Уикипедия

Жанр: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 9x тире, 6x заглавие-стил, 6x кавички, 3x 6lokavica, 3x нов ред, 14 интервала, запетая, й→ѝ (ползвайки Advisor)
Ред 3:
Като терминология '''жанр''', въпреки етимологическото значение ''род'', най-често замества своеобразно подродово деление, без необходимост от уточняване дали това означава стил, подстил, смесен стил (в музиката), или тип музикалносценично произведение, спектакъл или филм (в музикалносценичните приоизведения, театър и кино) или вид текстово, литературно, художествено, публицистично или научно произведение (в литературата, журналистиката, публичната и научна реч и писменост).
 
== В литературата ==
{{основна|Литература}}
{{основна|Художествена литература}}
Ред 10:
В българския език, литературните произведения по-рядко се обозначават като жанрове, а видове, като обединенията от различни сходни по сюжет, стилистика или тематичен обхват творби най-често биват групирани в '''типове'''. Тази класификация не е генерализирана, но се използва като общоприет и наложен исторически възглед в съвременното [[литературознание]]. Това донякъде се разминава, с представите на специалисти, занимаващи се с таксономия, за които тип е надродов ред от класификацираща йерархия.
 
Прието е за литературни жанрове да се говори, като се подразбира тематиката на художествените литературни произведения, или формата, стилистика, начина по който е структуриран литературния текст. И двете конотации са условни и наложени повече, заради общата речева семиотика, но не отговарят на ранжирането, или дефинитивно чистото класифициране на литературните текстове. Това е свързано именно с развитието на употребата на термина 'жанр', като наложен предимно за музикалносценичните произведения, и преминал към всички области на изкуствата.
 
Като подвид (или разновидност) за групиране на литературни и музикални произведения, често се използва и терминът '''форма''', като под него се разбира продължителността (или дължината) на съответното произведение. Като най-обща подялба се приемат съществуването на 3 форми – кратки, обстойни (средни, умерено продължителни) и дълги (големи, продължителни – в музиката, или дълги и разширено описателни – в литературата). При това често тези нива на йерархия се заместват с обозначние като 'кратки жанрове' или 'пространни жанрове', вместо 'кратки форми' и 'пространни форми'.
 
=== Епос ===
*Пространни (дълги) форми:
**[[Роман]]
Ред 34:
**[[Анекдот]] ('''смешка''', '''виц''')
 
=== Лирика ===
*[[Ода]]
*[[Сонет]]
Ред 52:
*[[Епитафия]]
 
=== Драма ===
*[[Сатира]]
*[[Комедия]]
Ред 61:
* [[Публицистика]] и Научна литература
** [[Публицистика|Публицистичен]] [[труд]]
** [[Литература|Литературен]] [[труд]]
** [[Наука|Научен]] / [[Философ]]ски [[труд]]
** [[Дисертация]]
Ред 72:
** Научна и образователна документалистика и архивистика
 
Тъй като езикът на публичната и научната реч са в естествена симбиоза, разделянето им е условно, и понякога не особено точно. Според тривиалните възгледи, групирането на '''публицистиката''', '''документалистиката''' и '''разследващата журналистика''' в общ '''жанр''' най-често е свързано с летаратурата (текстови материали) и с мултимедийни творби (кино, тв, радио, интернет) - – публицистични, образователни и научни филми, като към тях се добавят и филми с разследваща тематика.
 
Отделянето на публичната и научна реч от художествената литература е по причина на общоприетата представа за литература, като [[семиотика|семиотично]] обвързана с '''художествена литература'''.
Ред 83:
Въпреки, че не е правилно класифицирането на журналистически творби, която се прави в зависимост от '''начина на представяне''' на информация, да се нарича жанр, това делене често се приема като основна ''жанрова класификация'' за журналистика, и в разговорната реч
 
* Тип журналистика, според начин на представяне
** Журналистическа преса - – печатна (текстова) журналистика /вестници, списания/
** Радиожурналистика - – гласова (звукова, аудио) журналистика /радиопредавания/
** Телевизионна журналистика - – аудиовизуална (със звук и картина) /телевизионни предавания, репортажи, обзори и др. студийни програми/
** Интерактивна /мултимедийна/ журналистика - – журналистиката в мрежова комуникационна среда (интернет, интранет), съчетаваща всички форми за отправяне на послания с възможността за пряка комуникация с рецепиентите (представители на публиката)
 
Според тематиката и обхвата на журналистическия подход най-познатите групирания са:
 
