Българско възраждане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 18x кавички, 8x тире, 3x нов ред, 2x заглавие-стил, 2x тире-числа, 4 интервала, 6lokavica, число+г. (ползвайки Advisor) |
||
Ред 3:
'''Българското национално възраждане''' е период на национално-освободително движение на [[Българи|българския]] [[народ]] от [[Османска империя|Османската империя]]. То започва през [[18 век|XVIII век]], според някои с [[История славянобългарска|първата писана българска история]] на [[Паисий Хилендарски]], и продължава повече от столетие до [[Освобождение на България|Освобождението на България]] през [[1878]]. Това е период на коренни промени във всички сфери на обществено-икономическия, [[политика|политическия]] и [[култура|културния]] живот.
Промените в културната и духовната област са в две основни посоки: [[новобългарско просветно движение|новобългарското просветно движение]] и борбата за
Дълбоките промени в обществото водят до пробуждане и въстания на българския народ за възстановяване на българската държава. Етническите граници обхващали земите на [[Мизия]], [[Тракия]] и [[Македония]], с [[Български език|единен книжовен и говорим език]], с обновяващо се общо съзнание и единна културна традиция.
== Граници и периодизация ==
[[Картинка:1875-1876.jpg|мини|250п|Карта на въстанията през 1875
'''Долна граница'''
Ред 14:
'''Горна граница'''
Краят на Възрожденската епоха започва с [[Освобождението]] на [[България]] през [[1878]] г., [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]] през 1885 г., но процесите на Българското възраждане продължават и след това сред българите в [[Македония]] и [[Одринско]] и приключват едва с Балканските войни през 1912
'''Вътрешна периодизация'''
Разделя се на три периода:
# [[Ранно възраждане]]
# От реформите в [[Османска империя|Османската империя]] през 20-те
# От [[Кримска война|Кримската война]] до [[Освобождение на България|Освобождението на България]] през [[1878]] г.
Българското възраждане не приключва със създаването на българска държава през 1878 г. По това време са живи и дейни много от възрожденците, минали през години на тежки изпитания. Вярно е, че най-големият двигател на освободителното движение [[Васил Левски]] е изгубен за делото няколко години по-рано. Но възрожденци остават, затова е писано в трудовете на [[Захари Стоянов]], който е един от тях. И тези възрожденци дейно участват в управлението на младата държава. [[Стефан Стамболов]] е един от тях и той заплаща това с живота си. Захари също.
Този период е свързан с отстраняването на възрожденците от управлението
Най-значителното дело на възрожденците след 1878 г. е [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на България]] през 1885 г., когато всички са се опълчили срещу това дело, но българските възрожденци отстояли голямата придобивка на България с цената на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]].
Line 28 ⟶ 31:
Важно значение за развитието на възрожденската книжнина изиграва започналият през първата половина на [[19 век|XIX век]] процес на образуване и утвърждаване на единен национален книжовен език. Този процес започва още в началото на образуването на българското национално съзнание, но в хода на просветното движение и особено с появата на периодичния печат въпросът за характера на книжовния език привлича вниманието на цялата възрожденска интелигенция. Споровете около съдбата на книжовния език довеждат до обособяването на три течения: църковнославянско, славянобългарско и новобългарско, като представителите на последното направление ([[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Васил Априлов]], [[Найден Геров]] и др.) вземат връх и към средата на XIX век, чрез творчеството на по-известните писатели, публицисти, вестникари и книжари, на основата на [[Български диалекти|източнобългарския диалект]], окончателно се образува обликът на новобългарския книжовен език.
Тласък за развитието на възрожденската литература дава и българското [[книгопечатане]]. След появата на [[Софроний Врачански|
== Литература ==
През първата половина на [[19 век|XIX в.]] в книжовния живот на българите се открояват и някои нови жанрови наклонности. За нуждите на просветното дело се развива т.нар. даскалска поезия. Обособява се и специално учебникарско направление, в което са съсредоточени основните усилия на възрожденската интелигенция. Измежду имената на писателите на такъв вид книжнина личат тези на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Неофит Рилски]], [[Емануил Васкидович]], [[Константин Фотинов]], [[Христаки Павлович]], [[Ботьо Петков]]. Първоначално усилията на учебникарите се насочват към превеждане и приспособяване на чужди образци, най-вече от руски, гръцки или сръбски произход, но постепенно съдържанието на възрожденските учебници се разнообразява. Освен задължителните граматики през втората четвърт на XIX век се издават учебници по история, география, физика, математика. Тази наклонност се запазва и след Кримската война, когато в подготовката и издаването на учебникарска книжнина се включват [[Петко Славейков|Петко Р. Славейков]], [[Добри Войников]], [[Тодор Шишков]], [[Христо Ботев]] и други.
