Тракийско въстание (1829): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м поправки |
||
Ред 3:
'''Въстанието в Тракия 1829''' избухва в хода на поредната [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турска война]] и обхваща Тракия от [[Сливенско]] през [[Сакар]] до [[Странджа]] и [[Малък Самоков]] в [[Лозенградско]]. Българите присъединават своите отряди към руските и самостоятелно срещу турската власт.<span>
<span>Фактически започва на 16 февруари с щурма на русите превзел Созопол, когато се формира българският първият голям въстанически отряд воден от [[Стойко Маврудов]]. Cлед влизането на 20 август в [[Одрин]] на ген. [[Дибич-Забалкански|Дибич Задбалкански]] обхваща и равнинните райони на [[Одринска Тракия]] от Одрин, [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] и [[Люлебургас]] до [[Чорлу]] където българите отхвърлят турската власт и поставят исканията си за освобождение.<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г.,
<span><span>Западните сили Британия, Франция и Австрия, недвусмислено са готови да се намесят в полза на Турция <ref>[http://sl-news.sliven.net/arhiv/2002/29/obshtestvo/obshtestvo_3.htm Дибич Забалкански и Сливен]</ref>.<span><span> Русия няма ресурс успешно да им се противопостави, кап. Мамарчев е арестуван от пратените 200 казаци, а ген. Дибич заявява ясно на българската депудация: ''
==Събития==
В [[1829]] г. започва второто във войната настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава [[Стара планина]] и окупира [[Тракия]]. Българинът кап. [[Георги Мамарчев]] е на чело на голям български доброволчески отряд, който стига до [[Сливен]]. Към войските на генерал Дибич се присъединяват и чети като тази на войводата [[Генчо Къргов]] от с .[[Гурково|Хайнито]]. След прекосяване на Стара планина към нея се присъединяват още жители на Хайнито, [[Твърдица (Молдова)|Твърдица]] и други селища, първоначално са около 60 души, но впоследствие стигат до 120. Тези доброволчески войски достигат до Адрианопол.
В 1829 г. по време на войната с наближаването на руските войски българите в Странджанско-Сакарския край и Сливенско въстават. Българите помагат армията да бъде преведена бързо и незабелязано през Стара планина през Айтоския и
В Созопол още през февруари е сформирана специална доброволческа команда начело със [[Стойко Маврудов]] от с. Граматиково, която се заема и със задачата да обедини въоръжените сили на българите от Причерноморието. Нейни пратеници стигнали до Малък Самоков, Лозенград, Бабаескийско, Одринско и десетки други селища. Навсякъде те били уверявани от местните старейшини, че ще пометат султанската власт, стига да им се помогне с модерно руско оръжие. Руският гарнизон установил се в Созопол дава 2000 нови пушки изпратени от [[Одеса]] на възстаналите българи да защитеват освободената с въстанието от тях територия<ref name=":0">
Фактически през лятото на 1829 г. турската власт била отхвърлена в много краища на Тракия от Лозенградско и Созополско до Сливенско и Тополовградско и най-вече в Странджа и Сакар. Всички християни и останалите тук-там мюсюлмански жители престанали да изпълняват задължения си към нея, да плащат данъци, да се явяват в определени дни за ангария във владенията на местните управници и т. н. Българите организирали своя местна стража, стегнали въстаническите отряди и започнали да се подчиняват само на своите старейшини и войводи. Четите на Стоян войвода и Гълъб войвода, на Петър войвода и [[Бойчо войвода]] кръстосвали Странджа и Сакар надлъж и шир, унищожавали турски обози с храни и дрехи, нападали башибозушки шайки и снабдявали въстаниците с така нужното им оръжие. Под непрестанните удари дотогавашните османски господари от село Ичме (Стефан Караджово), Факия, Голям Боялък (Шарково), Карабунар (Грудово), Караеврен (Близнак), Гьоктепе (Звездец), Юктепе и много други села край Лозенград, Малко Търново и Ениатско стотици османски семейства избягали в Одрин, Цариград и други здраво укрепени центрове.