=== Обществена и информационна ===
 
Журналистическите творби (наричани на професионален жаргон ''журналистически материали'') се класифицират в следните групи:
*Информационни и информационноаналитични: Могат да бъдат кратки и разширени, обзорни, серийни. систематични и др. Стремежът при тях е да бъдат максимално безпристрастни, или ако се демонстрира отношение към събитието /събитията/, то трябва да е максимално защитено с представяни факти – жаргонно е популярен като '''„новинарски жанр“'''
Line 116 ⟶ 115:
Напоследък се забелязва сливането на рекламата с възпиеманата като '''жълта''' (несериозна, клюкарска) „журналистика“ и преход към по-отбрано, минималистично и некичозно представяне на информация свързана с мода, начин на живот и етикетирането ѝ като „Светска хроника“, „Лайфстайл журналистика“, „Развлекателна журналистика“ и други подобни.
* Светска (или лайфстайл) журналистика
** Светска '''"хроника"„хроника“''' (светски репортажи, информации, анонси и др.)
** Модна журналистика (облекла, бижута, аксесоари, стайлинг /моден стил, тенденция, вкус/)
** Лайфстайл журналистика (здраве, фитнес, хранене, диети, аутлук /пoдържанеподържане на външен вид/, козметика и др.) Понякога под „Лайфстайл журналистика“ се подразбира ''ъмбрела термин'' за всички светски направления, включително мода, козметика, бит, социални и светски развлечения, а не само здравословния и/или социален начин на живот.
 
=== Спортна журналистика ===
Line 125 ⟶ 124:
** Спортни репортажи, коментари, анализи
** Пряко отразяване (излъчване, коментиране и аудио/видеозаснемане) на спортни състезания
Заради близостта на спортните събития и връзката им с високо ниво на забавление, някои медийни анализатори, включват към спортните тематики и игри с неспортен и развлекателен характер, (дори хазартни игри, или т.нар. ''игри на щастието''), но това по същество не е свързано с журналистически похвати или умения, дотолкова, доколкото отразяването на такива игри, или тяхното провеждане е по-скоро обективизирано от интереса към тях, с цел развлечение (ентъртеймънт), което е свързано с творчески похвати от драматургично, продуцентско и други артистични нива. Въпреки тази бележка, все по-често спортната журналистика се обединява с репортажи или пряко ТВ-излъчване (или текстово/гласово отразяване) на неспортни развлекателни забавления.
 
=== Метеорологическа и пътноинформационна (трафик) журналистика ===
Line 134 ⟶ 133:
** Информация за промени в закони и нормативи (правила), свързани с движението по пътищата, класове пътища, нива и начини за таксувания и др. пътна информация, несвързана с текуща пътна обстановка
 
== В музиката ==
{{основна|Музикален стил}}
{{основна|Музикална форма}}
Line 191 ⟶ 190:
**** Светско хорово и солово пеене (акапела)
 
В зависимост от възгледите на различни музикални школи в 'глоблната родова класификация' на арт музиката се добавя и съвременната джазова музика, Но разногласията са твърде големи, тъй като някои държат на мнението, че джазовата музика във всичките йѝ форми е по-скоро популярна музика, докато други наблягат на това, че е ''най-сериозната'' и трудна за изпълнение популярна музика, затова би трябвало да се числи към арт музиката. Първоначалния компромис, направен към края на осемдесетте и деветдесетте е, да се раздели джазовата музика на ''популярен джаз'', който да е събситуиран към '''популарната музика''', а класическия джаз, от зората на неговото създаване, както и експериментални течения да се причисляват към ''сериозната музика''. След началото на XXI век, най-приемливия възглед е, че джазът трябва да се третира като четвърти, самостоен род музициране, или четвърта голяма група (или музикален род).
/Тази теза все още продължава да бъде осопрвана и неприемлива, предимно в средите на творците и изпълнителите на класическа музика./
 
Line 212 ⟶ 211:
*** Българска народна музика (или Автентичен Български фолклор)
*** Румънска народна музика (или Румънски фолклор)
*** Унгарска народна музика
*** и т.н.
** Етническа музика – традиционна музика на етнос, най-малката представителна общност от хора, говорещи общ език и споделящи унифицирна битова и културна идентичност, без значение, коя е страната в която живеят.
*** Ромска (циганска) фолклорна музика ("ча„ча̀лга"лга“, "чалги„чалгѝя"я“, "башалипе„башалипѐ"“, "джубу„джубу̀ш/джумбю̀ш/джимбю̀ш/джимбѝш манилѐ"“)
*** Гагаузка народна музика (''дубрѐк''/''джубрѐк'' - ''бубрѐк''/''губрѐк'')
*** Влашка (румънска) етномузика (''манѐа-не'' / ''манѐа-ле'' -> ''манѐле'')
*** и т.н.
Line 229 ⟶ 228:
** Експериментален джаз (или Експериментална музика)
 
World music е доста уклончиво ''етикетиране'', но в общи линии, това е подобен на популярния и (или) експериментален джаз похват на музициране, при което се смесват стилове от традиционна музика, класика и джаз, в кратки или разширени музикални произведеения. Някои музикални критици приемат това смесване за вариант на експерименталния джаз, а не като отделно течение, но други държат на разликата, че при ''Световната музика'' не се набляга на музикалния експеримент, а се търсят сходства при различни музикални култури.
 
