Васил Левски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 80:
На [[27 декември]] [[1872]] г. е заловен от турската полиция в [[Къкринско ханче|Къкринското ханче]]. При ареста, архивът е остава незабелязан от полицията. Комитетски книжа са запазени от [[Никола Сирков (Халача)]]. След Освобождението от османско иго [[Никола Цвятков]] и [[Мария Сиркова]] предават част от него на [[Захари Стоянов]], а друга в [[Музей Васил Левски (Ловеч)|Музея на Ловешкото читалище „Наука“]]. <ref>Каталог „Колекция националноосвободително движение в Българско“, РИМ-Ловеч, Л., 2014</ref>При копане на основи за къща на улица „Марин Поплуканов“ № 17 срещу сградата на [[Музей Васил Левски (Ловеч)]] са открити 1364 златни монети (1973). Предполага се, че са същите комитетски пари от Арабаконашкия обир, които са съхранени и са стояли непипнати почти 100 години.<ref>С. М. Измит ли е позорът над поп Кръстьо</ref><ref>[http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1825252 Кожар изровил имането на Левски – вестник 168 часа]</ref>
Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Предполага се, че причината за неговото конкретно залавяне е предателство от съмишленик. Десетилетия след Освобождението от османско иго се спори за името на предполагаемия предател-свещеноиконом [[Кръстю Никифоров]] (съучредител на комитета в Ловеч) или [[Марин Поплуканов]] (председателя на комитета). През 1925 г. историкът [[Димитър Страшимиров]] публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно свещеноиконом Кръстю Никифоров става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Васил Левски. Според други проучвания конкретно предателство няма.<ref>[http://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/01-01.htm Краят на една клевета – Историци и общественици реабилитираха поп Кръстьо]</ref> Турците в Ловешката полиция не
[[Файл:Zalava_sad.jpg|дясно|мини|Васил Левски пред Софийската следствена комисия, художник Калина Тасева]]
| |||