Разлика между версии на „Свети Спас (София)“

редакция без резюме
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”, неин архитект e [[Георги Джонгов]], иконостасът й е дело на тайфата на видния дебърски резбарски род [[Филипови]], начело с [[Филип Иванов|Филип Филипов]] от Осой, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и дебранина [[Апостол Христов]], а олтара – Д. и Р. Мандеви, за колоните във вътрешността са от специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната й форма е типична за ХІХ век – базилика със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български [[генерал]] [[Сава Муткуров]]<ref>[http://stara-sofia.com/trapezica.html Гробът на Сава Муткуров]</ref>, [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др.
 
<span>На </span>[[30 март]]<span> </span>[[1944]] храмагодина храмът е бомбардиран и полуразрушен при [[Бомбардировки на София|англо-американка бомбардировка над София]]. В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес [[Булбанк]]), в началото на 1980-те год., когато и оцелялата част е унищожена.
 
Bграденият средновековен храм е пощаден в някъква степен и остава в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостаятелен вход към улицата (дн. бул. „Тодор Александров“) което е изпълнено, но днес достъпът до храма - паметник на културата и историята, е незаконно затворен от банкерите, които са си направили трезор около него.