3099
редакции
м (Премахване на Категория:Област София; Добавяне на Категория:Релеф на Област София, ползвайки HotCat) |
м |
||
== Географска характеристика ==
Планината е разположена между [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на североизток и [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]] на югозапад. На северозапад чрез [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] (830
[[Картинка:Lulinp03.jpg|мини|дясно|250п|Върховете Дупевица и Добринова скала]]
[[Картинка:Lulinp02.jpg|мини|дясно|250п|Манастирски поляни]]
[[Картинка:Lulinp05.jpg|мини|дясно|250п|Люлинов рид]]
[[Картинка:Lulinp12.jpg|мини|дясно|250п|Манастир „Св. Св. Кирил и Методий“]]
Билото на планината е плоско и се издига на 1100-1200
== Селища ==
По югоизточното ѝ подножие, през [[Владайски проход|Владайската седловина]], между село [[Мърчаево]] и квартал „[[Княжево (квартал)|Княжево]]“ на столицата, на протежение от 14,7 преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].“
През средата на планината, от село [[Дивотино]] до град [[Банкя]], на протежение от 14
През двете крайни седловини, отделящи я от съседните планини преминават и участъци от трасетата на две жп линии на БДЖ: [[София]] – [[Перник]] – [[Благоевград]] – [[Кулата]] през [[Владайски проход|Владайската седловина]] и [[Перник]] – [[Волуяк]] през [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]].
Люлин планина е интересно място за [[туризъм]]. Макар и да е доста по-малка от популярния си съсед [[Витоша]], тя предлага интересни места и туристически атракции, които могат да бъдат обиколени и разгледани в рамките на един ден. Планината е доста разнообразна. Северният склон е покрит от дъбови и букови гори, през които има направени няколко туристически пътеки. Те са маркирани за улеснение на туристите. Южните склонове на планината са обезлесени. Те са покрити с тревна растителност и ниски храсти – шипки и други подобни. Той е и значително по-беден на водни ресурси.
Има няколко интересни варианта за туризъм из планината. От „Манастирски поляни“ може да се тръгне към [[Банкя]], [[Владая]] или към върховете на планината – Дупевица и Добринова скала. В южното подножие на Добринова скала, в югозападна посока на около стотина метра от върха преминава черен път с маркировка водещ към [[хижа]] [[Люлин (хижа)|Люлин]] и идващ от [[вилна зона]] „Манастирски поляни“. Има и възможност за кратка разходка до [[Горнобанския манастир]] „Св. св. Кирил и Методий“, както и за такава из околността около „Манастирски поляни“. При изкачване на връх Дупевица се откриват други възможности за туризъм. От там може да се продължи на запад по билото на планината, до Добринова скала и по пътя водещ към Банкя да се слезе на голяма поляна, която е видима от
От връх Дупевица може да се слезе и по северния склон намиращ се под него, по пътечка в гората, и да се стигне до Горнобанския манастир. Друг интересен маршрут тръгващ от върха води към Владая. В близост до портала на поделението тръгва пътека, която стига до [[Владайския манастир]] „Св. Петка“. Минава се покрай красива брезова гора. Манастирът е основан по време на Втората българска държава и е възобновен през ХХ в. Понастоящем е постоянно действащ. Състои се от черква, жилищни и стопански сгради и параклис „Св. Неделя“. Черковният иконостас е обявен за паметник на културата. Този манастир не е единственият, който може да бъде видян в Люлин планина. В северното подножие на планината, над вилна зона „Манастирски поляни“ се намира Горнобанският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, известен още и като „Св. Крал“. Манастирът е основан през [[15 век]]. До манастира се стига по асфалтов път дълъг 1 km, който започва от просторен паркинг във вилна зона „Манастирски поляни“.
|