Уикипедия

Иван Шишман: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Borislavpenkov (беседа | приноси)
1825 редакции
мРедакция без резюме
форматиране: 8x тире, 4x кавички, 2x нов ред, 6lokavica, 7 интервала, тире-числа, точка (ползвайки Advisor)
Ред 30:
'''Ива̀н Шишма̀н''' (на [[старобългарски]]: {{Кирилица|'''Їѡаннъ Шишманъ'''}}) е [[Български владетели|цар на България]] от [[1371]] до [[1395]] г. Син на [[цар]] [[Иван Александър]] и [[евреин|еврейката]] [[Сара (Теодора)]], като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син [[Михаил Асен]].
 
Гибелта на Михаил Асен в [[Българо-османски войни|битка]] с [[турци]]те поставя въпроса за наследяването на трона. Майката на Иван Шишман прави всичко възможно нейният син да бъде наследник —– използван бил доводът, че единствено той бил роден в „[[багренородни|багреница]]“, т. е. след възцаряването на своя баща. Така Иван Шишман бил определен за престолонаследник и препречил пътя към трона на [[Иван Срацимир]]. Коронясването на Иван Шишман става в началото на [[1371]] г., веднага след смъртта на баща му. Така в края на [[XIV век]] [[Второ Българско царство|България]] се оказва разкъсана на няколко части — – една, управлявана от [[деспот]] [[Добротица]], другата — – от [[Иван Срацимир]], а третата — – от Иван Шишман.
 
==Царуване==
Ред 37:
Въпреки капитулацията на българите османците продължават набезите си и завладяват териториите в [[Тракия]], достигайки до [[Костенец]] и [[Ихтиман]] (1378 г.) на запад, а по течението на р. [[Тунджа]], превзели [[Ямбол]] (Дъбилин) и земите на изток до византийските черноморски градове. Търновският цар започва преговори, чиито условия от османска страна включват признаването за турски [[васал]]. Освен това трябвало да изпрати сестра си [[Кера Тамара Българска]] за жена в [[харем]]а на султана.
 
Около 1380- – 85 г. войските на османския военачалник от гръцки произход Лала Шахин достигат и обсаждат [[София]] (Средец). Цар Йоан Шишман е в конфликт с [[Влашко|влашкия]] владетел Йоан [[Дан I]], пленява го и го посича на 23.09.1386 г.<ref>Генчева, Снежанка'''. '''Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, ISBN 978-619-90133-1-1</ref> През [[1387]] г. обединените [[Сърбия|сръбски]] и [[Босна|босненски]] сили нанасят голямо поражение на турците в [[Битка при Плочник|битката при Плочник]].
 
Обнадежден от развоя на събитията и разгрома на турците при [[Плочник]], цар Иван Шишман веднага се отказва от васалните си задължения към султан Мурад I. Отказва да му изпрати и подкрепление след поражението от сръбско-босненските войски. Възмездието на османците не закъснява и скоро след това, през 1388 г., 30-хилядна османска армия, начело с великия [[везир]] Али [[паша]], потегля срещу българите през проходите в Източна Стара планина и превзема териториите в [[Добруджа]] с градовете [[Велики Преслав|Преслав]], [[Шумен]], [[Плиска]], [[Червен (крепост)|Червен]], [[Овеч]] и др.
[[Картинка:BG-1371.jpg|мини|320px|дясно|България при цар Иван Шишман]]
 
Иван Шишман напуска Търновград и се премества в силната крепост [[Никопол]] на Дунав. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска войска пред Никопол, Иван Шишман започва преговори и отива при султан Мурад, като за втори път се заклева да му бъде васал. Условието било да предаде на турците най-укрепения град на [[Дунав]]а - – [[Дръстър]]. Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде доброволно Силистра на турците. Али паша отново потегля на север и отново обсажда цар Иван Шишман в Никопол. Отново на българския цар му се налага да моли за мир. Този път условията се оказват още по-тежки — – освен Дръстър (Силистра), трябвало да бъдат предадени и други крепости, като се позволи настаняването на турски гарнизони.
 
