Уикипедия

Никола Мирчев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
смяна на шаблон, рубрикиране, + 2 категории
Ред 1:
{{Художник
{{Биография инфо
| име = Никола Мирчев
| рождено_име =
| портрет = dot.png
| картинка =
| описание = български художник▼
| картинка_текст =
| роден-място = [[Кюстендил]], [[България]] ▼
▲| описание = български художник
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]▼
| женен_за =
▲| роден-място = [[Кюстендил]], [[България]]
▲| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| националност = {{BUL}}
| стил =
| учител = проф. [[Борис Митов]], проф. [[Илия Петров]]
| академия = [[Национална художествена академия|Художествена академия в София]]
| направление = [[живопис]]
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| награди = [[Димитровска награда]] (1951, 1972)
| общомедия =
| вложки =
}}
 
'''Никола Стоилов Мирчев''' е български [[художник]] - живописец, илюстратор и карикатурист.
 
==Биография==
Роден е на 13 ноември 1921 г. в гр. [[Кюстендил]]. Като ученик в Кюстендилската гимназия (1938-39) рисува и прави плакати за читалището и киното в града. Като член на РМС (1940) участва в редактирането и оформянето на нелегалния в.Младежка дума.
 
Постъпва в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] -в [[София]] (1940) в класа по живопис на проф.Б. [[Борис Митов]]. Активен член на [[БОНСС]], сътрудник на Окръжния комитет на РМС в Кюстендил (1940-42). Поради липса на средства прекъсва следването си и става учител в с. [[Дъбрава (Област Добрич)|Дъбрава]] в [[Добруджа]]. През есента на 1941 г. продължава образованието си, но поради провал в кюстендилската ремсова организация е арестуван. Осъден е от Военнополевия съд в София на 10 год.години затвор. През 1942-44 г. е политзатворник последователно в Кюстендил, Бургас, Варна, лагера „Братство"„Братство“ (Бургас). Освободен от Кюстендилския затвор на 8 септември 1944 г. През 1944-45 г. е член на Окръжния комитет на РМС в Кюстендил, завежда просветната работа, отпечатва първите си карикатури във в.Щурмовак „Щурмовак“. Член на [[БКП]] от 1945 г.
 
През 1948 г. завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в класа на професорпроф. [[Илия Петров]]. Става член на [[СБХ]] (1948). Едновременно със следването си е художник в ЦК на РМС и ЦК на [[СНМ]], секретар на партийната организация в Академията. През 1946 г. илюстрира първата си книга „Орлов камък"камък“ от [[Георги Караславов]]. Никола Мирчев е един от основателите на в. „[[Стършел (вестник)|"Стършел"]]“, на който сътрудничи през целия си живот с рисунки и карикатури. Работи като художник в Националния съвет на [[ОФ|Отечествения фронт]] (1947-50), издателството на ЦК на БКП (1950-52), в." „[[Работническо дело]]"“ (1952-56), в.Отечествен фронт„Отечествен фронт“ (1956-57), главен редактор на сп.Папагал „Папагал“ (1959-61). На X-тия конгрес на БКП (1971) е избран за член на ЦК на БКП, а през 1972 г. е член на Президиума на НС на [[ОФ]].
 
Между 1950 и 1952 г. е организационен секретар на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]; негов главен секретар в периодите 1953-1955 и 1963-1965, и председател от 1970 до смъртта си през 1973 г. По време на мандата му е построен изложбеният център на Съюза на ул. „Шипка“ 6 в София.<ref>[http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-12-20&article=215372 ''Арт„Арт гилдията чества 35 години от създаването на софийския Бобур''Бобур“], в-к „Стандарт“, 20 декември 2007 г.</ref>.
 
Умира в Париж, където е на лечение. Посмъртно, през 1974 г. излиза книгата на Атанас Стойков, „Никола Мирчев“ (изд. „[[Български художник]]“).▼
Рисува портрети и фигурални композиции. Работи и в областта на илюстрацията, плаката и политическата рисунка.Сред известните му картини са ''„Април 1876“'' (1966), ''„Румена войвода“'' (1969), ''„От кога се зора зазорила“'' (1969), ''„[[Ильо войвода|Дядо Ильо войвода]]“'' (1971). Рисува [[портрет]]и на лидери на пролетарското движение като [[Владимир Илич Ленин]], [[Феликс Дзерджински]], [[Емил Шекерджийски]], [[Димитър Благоев]], [[Тодор Живков]], на хора от семейството си, както и един [[автопортрет]] през 1971 г.▼
 
