Иван Винаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
отстраняване 1952; форматиране: 9x тире, 8x тире-числа, 5x кавички, 4 интервала, URL (ползвайки Advisor)
Ред 9:
}}
 
'''Иван Цолов Винаров''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] и [[България|български]] [[офицер]] ([[генерал-лейтенант]]) и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП). Той е командващ [[Трудова повинност]] през 1945- – 1949 година и [[министър на строежите и пътищата]] през 1951- – 1952 година.
 
[[Полковник]] от [[Червена армия|Червената армия]] (1936), член на Комунистическа партия на [[Съветския съюз|Всерусийската комунистическа партия — – болшевики]], съветски военен разузнавач в [[Европа]] и [[Азия]], военен съветник на [[Китай|китайската]] армия, преподавател във [[Военна академия „Фрунзе“]] в [[Москва]]. Той е създател на Парк [[Кайлъка]] в гр. Плевен и на [[Вит]]ската напоителна система.
 
== Биография ==
=== Ранни години ===
Иван Винаров е роден на [[11 януари]] [[1896]] година в град [[Плевен]]. Участва в Първата световна война. В края на 1916 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), преименувана по-късно на БКП, а през 1918 година участва във [[Владайско въстание|Владайското въстание]].<ref name="ташев">{{ташев|92- – 93}}</ref> Работи по доставка на оръжие, изземване на оръжие от складовете на Съюзническата контролна комисия. Активен сътрудник на нелегалния канал Варна&nbsp;— – Севастопол&nbsp;— – Одеса. За участието си в терористичната организация на БКП през 1921 година е осъден на осем години затвор.<ref name="ташев"/>
 
=== Съветски разузнавач ===
През 1922 г. успява да избяга от затвора и емигрира в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където учи във Висшата партийна школа на Болшевишката партия.<ref name="ташев"/> През април 1923 г. става член на Руската комунистическа партия&nbsp;— – болшевики. Работи и учи в Комунистическия университет "Свердлов"„Свердлов“. От април 1924 до ноември 1925 г. е в състава на Разузнавателно управление на [[Червена армия|Червената армия]] и се занимава с прехвърляне на оръжие за Българската комунистическа партия, която по това време подготвя поредица терористични актове, най-мащабен сред които е [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентатът в църквата „Света Неделя“]].
 
Преминава 3-месечно обучение в специална школа в гр. [[Тамбов]]. Известно време работи в България и [[Австрия]]. От януари 1926 до февруари 1929 г. е военен съветник на Китайската народноосвободителна армия. В края на 1920-те години встъпва в контакт с [[Рихард Зорге]] в [[Шанхай]].
Ред 24:
От април 1929 до юни 1930 г. преминава курсове по усъвършенстване на разузнаването. От 1930 до 1933 г. е главен [[резидент]] в Австрия. Отговаря за следните европейски страни: Австрия, Полша, Чехословакия, Румъния, Югославия, Гърция, Унгария, България, Турция. През 1933 година се връща в Съветския съюз, а през 1936 година завършва на [[Военна академия „Фрунзе“]] в Москва.<ref name="ташев"/>
 
От декември 1936 г. до март 1938 г. е ръководител на разузнавателна организация в [[Париж]]. Една от главните задачи на организацията е съдействие на републиканците в [[Испания]]. През юли 1938 г. е уволнен от Червената армия. През юни 1940 г. заповедта за уволнението му е отменена.
 
През юни 1940 г е назначен за преподавател в катедра „Обща тактика“ на Академия „Фрунзе“. От 1941 до 1944 г. се занимава с подготовка на българските политически емигранти за водене на партизанска война. През 1941—19421941 – 1942 г. изпълнява разузнавателна задача в Турция. През 1940-те години е съветник на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] по въпросите на разузнаването.
 