== Бойни действия ==
Българите
На 28 март турска войска от 4 000 пехота и 1 500 кавалерия щурмува Сзопол, отбраняван от руските моряци и българският отряд. Битката е решена с масирана контраатака, турската войска е разпръсната, оставяйки 250 убити. След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната.<ref>Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828
На 30 юли 1829 г. когато русите и съпровождащите ги българи щурмуват 20 000 османски корпус средоточен в Сливен, турците най-неочаквано са ударени съкрушително от български отряд въстанници, въоръжени с укрито
В началото на август 1829 г. въстанниците изненадали в Малкотърновско „движеща се на югозапад турска част, водена от Халил паша, и я унищожили до
Стоян войвода и четниците му през август 1829 при с. Пънчево (тогава Каракютук) атакуват и унищожават до крак заедно с главатаря му отряда от няколкостотин души [[башибозук]], разбити турски войници и всякакви други елементи на Тахир ага (Тахираа).които без разлика между християни и мюсюлмани, унищожавал и грабел където завърне из Тракия. Победата им е посрещната с голяма радост от населението.
[[Бойчо войвода]] от [[Трявна]] заедно с братята си организират въстанническа дружина участвала в боевате на руската армия и в превеждането
Голямото сражение край Малък Самоков на 8 август 1829 г. и овладяването на известната оръжейна фабрика
== Одринския мир ==
На [[20 август]] [[1829]] г. руски части влизат в [[Одрин]]. За първи път градът е превзет от руската армия. В началото на септември главната квартира на Дибич се намирала в Одрин, авангардът му в Люлебургас, лявото крило на Черно море, а дясното при Енос пред стоящия в Егейско море руски флот. Между това генерал Хейсмар от Оряхово напредва до Враца и до Искърския пролом; аванпостовете му достигнали и до околностите на София. Това предизвиква паника в столицата на [[Османска империя|Османската империя]] и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие.
<span>След подписването на 14 септември 1829 на </span>[[Одрински мирен договор (1829)|Одринският мирен договор]]<span> сложил край на войната българските отреди са разформировани. </span>Кап. Г. Мамарчев се оттегля с 500
</ref> Ръководителите на българското нацио-налноосвободително движение в Странджа-Сакар също поискали създаването на една автономна българска област. Израз на това тяхно схващане е ''„Молбата на християните от с. Факия''
==Последици==
С Одринския мир Русия разширява владенията си по незамръзващите брегове на Черно море. Дава се свобода на Гърция и потвърждава автономията на Сърбия, Влашко и Молдова, но по никакъв начин не компенсира българите за участието им в тази и предишните руски войни. Контрибуциите, които Турция трябва да изплати на Русия, са изчислени на 10 милиарда холандски дуката. Императора дава на Дибич званието
Българите не вярват на обещаната амнистията по чл. 13 от мирния договор и генерала командващ
Руските окупационни власти полагат усилия да ограничат изселническата вълна, тъй като смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план. Английският пътешественикът от това време Докмъс, който минава през сливенския край и съвсем не може да се подозира, че симпатизира на Русия, отбелязва, че българите, които тръгват след армията на Дибич Забалкански, не са тласкани от руснаците. Той смята, че чуждият деспотизъм и икономическите фактори карат хората да тръгнат след руската армия, защото българското население не се чувства сигурно при турската власт. Докмъс свидетелства: ''
== Вижте също ==
* [[България_под_османска_власт]]
* [[Руско-турска война (1828-1829)]]▼
* [[Знеполско въстание|Знеполско въстание 1830]] ▼
* [[Велчова завера]]▼
* [[:Категория:Битки през Руско-турската война (1828 – 1829)|Битки в Руско-турска война (1828
* [[Български доброволчески корпус и отряди на кап. Георги Мамарчев, полк.Иван Липранди, Стойко Маврудов и пр. 1928-1829 г.|Български доброволчески корпус и отряди на кап. Георги Мамарчев, полк.Иван Липранди, Стойко Маврудов и пр. 1928
* [[Българска тайна революционна организация “Братство” от 1825]]▼
== Източници и литература ==▼
▲[[Руско-турска война (1828-1829)]]
▲[[:Категория:Битки през Руско-турската война (1828 – 1829)|Битки в Руско-турска война (1828-1829)]]
▲[[Знеполско въстание|Знеполско въстание 1830]]
▲[[Велчова завера]]
▲[[Български доброволчески корпус и отряди на кап. Георги Мамарчев, полк.Иван Липранди, Стойко Маврудов и пр. 1928-1829 г.|Български доброволчески корпус и отряди на кап. Георги Мамарчев, полк.Иван Липранди, Стойко Маврудов и пр. 1928-1829 г.]]