В периода след Кримската война възрожденската литература преживява нов подем. Жанровото разнообразие става по-голямо. Авторовото присъствие се засилва, обогатяват се художествените направления. Преобладаващият дял в литературния живот се пада на поезията, която е застъпена с всичките си видове – от лирическата песен до поемата ([[Найден Геров]], [[Добри Чинтулов]], [[Петко Славейков]]). Широка известност придобива [[Георги Раковски]], който отпечатва през 1857 г. поемата „Горски
През 60-те години на 19-ти век творчеството на [[Васил Друмев]], [[Илия Блъсков]] и [[Любен Каравелов]] поставя началото на самостоятелното развитие и на българската белетристика. През 1860 г. Васил Друмев публикува повестта „Нещастна
След Кримската война се ражда и българската драматургия. Първите стъпки са направени под формата на кратки диалогични текстове, представяни на годишните училищни изпити. Впоследствие започва побългаряването на чужди сценарии, както прави [[Сава Доброплодни]] с пиесата „Михаил
== Преса ==
През 40-те години на [[19 век|XIX век]] се поставя началото и на българския периодичен печат. Първите стъпки са направени от [[Константин Фотинов]] със списание „[[Любословие]]“ ([[Измир|Смирна]], 1842 и 1844 г.). През 1846 г. в [[Лайпциг]] започва да излиза първият български вестник „[[Български орел]]“ на [[Иван Богоров]]. От 1848 г. в [[Истанбул|Цариград]] излиза „[[Цариградски вестник]]“. Общо до [[Освобождение на България|Освобождението]] броят на българските вестници и списания достига над 90, а вестникарската професия се упражнява от около 133-ма души. В годините след Кримската война периодиката се разнообразява, появяват се специализирани издания за просвета, наука, политика, търговия и занаяти. Подобрява се външното оформление, нараства общественият интерес към пресата.
Възрожденските вестници и списания се печатат в 16 селища, като най-голям дял се пада на Цариград
== Наука ==
През епохата на Възраждането българите насочват вниманието си и към научната област. Макар и скромни, нерядко лишени от оригиналност, тези занимания изиграват важна роля за изграждане на новобългарската култура и за разпространяването на модерната европейска наука. Най-големи постижения възрожденските българи постигат в изследванията на собственото си минало. Първо [[Паисий Хилендарски]], а след него и други възрожденски дейци насочват интереса си към историята и предприемат целенасочени издирвания на стари паметници. Появяват се прочути учебници на [[Христаки Павлович]] (
Откъслечни опити за научна дейност се правят и в областта на [[философията]] ([[Петър Берон]], [[Иван Селимински]], [[Марко Балабанов]]), на езикознанието (Иван Момчилов, [[Найден Геров]]), на природните науки (П. Берон, преводните книги по химия, физика, зоология, подготвени от Д. Енчев, Н. Геров, Ив. Гюзелев, В. Стоянов и др.). През септември [[1869]] г. в [[Браила]] се създава и [[Българско книжовно дружество]] (БКД), което си поставя за цел да
== Изкуство ==
Общият културен подем в българското възрожденско общество оставя видими белези и в развитието на обичайните художествени занаяти, на живописта, музиката, архитектурата. Обособилите се още в довъзрожденската епоха дърворезбарски и зографски школи преживяват през 18
Напредък през 50-те – 70-те години на [[19 век|XIX век]] е осъществен в музикалното дело. С утвърждаването на националното самосъзнание и с укрепването на българската възрожденска нация нараства ролята на народната песен. Г. Раковски, Л. Каравелов, П. Р. Славейков целенасочено изучават и записват народни песни, а братя Димитър и Константин Миладинови издават
Тези прояви благоприятстват развитието на новите културни наклонности в живота на възрожденските българи и оказват решаващо въздействие за изграждането на новобългарската култура. Това от своя страна изиграва съществена роля за духовното обновление на българското общество и за окончателното образуване облика на българската нация.
Line 60 ⟶ 63:
* [[Българска възрожденска литература]]
== Външни връзки ==
* [http://chitanka.info/text/5773/61 История на Българското възраждане] от [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]]
|