== В киното ==
{{основна|Кино}}
{{основна|Филм}}
 
=== Игрално кино ===
Основните жанрове в '''игралното кино''', следват класическите групирания в [[Драма]]та, като в съвремието ни е наложено заместването на Трагедия, или трагизъм с по-обобщенаите (макар и неточни) драма и драматизъм.
Ред 250:
**[[сатира|Сатирични филми]] (киносатира, филмова сатира)
 
*Филмова [[трагикомедия]] (новоназоваване - – Драмедия, Драма и комедия)
** Военна трагикомедия
** Социална трагикомедия
Ред 271:
** Ненаучна фантастика (Фентъзи)
** Мистика (Мистерии, Мистична фантастика /или фентъзи/)
** Фентъзи (или приказна фантастика, окултна фантастика, фантастика свързана с описване на 'паранормалното' и "свръхестественото"„свръхестественото“)
 
* Филми на [[ужас]]ите, екшън и криминално кино (обединени с английския термин '''Pulp Fiction''')
Ред 289:
 
=== Детско и юношеско кино ===
Този жанр, най-често се разглежда, като част от [[семейство|семейно]]то кино или семейните кино- и ТВ- филми. Няма ясна категорийност и различните школи поставят различни акценти за групиране по сюжет, тематика, като отчасти се припокриват с някои oтот жанровете в класическото игрално кино. Липсата на яснота се прави с цел, да не накърнява усещанията на децата, тъй като някои филми се третират със сериозно отношение от децата, макар като авторски замисъл и концепция да са комедии, или да пораждат усмивки у възрастните зрители.
 
=== Документално, документалноигрално, научно, научнопопулярно и образователно кино ===
Това е широк интердисциплинарен жанр на кинотворчество, в което се включва голямо разнообразие от тематики, също групируеми в различни поджанрови класификации.
 
Обособени са следните групи:
 
Line 301 ⟶ 302:
*** Филми за ''разследвания'' на събития от съвремието
** Научни филми свързани с научни постижения в областа на техниката, астронавтиката, информатиката и други инженерни и математически научни области
*** Медицински и здравни филми (включително здравословен начин на живот - – физическа култура, спорт, хранене и др.); генетика и генно инженерство
*** Филми за космически изследвания, астрономия, астронавтика, аеронавтика (''Hi-tech научни постичежения'')
*** Филми за технология, техника, инженеринг, строителство, проектиране и др. (''битов и промишлен инженеринг'', проектиране и изпълнение на ''интериеорен и екстериорен дизайн'')
Line 307 ⟶ 308:
* Образователно кино (научнопопулярни, природонаучни) филми
** Природнонаучни филми (за животни, растения, биология, ботаника, геология, природна география и др.под. теми)
** Филми за пътешествия, туризъм, природоописание; политикономическа и етносоциална география и др.под.
** Филми за съвременния бит, социум и начин на живот.
** Образователни филми и ТВ-курсови програми, свързани с образоование, в които се използват сценарни (драматургични) похвати, типични за филмов сюжет.
 
== Бележки ==
1) Съществуват изкуствоведи, които не приемат употребата на генерализацията 'жанр', като концептуална терминология и смятат, че във всяко изкуство трябва да се използват само точни терминологични определения, като тематика, стилистика, форма и т.н.
 
2) Употреба на 'жанр' за научни произведения е спорно {{Br}}
 
3) Употребата на 'жанр', като заместващoзаместващо име на научна област или основна дисцилина е абсолютно неправилно. Примерно: 'литературата като жанр', или 'киното като жанр', или често срещаното - – 'Фотографията , като жанр на визуалните изкуства' са напълно недопустими и неправилни изрази.
 
4) Съвременната драматургия на радио и телевизионни предавания, както и многообразието от тематики, често води до използване на думата '''жанр''', като замесител на стилистичен похват за драматургия, и/или композиция на предавания. Въпреки, че е нелогично и неправилно, възприето е да се говори за тип предавания, като за телевизионни жанрове ( Примерно: "магазинни предавания', 'токшоу'-та, 'сапунени сериали' и т.н. - – всички посочени се назовават 'различни телевизионни жанрове', което е твърде неточно и подвеждащо.)
 
[[Категория:Жанрове в изкуството| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жанр“.