▲[[Българска тайна революционна организация “Братство” от 1825]]
▲==Източници и литература==
<references />
== Допълнителна литература ==
* Архив внешней политики России, Москва, фонд Главный архив.▼
* Центральный государственный военно-исторический архив, фонд Молдовской армии.▼
* Центральный государственный исторический архив в Ленинград, фондовете Канцелярии Первой департамент, Совет министра внутреных дел и др.▼
* Н. А. Лукиянович. Описание турецкой войны 1828 и 1829 годов, ч. I—IV, СПБ., 1844—1847.▼
* Ст. Романски. Българите във Влашко и Молдова. Документи. С., 1903.▼
* Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1—3, СПб., 1906—1907.▼
* В. Д. Конобеев. Българското националноосвободително движение. Идеология, програма, развитие. С., 1972.▼
* Р. Боев. Българите в Руско-турската война от 1828—1829 г. Известия на Националния военноисторически музей, т. IV, С., 1980.▼
* Ст. Дойнов. Преселнически движения от българските земи по време на руско-турските войни през първата половина на XIX в. Българското възраждане и Русия, С., 1981.▼
* Балчо Нейков. Сбирки от народния живот. Море — литературно-художествен алманах, Бургас, 1982.▼
* Джеймс Алекзандър: ''Пътешествие до мястото на военните събития в Ориента през Русия и Крим в г. 1829'' , В В. Тодорова: ''Английски пътеписи за Балканите'' , София, 1987, 687-720▼
* Иван Карайотов , Стоян Райчевски, Митко Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век.''▼
* Боевая летопись русского флота, М 1948, стр. 204.▼
* Краснознаменный Черноморский флот. Москва, Воениздат, 1987. Стр. 32-33▼
{{Шаблон:Български въстания срещу османската власт}}
▲Архив внешней политики России, Москва, фонд Главный архив.
▲Центральный государственный военно-исторический архив, фонд Молдовской армии.
▲Центральный государственный исторический архив в Ленинград, фондовете Канцелярии Первой департамент, Совет министра внутреных дел и др.
▲Н. А. Лукиянович. Описание турецкой войны 1828 и 1829 годов, ч. I—IV, СПБ., 1844—1847.
▲Ст. Романски. Българите във Влашко и Молдова. Документи. С., 1903.
▲Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1—3, СПб., 1906—1907.
▲В. Д. Конобеев. Българското националноосвободително движение. Идеология, програма, развитие. С., 1972.
▲Р. Боев. Българите в Руско-турската война от 1828—1829 г. Известия на Националния военноисторически музей, т. IV, С., 1980.
▲Ст. Дойнов. Преселнически движения от българските земи по време на руско-турските войни през първата половина на XIX в. Българското възраждане и Русия, С., 1981.
▲Балчо Нейков. Сбирки от народния живот. Море — литературно-художествен алманах, Бургас, 1982.
▲Джеймс Алекзандър: ''Пътешествие до мястото на военните събития в Ориента през Русия и Крим в г. 1829'' , В В. Тодорова: ''Английски пътеписи за Балканите'' , София, 1987, 687-720
▲Иван Карайотов , Стоян Райчевски, Митко Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век.''
▲Боевая летопись русского флота, М 1948, стр. 204.
▲Краснознаменный Черноморский флот. Москва, Воениздат, 1987. Стр. 32-33
{{Портал Военна история на България}}
[[Категория:Български въстания срещу Османската империя]]
[[Категория:Тракия]]
|