време в провинцията, но в края на есента се връща в София и шест години играе на сцената на „Свободен театър”театър“. За директор е назначен известният  литературен критик и редактор на сп. „[[Златорог]]“ [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]], който кани в ръководството [[Андрей Протич]], [[Ст. Л. Костов|Ст. Л .Костов]] и [[Сирак Скитник]]. Назначени са нови артисти, сред които [[Любомир Золотович]], [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], [[Петя Герганова]], а не след дълго и младите [[Зорка Йорданова]], Борис Ганчев, [[Константин Кисимов]], Мара Пенкова, [[Олга Кирчева]], Марта Попова, Георги Громов, [[Борис Борозанов]], Владимир Трандафилов и др. За артистичен секретар е назначен актьорът Хрисан Цанков, учил в [[Москва]] и в [[Берлин]] при Макс Райнхард. Скоро той започва да поставя като режисьор, а като драматург е привлечен големият поет [[Николай Лилиев]]. През 1925 г. за главен режисьор е назначен руснакът [[Николай Масалитинов|Н. О. Масалитинов]], който предлага в Народния театър да се открие Драматическа школа. В нея се включват  не само всички млади артисти и стажанти, но и всепризнати звезди като Кр. Сарафов и Г. Стаматов. Още с първата си постановка на „Дванайсета нощ”нощ“ от [[Шекспир]], която се посреща като истински театрален празник, [[Николай Масалитинов|Масалитинов]] показва, че занапред професионализмът все повече ще завладява театъра. До края на Втората световна война на сцената на Народния театър се  води своеобразен естетически дуел между Хрисан Цанков, който определя режисьора като „автор”„автор“ и при когото преобладава условността, стилизацията, експресията и търсенето на синтеза, и „класика”„класика“ Н. О. Масалитинов с неговия реалистичен, психологически театър, където режисурата е втъкана в текста и скрита в актьорското майсторство.  Това е  период, през който на сцена се играят за първи път такива пиеси като „Майстори”„Майстори“ от Р. Стоянов, „Големанов”„Големанов“ и „Вражалец”„Вражалец“ от [[Ст. Л. Костов]], „Зидари”„Зидари“ от [[П. Ю. Тодоров]], „Албена”„Албена“ и „Боряна”„Боряна“ от [[Йордан Йовков|Й. Йовков]], „Свекърва”„Свекърва“ от [[Антон Страшимиров|А. Страшимиров]] и др.

=== 1944- – 1989  ===

Политическата промяна на [[9 септември |9 септември 1944 г.]] рефлектира, разбира се, и върху цялостния художествен облик на Народния театър. Извършена е „чистка“ в театралното ръководство, отстранен е Хрисан Цанков. В режисьорската колегия освен Н. О. Масалитинов влизат младите надежди [[Стефан Сърчаджиев]], [[Кръстьо Мирски]], Моис Бениеш. През 1947 г. за главен режисьор е назначен [[Боян Дановски]]. Първата си премиера има и режисьорът [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]], който дълги години ще определя художествения облик на театъра. Напълно се променя структурата на репертоара, за известно време от нея изчезват съвременните европейски автори, като се поставят  множество руски и съветски пиеси и някои незначителни български произведения. Реализмът завладява сцената. Внедряването на системата на [[Константин Станиславски|Станиславски]] става задължително условие за метода на социалистическия реализъм, който официално се обявява за единствено възможния естетически и идеологически художествен принцип.

Въпреки политическия надзор и стремежа изкуството да бъде подчинено на догмата на тесни политически рамки, в Народния театър и след 1944 г. се създават постановки на високо художествено равнище. Сред тях са „Дневникът на Ани Франк”Франк“ с реж. М. Бениеш, „[[Сирано дьо Бержерак (пиеса)|Сирано дьо Бержерак]]”“ с реж. [[Стефан Сърчаджиев|Ст. Сърчаджиев]], „Иван Шишман”Шишман“ с реж. Н. Люцканов, „И най-мъдрият си е малко прост”прост“ с реж. Ф. Филипов, „Мария Стюарт”Стюарт“ с реж. Кр. Мирски, „Опит за летене”летене“ с реж. [[Младен Киселов|Мл. Киселов]], „Последен срок”срок“ с реж. [[Крикор Азарян|Кр. Азарян]] и др. 

Театърът продължава да има много силна актьорска трупа, в която освен ветераните от предишни години, водещи фигури вече са и [[Ружа Делчева]], [[Магда Колчакова]], [[Ирина Тасева]], [[Иванка Димитрова]], [[Маргарита Дупаринова]], [[Славка Славова]], [[Мила Павлова]], [[Андрей Чапразов]], [[Рачко Ябанджиев]], [[Асен Миланов]], [[Георги Раданов]], [[Спас Джонев]], [[Апостол Карамитев]], [[Йордан Матев]], [[Стефан Гецов]], [[Любомир Кабакчиев]], [[Лео Конфорти]],  [[Георги Георгиев-Гец|Георги Георгиев - – Гец]] и много други талантливи артисти.

В различни години на сцената на Народния театър са поставяли поканените от чужбина режисьори:

В началото на 1989 г. се подготвя навлизането на т. нар. “договорна„договорна система”система“. Кризата от края на 1989 и началото на 1990 г. се усеща и в театъра. Разпада се Художественият съвет, който е имал задача да легализира представленията. Народният театър се възприема като символ на официозната социалистическа култура и е подложен на най-силни удари. Дико Фучеджиев, директор към онзи момент, се оттегля и от началото на новия сезон през 1990- 1991 г. Народният театър има нов директор - – театроведът проф. Васил Стефанов.  

== Библиография ==

* 100 години Народен театър. С., ИК “Дамян„Дамян Яков”Яков“, 2004.

* Народен театър "Иван„Иван Вазов"Вазов“. Летопис. С., Валентин Траянов, 2004.

== Галерия ==

</gallery>[https://www.youtube.com/watch?v=t3Mg2L9EjRc Видеоклип на част от интериора на Народния театър]

== Външни препратки ==

{{commonscat|Sofia Ivan Vazov National Theatre|Народен театър "Иван„Иван Вазов"Вазов“}}

* [http://new.nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Godishnik2007_text.pdf Годишник на Народен театър „Иван Вазов" - – 2007 г.]

* [http://new.nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Godishnik2008_text.pdf Годишник на Народен театър „Иван Вазов" - – 2008 г.]

* [http://new.nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Godishnik_NT_2009.pdf Годишник на Народен театър „Иван Вазов" - – 2009 г.]

* [http://new.nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Godishnik_NT_2010.pdf Годишник на Народен театър „Иван Вазов" - – 2010 г.]

* [http://new.nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Godishnik_NT_2011.pdf Годишник на Народен театър „Иван Вазов" - – 2011 г.]

* [http://new.nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Godisnik_NT_2012.pdf Годишник на Народен театър „Иван Вазов" - – 2012 г.]

* [http://new.nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Letopis.pdf Летопис на Народен театър „Иван Вазов" (1904 - – 2004 г.)]

* [http://new.nationaltheatre.bg/images/files/pdf/web_100godiniNT.pdf „100 години Народен театър"] -– В. Стефанов, Кр. Тошева, В. Дечева, Р. Попилиев, 2004 г.]

* [http://stara-sofia.blogspot.com/2011/06/blog-post_28.html Блог Стара София] „Възстановяването на изгорелия Народен театър“ - – три статии от 1928 г.

* [http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/649112181-105_godini_ot_postroyavaneto_na_Narodniya_teatar_v_Sofia.html 105 години от построяването на Народния театър], предаване по [[bTV]], на 3 януари 2012 г.]