През май 1944 година Винаров е изпратен в [[Черна гора]] и се присъединява към комунистическите партизани в Югославия.<ref name="ташев"/>
 
=== В България след 9 септември 1944 г. ===
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Иван Винаров е представител на БКП при командването на [[Трети украински фронт]], известно време е завеждащ военния отдел при Централния комитет на БКП.<ref name="ташев"/> През 1945- – 1949 година е командващ [[Трудова повинност]], а през 1949- – 1951 година е помощник-министър на строежите и пътищата.<ref name="ташев"/> През 1946 г. по негова инициатива се създава Инициативен комитета за превръщане на съществуващия дотогава ловно-стрелкови парк „Сокол”„Сокол“ в [[Кайлъка|Народен парк „Кайлъка”„Кайлъка“]] в Плевен и Винаров е избран за негов първи председател. През 1951- – 1952 година е министър на строежите и пътищата в [[Правителство на България (66)|първото правителство]] на [[Вълко Червенков]].<ref name="ташев"/>
 
В края на 1952 година Винаров е отстранен от правителството за финансови нарушения, след като е установено, че е разрешил плащането на заплати над планираните в подчинените му предприятия.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 119 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
На 14.09.1957 г. с Разпореждане № 1085 Министерският съвет назначава Иван Винаров за първи заместник-министър на Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата. На 12.03.1959 г. министерството се закрива и се създава управление „Пътища” при Министерския съвет и с Указ № 213 от 17.03.1959 г. на Президиума на Народното събрание е назначен за началник на управлението.
 
На 14.09.1957 г. с Разпореждане № 1085 Министерският съвет назначава Иван Винаров за първи заместник-министър на Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата. На 12.03.1959 г. министерството се закрива и се създава управление „Пътища”„Пътища“ при Министерския съвет и с Указ № 213 от 17.03.1959 г. на Президиума на Народното събрание е назначен за началник на управлението.
 
През 1960 година Винаров е произведен в генерал-лейтенант, а през 1964 година получава званието „[[Герой на социалистическия труд]]“.<ref name="ташев"/>
Line 39 ⟶ 41:
След пенсионирането си се установява в Плевен, ползва малка къща в парк Кайлъка. От 1958 г. до смъртта си е народен представител от Плевен. Негова е заслугата за почти четирикратното разширяване на защитената паркова територия, негови са и идеите за изграждането на язовири около Плевен. За приноса си към развитието на Плевен е обявен за почетен гражданин.
 
== Наследство ==
След смъртта на Иван Винаров къщата, където той прекарва последните години от живота си и край която е погребан, става музеен кът. През 1990 г. експозицията е закрита и днес къщата е полуразрушена и с Протокол № 27, решение № 785 на Общински съвет&nbsp;— – гр. Плевен, 16.02. 2006 г. е включена в списъка на обектите за приватизация. Повредено е и надгробието на Иван Винаров.
 
През 2006 г. в гр. Плевен бе отбелязана 110-годишнината от рождението на генерала. По инициатива на местната организация на [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]] се създава инициативен комитет по организиране на честването под ръководството на Валя Минкова – експерт към Военния клуб, Плевен. По покана на [[Съюз на офицерите и сержантите от запаса|Съюза на офицерите и сержантите от запаса]] в Плевен на честването на 24 февруари 2006 г. присъства вицепрезидентът о.р. генерал [[Ангел Марин]].
 
На 15 февруари 2007 г. в Плевен е учредено Дружество "Генерал„Генерал Иван Винаров"Винаров“ към Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва&nbsp;— – СОСЗР с председател полковник Любен Николов&nbsp;— – ВКР. Определени са близките и далечни задачи на дружеството.
 
== Бележки ==
Line 51 ⟶ 53:
== Външни препратки ==
*[http://www.hronos.km.ru/biograf/bio_we/vinarov.html Винаров Иван Цолов (на руски език)]
* http://plevenhistory.info/plevenska-istoriya/lichnosti/item/8-general-leitenant-ivan-vinarov
 
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2,_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A6%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
 
; Видео материали
Ред 60:
 
== Библиография ==
* ''Бойци на тихия фронт''. София: Издателство на БКП, 1969, 535 с.
* ''Бойцы тихого фронта : Воспоминания разведчика / Иван Винаров''; Сокр. пер. с болг. И.М.Сабуровой, Е.И.Громушкина; Ред. пер. В.Полянова. – София : София Пресс, 1981. – 392 с (http://www.forumknig.ru/bookinfo/17/3/1659/)
 
{{пост начало}}