На [[15 юни]] [[1389]] г. султан Мурад загива в [[Битка на Косово поле|битката при Косово поле]], но турците удържат крайната победа. Новият султан - – [[Баязид I]], изчаква няколко години и през [[1393]] г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуска Търново и се укрива в Никопол, а Баязид подлага [[столица]]та на обсада. Търново остава под командването на българския [[патриарх]] [[Евтимий (български патриарх)|Свети Евтимий Търновски]] и издържа три месеца. Но на [[17 юли]] [[1393]] г., в следствие на предателство, извършено от чужденец, пребиваващ в Търново, градът бива завладян (М.Варшавски, К.Иречек, Гр.Цамблак). Цар Иван Шишман властва още две години след това.
[[Картинка:Shishman.jpg|мини|left|Сребърна монета на цар Иван Шишман]]
 
Ред 53:
==Памет==
===Песни===
Иван Шишман е един от най-известните български владетели. За него се пеят множество песни, една от които е "От„От кога се мила моя майно льо"льо“:
[[Картинка:Ivan shishman preobravenski manastir.jpg|ляво|thumb|150px|Иван Шишман. Гравюра с неизвестен автор от 19 век, съхранявана в притвора на [[Преображенски манастир|Преображенския манастир]].]]
 
Ред 61:
 
===Светец===
[[File:Icon of Saint Ivan Shishman of Bulgaria.jpg|right|thumb|150px|Икона на св. цар Иван Шишман]] Според някои изследователи цар Иван Шишман е почитан като светец от Православната църква. Още в надписа на севаст [[Севаст Огнян|Огнян]] от крепостта [[Боженишки Урвич]], Софийско (края на XIV в.) се казва, че борбата за спасяването на Българското царство е битка „зa„за вярата на Шишмана царя". ▼
 
От по-ново време, присъствието на образа му в множество [[Възраждане|възрожденски]] църкви, свидетелства за т.нар. народна канонизация.<ref> [http://www.cross.bg/iakint-zapovyadal-svetetza-1366339.html#ixzz3Mpp9UxLD Пл. Павлов, Хр. Темелски. Българи Светци. София, 2010 г.]</ref> Особено интересен е един стенопис от [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]] край [[Дебър]] (в дн. [[Република Македония|Македония]], където през [[1871]] г. са личали образите на „[[Св. Климент Охридски]]“, „[[Наум Преславски|Св. Наум]]“, „[[Иван Владислав|Св. Иван Владислав]]“, „[[Кирил и Методий|Св.Св. Кирил и Методий]]“, „[[Борис I|Св. цар Борис]]“ и „Св. цар Иван Шишман Български“. Според журналиста Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман са неумело преправени на [[Стефан Дечански]] и [[Лазар Хребелянович]] по времето на сръбската окупация на Македония [[1913]]-[[1941]] година. <ref>Терзиев, Светослав, „В Македония по дирите на научното разузнаване“, в. „Сега“, 09.9.2006 г. [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2409&sectionid=30&id=0006901]</ref> ▼
▲[[File:Icon of Saint Ivan Shishman of Bulgaria.jpg|right|thumb|150px|Икона на св. цар Иван Шишман]] Според някои изследователи цар Иван Шишман е почитан като светец от Православната църква. Още в надписа на севаст [[Севаст Огнян|Огнян]] от крепостта [[Боженишки Урвич]], Софийско (края на XIV в.) се казва, че борбата за спасяването на Българското царство е битка „зa вярата на Шишмана царя".
 
