Свети Спас (София): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Произведения на Дебърската художествена школа, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
Съратникът и ятак на [[Васил Левски]] [[Киро Геошев]] от село [[Ярджиловци]], наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на [[15 ноември]] [[1877]] г. заедно с други 3 книжари от София - [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, хаджи [[Стоян Книжар]] - на Капана и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]] - в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че "''едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката''".<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен www.yardjilovci.com] [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи www.yardjilovci.com]</ref> Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.<ref>''"Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря - стария,... При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква."'' Симеон Мильов, "Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота", Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref> След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.<ref>''При обесването на Киро Геошев... казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ 3 вечери и никой не смеел да се доближи.'' Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref>
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”, неин архитект e [[Георги Джонгов]], иконостасът й е дело на тайфата на видния
<span>На </span>[[30 март]]<span> </span>[[1944]] храма е бомбардиран и полуразрушен при [[Бомбардировки на София|англо-американка бомбардировка над София]]. В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес [[Булбанк]]), в началото на 1980-те год., когато и оцелялата част е унищожена.
|