Уикипедия

Отечествен фронт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
разцепление 1945
м форматиране: 10x тире-числа, 2x кавички (ползвайки Advisor)
Ред 8:
След скъсването на [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта Рибентроп-Молотов]] и началото на войната с [[Германия]] през лятото на 1941 година, [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] започва да изгражда съюзни отношения с антигерманската коалиция, водена от [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Великобритания]]. В този контекст [[Българска работническа партия (комунисти)|Българската работническа партия (комунисти)]] (БРП (к)) подновява прекъснатото през 1939 година сътрудничество с антигерманските партии в България.{{hrf|Недев|2007|503}}
 
На 17 юли 1942 година пребиваващото в Съветския съюз ръководство на БРП (к) – [[Георги Димитров]], [[Васил Коларов]], [[Станке Димитров]], [[Георги Дамянов]] и [[Вълко Червенков]] – публикува програма на Отечествения фронт – нова органзиция, която трябва да включи и некомунистически кръгове. Програмата предвижда излизане на България от Тристранния пакт, изтегляне на окупационните войски от Сърбия, възстановяване на свободата на печата и сдруженията, амнистия на политическите затворници, забрана на прогерманските организации, отмяна на антисемитските закони и свикване на Велико Народно събрание за премахване на монархията.{{hrf|Недев|2007|503- – 504}}
 
В България създаването на Отечествения фронт е възложено на група в БРП (к), начело с [[Цола Драгойчева]] и [[Кирил Драмалиев]], като активна роля играят и [[Рачо Ангелов]], [[Иван Пашов]], [[Минчо Нейчев]], [[Върбан Ангелов]]. Осъществени са контакти с лидери на бившите политически партии, но повечето от тях отхвърлят както програмата от 17 юли, така и възможноста за сътрудничество с комунистите. Към организацията се присъединяват [[Звено|Политическият кръг „Звено“]], [[БЗНС - Пладне]], някои дейци на [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (обединена)]] и отделни необвързани общественици, като [[Петко Стоянов (министър)|Петко Стоянов]] и [[Димо Казасов]].{{hrf|Недев|2007|504- – 506}}
 
Първоначално дейността на Отечествения фронт се състои главно в поддържането на контакти между дейците на отделните организации и издаване на общи документи, като са изградени десетки комитети в цялата страна. На 10 август 1943 година е създаден Национален комитет на ОФ, включващ Кирил Драмалиев, [[Никола Петков]], [[Кимон Георгиев]], [[Григор Чешмеджиев]] и [[Димо Казасов]].{{hrf|Недев|2007|506- – 507}}
 
С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”народ“, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. <ref>Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944- – 1971 г., Вт., 1981, с. 8.</ref>
 
През есента на 1943 година Отечественият фронт претърпява тежка криза и е на ръба на разцеплението във връзка с публикуването на неговия първи официален бюлетин. Кимон Георгиев и Никола Петков настояват в него да се включи статия с позицията на организацията по [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]], като се обявяват за създаване на обединена и независима македонска държава. Комунистите се опитват да не заемат публична позиция по въпроса, тъй като Съветският съюз се е ангажирал с възстановяване на довоенните граници, а Георги Димитров не изключва и възможността за [[Балканска федеративна република|Балканска федерация]], включваща и България. В крайна сметка през декември е публикуван компромисен текст, избягващ въпроса за връщането на Македония в Югославия.{{hrf|Недев|2007|526- – 536}}
 
През пролетта на 1944 година ръководството на Отечествения фронт обмисля съставянето на нелегално правителство на България. Получено е съгласието на Кимон Георгиев да го оглави, но неспособността на [[Партизанско движение в България|партизаните]] да осигурят относително безопасна територия за правителството предотвратява неговото създаване.{{hrf|Недев|2007|568- – 574}}
 
=== 1944 – 1989 г. ===
На [[9 септември 1944]] година Отечественият фронт като организатор на [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]] извършва [[Деветосептемврийския преврат]] в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9- – 10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11- – 17</ref>. Печатен орган е легалният в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от [[Кимон Георгиев]] („Звено“), на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със [[Съветския съюз]], [[Великобритания]], [[САЩ]] и се включва във войната срещу [[Трети райх|Третия райх]].
 
В началото на февруари 1945 година е проведен Първият конгрес на Отечествения фронт.{{hrf|Недев|2007|675}}
 
През лятото на 1945 година Отечественият фронт се разцепва, поради несъгласието на част от участниците в него със засилващата се роля на комунистите и перспективата за налагане на тоталитарен режим в страната. Организацията е напусната от БЗНС, БРСДП и част от безпартийните общественици, като финансовия министър [[Петко Стоянов]]. Комунистите успяват да отцепят части от БЗНС и БРСДП, които остават в коалицията, и включват в нея [[Радикална партия|Радикалната партия]] на [[Стоян Костурков]].{{hrf|Недев|2007|687- – 692}}
 
След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от [[26 Обикновено Народно събрание|26-то народно събрание]] (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на [[8 септември]] [[1946]] г. се провежда [[референдум]]. С решение на [[6 Велико Народно събрание|Шесто Велико Народно събрание]] на [[15 септември]] [[1946]] г. страната е обявена за [[Народна република България]]. През 1999 г. [[Конституционен съд на България|Конституционният съд на Република България]] с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“<ref>http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485</ref>
 
През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от [[БКП]], в която участва и БЗНС. [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|БРСДП (о)]], [[Политически кръг Звено|Политическият кръг „Звено“]] и останалите политически партии преустановяват дейността си <ref>Вл. Мигев, [http://bgsocialism.eu/migev1.htm „Масовите политически организации в България в епохата на социализма (1944- – 1989 г.)“]</ref>.
 
=== След 1989 г. ===
Ред 49:
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}
* ''Искра Баева, Евгения Калинова, Евгений Кандиларов, Илияна Марчева, Сашка Миланова''. История на Отечествения фронт/Отечествения съюз в България. Т. 1 и 2. УИ „Св.Климент Охридски”Охридски“, С., 2012.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Отечествен_фронт“.