Неговият син, [[Ивайло Мирчев]], също е художник и председател на СБХ от 2004 г.▼
[[карикатура|Карикатурите]] му са на външнополитическа тематика и се отличават с експресивен рисунък, силна типизация на образите и [[сарказъм]]. Занимава се и с художествено оформление, като създава политически [[плакат]]и и [[илюстрация|илюстрира]] много книги, сред които: ''„Български народни приказки“'' от [[Ран Босилек]], ''„[[Тютюн (роман)|Тютюн]]“'' от [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]], ▼
* ''„Ленко“'' от [[Георги Караславов]], ''„Чипоноско в подземния свят“'' от [[Йордан Милтенов]], ''„Няма що“'' от [[Емилиян Станев]].<ref name="BAN">{{ ЕИИБ | том=2 }} </ref>
 
== Творчество ==
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, галериите в [[Кюстендил]], [[Търново]], [[Шумен]], [[Карлово]], [[Плевен]], както и на редица други държавни сбирки в страната и чужбина : [[Русия]], [[Полша]], [[Кипър]] и др.|.▼
▲Рисува портрети и фигурални композиции. Работи и в областта на илюстрацията, плаката и политическата рисунка.Сред известните му картини са ''„Април 1876“'' (1966), ''„Румена войвода“'' (1969), ''„От кога се зора зазорила“'' (1969), ''„[[Ильо войвода|Дядо Ильо войвода]]“'' (1971). Рисува [[портрет]]и на лидери на пролетарското движение като [[Владимир Илич Ленин]], [[Феликс Дзерджински]], [[Емил Шекерджийски]], [[Димитър Благоев]], [[Тодор Живков]], на хора от семейството си, както и един [[автопортрет]] през 1971 г.
 
▲[[карикатура|Карикатурите]] му са на външнополитическа тематика и се отличават с експресивен рисунък, силна типизация на образите и [[сарказъм]]. Занимава се и с художествено оформление, като създава политически [[плакат]]и и [[илюстрация|илюстрира]] много книги, сред които: ''„Български народни приказки“'' от [[Ран Босилек]], ''„[[Тютюн (роман)|Тютюн]]“'' от [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]], ''„Ленко“'' от [[Георги Караславов]], ''„Чипоноско в подземния свят“'' от [[Йордан Милтенов]], ''„Няма що“'' от [[Емилиян Станев]].<ref name="BAN">{{ ЕИИБ | том=2 }}</ref>
Никола Мирчев е двукратен носител на [[Димитровска награда]] през 1951 и 1972 г.; през 1970 г. е удостоен със званието „народен художник“. Носител на ордените „Девети септември 1944 г." I ст. (1954), „Кирил и Методий" I (1963) и [[Георги Димитров (орден)|орден „Георги Димитров“]] (1971)г. <ref name="BAN" /> ▼
 
▲Негови творби са притежание на [[НХГ]], [[СГХГ]], галериите в [[Кюстендил]], [[Търново]], [[Шумен]], [[Карлово]], [[Плевен]], както и на редица други държавни сбирки в страната и чужбина : [[Русия]], [[Полша]], [[Кипър]] и др.|.
▲Умира в Париж, където е на лечение. Посмъртно, през 1974 г. излиза книгата на Атанас Стойков, „Никола Мирчев“ (изд. „[[Български художник]]“).
 
== Отличия и награди ==
▲Неговият син, [[Ивайло Мирчев]], също е художник и председател на СБХ от 2004 г.
▲Никола Мирчев е двукратен носител на [[Димитровска награда]] през 1951 и 1972 г.; през 1970 г. е удостоен със званието „народен[[Народен художник“художник]]. Носител на ордените „Девети„[[9 септември 1944 (орден)|9 септември 1944 г."]]“ I ст. (1954), „Кирил„[[Кирил и Методий" (орден)|Кирил и Методий]]“ I (1963) и [[Георги Димитров (орден)|орден „Георги Димитров“]] (1971) г. <ref name="BAN" />
 
== Литература ==
* ''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 2, Издателство на БАН, София, 1987;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]]'' А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., 1988, с. 405-406
 
== Бележки ==
Line 38 ⟶ 54:
 
== Външни препратки ==
* [[Георги Струмски]], [http://www.duma.bg/2007/0707/260707/kultura/cul-4.html Спомени за Никола Мирчев], [[Георги Струмски]], в-к „Дума“
 
{{СОРТКАТ:Мирчев, Никола}}
[[Категория:Кюстендилски художници]]▼
[[Категория:Български илюстратори]]▼
[[Категория:Председатели на СБХ]]
[[Категория:Членове на ЦК на БКП]]
▲[[Категория:Кюстендилски художници]]
[[Категория:Българи във Франция]]
▲[[Категория:Български илюстратори]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Родени в Кюстендил]]
[[Категория:Починали в Париж]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Никола_Мирчев“.