Баренцово море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: Премахване на референтен списък
Добавени са няколко линка
Ред 10:
Сериозен проблем представлява [[замърсяване]]то на морето от дейността на [[Стратегически ядрени сили на Руската федерация|съветския/руския ядрен флот]] и норвежките заводи за преработване на [[Архипелаг|радиоактивни отпадъци]]. Морето има лошата слава на „масов гроб“ за [[радиоактивни отпадъци]]. Разположената в гр. Мурманск основна част от руския Северен флот от атомни подводници годишно произвежда и отлага на дъното на морето 5&nbsp;000 тона радиоактивни отпадъци. Предполага се, че във водите на водния басийн се изхвърлят и отпадъци от [[ядрен реактор|ядрения реактор]] в гр. [[Полярний]], както и отпадъци от ядрени ракети останали от времето на [[Студената война]].&nbsp;<ref>Атлас Светът във вашите ръце, ст. Русия, Мурманск с. 22, Издателска компания Де Агостини Хелас ООД, София, 2011, ISSN 1791-0463</ref> Въпреки високата степен на замърсяване, в Баренцово море рибарите [[риболов|ловят риба]] в индустриални количества, преработвани от заводите на хранително-вкусовата промишленост. Норвежките заводи за преработка на радиоактивни отпадъци вероятно също допринасят за [[Радиоактивно замърсяване|радиоактивното замърсяване]] на Баренцово море.
 
В последно време морският шелф на Баренцово море по направление към [[Шпицберген]] става обект на териториални спорове между Руската Федерация, Норвегия и други държави.
 
Баренцово море е част от Северния ледовит океан. То е разположено между северните брегове на Европа и архипелазите [[Шпицберген]], [[Земя на Франц Йосиф|Франц - Йосифова земя]] и [[Нова земя|Нова Земя]].
 
Името му идва от холандския мореплавател [[Вилем Баренц|В. Баренц]], който изследва Арктика. По време на поредната си експедиция морето е сковано от ледове и корабът му остава прикован сред ледовете. Голяма част от екипажа, както и Баренц, се разболяват от скорбут и след смъртта на известният мореплавател, тялото му е изхвърлено в Баренцово море. Идеята да бъде кръстено така морето е по предложение на немския географ Август Петерман.
 
То е плитководно море, като средната дълбочина на водата му е 360 м. Заема площ от 1, 424 млн. кв. км. Поради това, че е относително плитко, както и поради географското му местоположение, бреговете му често замръзват. Изключение прави само северозападната му част, при която действат топлите води, идващи от Атлантическия океан.
Ред 22:
До Втората Световна война излаз до бреговете му са имали Русия, Норвегия и Финландия, но след приключването на войната и определянето на държавните граници на Финландия тя губи правото на излаз към него.
 
Баренцово море е известно с богатия улов на риба, което го превръща във важен източник на националния улов на Русия и Норвегия. Рибарите хващат риба в индустриални количества, както отчитат годишните статистики. То играе важна роля и за морския транспорт между държавите, тъй като на бреговете му са разположени големите пристанища [[Мурманск]] и Вардьо[[Вадьо]].
 
{{морета}}