▲От по-ново време, присъствието на образа му в множество [[Възраждане|възрожденски]] църкви, свидетелства за т.нар. народна канонизация.<ref> [http://www.cross.bg/iakint-zapovyadal-svetetza-1366339.html#ixzz3Mpp9UxLD Пл. Павлов, Хр. Темелски. Българи Светци. София, 2010 г.]</ref> Особено интересен е един стенопис от [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]] край [[Дебър]] (в дн. [[Република Македония|Македония]], където през [[1871]] г. са личали образите на „[[Св. Климент Охридски]]“, „[[Наум Преславски|Св. Наум]]“, „[[Иван Владислав|Св. Иван Владислав]]“, „[[Кирил и Методий|Св.Св. Кирил и Методий]]“, „[[Борис I|Св. цар Борис]]“ и „Св. цар Иван Шишман Български“. Според журналиста Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман са неумело преправени на [[Стефан Дечански]] и [[Лазар Хребелянович]] по времето на сръбската окупация на Македония [[1913]]-[[1941]] година. <ref>Терзиев, Светослав, „В Македония по дирите на научното разузнаване“, в. „Сега“, 09.9.2006 г. [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2409&sectionid=30&id=0006901]</ref>
 
Според историка [[Пламен Павлов]] църквата е отбелязвала паметта на цар Шишман на [[11 септември]], макар че мъченическата му гибел е на [[3 юли]].<ref> [http://www.cross.bg/iakint-zapovyadal-svetetza-1366339.html#ixzz3Mpp9UxLD Пл. Павлов, Хр. Темелски. Българи Светци. София, 2010 г.]</ref>
 
== Семейство ==▼
 
Иван Шишман се жени първо за българката [[Кира-Мария (Иван Шишман)|Кира-Мария]], която почива през 80<sup>-те</sup> години на 14<sup>-ти</sup> век. За втора съпруга той взема [[Драгана Хребелянович]] - – дъщеря на сръбския принц Лазар. Иван Шишман има няколко деца, включително:▼
▲==Семейство==
* [[Александър Шишман]], първороден син, пленен приема [[ислям]]а и става управител на Самсун през 1418 г.▼
▲Иван Шишман се жени първо за българката [[Кира-Мария (Иван Шишман)|Кира-Мария]], която почива през 80<sup>-те</sup> години на 14<sup>-ти</sup> век. За втора съпруга той взема [[Драгана Хребелянович]] - дъщеря на сръбския принц Лазар. Иван Шишман има няколко деца, включително:
▲* [[Александър Шишман]], първороден син, пленен приема [[ислям]]а и става управител на Самсун през 1418 г.
* [[Фружин]], който участва във въстанията и походите срещу османската власт и умира в Унгария през 1454 г. Според бележка на Браун умира в Брашов през 1460 г. Фружин има син, също наречен Шишман.
* Княгиня [[Кераца Шишманина]], посочена в [[Борилов синодик|Бориловия синодник]]<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm Борилов синодик в Сборник „Държава и Църква през XIII в.”“, 1999 г., съст. Славика Радомир, Емил Димитров.]</ref>.▼
 
== Вижте също ==▼
▲* Княгиня [[Кераца Шишманина]], посочена в [[Борилов синодик|Бориловия синодник]]<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm Борилов синодик в Сборник „Държава и Църква през XIII в.”, 1999 г., съст. Славика Радомир, Емил Димитров.]</ref>.
 
==Източници==▼
* John V.A. Fine, Jr., ''The Late Medieval Balkans'', Ann Arbor, 1987.▼
* Андреев, Й. Иван Шишман.- В: Бележити българи (под ред. на Пл.Павлов). С., "Световна библиотека", 2012.▼
 
==Бележки==
<references />▼
 
▲==Вижте също==
* [[Българо-османски войни]]
* [[Патриаршески манастир]] "Св„Св. Троица"Троица“ край Търново, основан от цар Иван Шишман
 
▲== Източници и бележки ==
{{commonscat|Ivan Shishman of Bulgaria}}
▲<references />
▲* John V.A. Fine, Jr., ''The Late Medieval Balkans'', Ann Arbor, 1987.
▲* Андреев, Й. Иван Шишман.- В: Бележити българи (под ред. на Пл.Павлов). С., "Световна„Световна библиотека"библиотека“, 2012.
 
{{пост начало}}
{{пост|[[цар на България]]|[[1371]]|[[1393]]|[[Иван Александър]]|[[Фружин]]}}
{{пост край}}
 
{{Български владетели}}
{{Династията на Срацимировци}}
 
[[Категория:Втора българска държава]]
[[Категория:Шишмановци]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Шишман“.