Иван Винаров: Разлика между версии

'''Иван Цолов Винаров''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] и [[България|български]] [[офицер]] ([[генерал-лейтенант]]) и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП). Той е командващ [[Трудова повинност]] през 1945- – 1949 година и [[министър на строежите и пътищата]] през 1951- – 1952 година.

[[Полковник]] от [[Червена армия|Червената армия]] (1936), член на Комунистическа партия на [[Съветския съюз|Всерусийската комунистическа партия — – болшевики]], съветски военен разузнавач в [[Европа]] и [[Азия]], военен съветник на [[Китай|китайската]] армия, преподавател във [[Военна академия „Фрунзе“]] в [[Москва]]. Той е създател на Парк [[Кайлъка]] в гр. Плевен и на [[Вит]]ската напоителна система.

Иван Винаров е роден на [[11 януари]] [[1896]] година в град [[Плевен]]. Участва в Първата световна война. В края на 1916 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), преименувана по-късно на БКП, а през 1918 година участва във [[Владайско въстание|Владайското въстание]].<ref name="ташев">{{ташев|92- – 93}}</ref> Работи по доставка на оръжие, изземване на оръжие от складовете на Съюзническата контролна комисия. Активен сътрудник на нелегалния канал Варна&nbsp;— – Севастопол&nbsp;— – Одеса. За участието си в терористичната организация на БКП през 1921 година е осъден на осем години затвор.<ref name="ташев"/>

През 1922 г. успява да избяга от затвора и емигрира в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където учи във Висшата партийна школа на Болшевишката партия.<ref name="ташев"/> През април 1923 г. става член на Руската комунистическа партия&nbsp;— – болшевики. Работи и учи в Комунистическия университет "Свердлов"„Свердлов“. От април 1924 до ноември 1925 г. е в състава на Разузнавателно управление на [[Червена армия|Червената армия]] и се занимава с прехвърляне на оръжие за Българската комунистическа партия, която по това време подготвя поредица терористични актове, най-мащабен сред които е [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентатът в църквата „Света Неделя“]].

От декември 1936 г. до март 1938 г. е ръководител на разузнавателна организация в [[Париж]]. Една от главните задачи на организацията е съдействие на републиканците в [[Испания]]. През юли 1938 г. е уволнен от Червената армия. През юни 1940 г. заповедта за уволнението му е отменена.

През юни 1940 г е назначен за преподавател в катедра „Обща тактика“ на Академия „Фрунзе“. От 1941 до 1944 г. се занимава с подготовка на българските политически емигранти за водене на партизанска война. През 1941—19421941 – 1942 г. изпълнява разузнавателна задача в Турция. През 1940-те години е съветник на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] по въпросите на разузнаването.

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Иван Винаров е представител на БКП при командването на [[Трети украински фронт]], известно време е завеждащ военния отдел при Централния комитет на БКП.<ref name="ташев"/> През 1945- – 1949 година е командващ [[Трудова повинност]], а през 1949- – 1951 година е помощник-министър на строежите и пътищата.<ref name="ташев"/> През 1946 г. по негова инициатива се създава Инициативен комитета за превръщане на съществуващия дотогава ловно-стрелкови парк „Сокол”„Сокол“ в [[Кайлъка|Народен парк „Кайлъка”„Кайлъка“]] в Плевен и Винаров е избран за негов първи председател. През 1951- – 1952 година е министър на строежите и пътищата в [[Правителство на България (66)|първото правителство]] на [[Вълко Червенков]].<ref name="ташев"/>

== Наследство ==

След смъртта на Иван Винаров къщата, където той прекарва последните години от живота си и край която е погребан, става музеен кът. През 1990 г. експозицията е закрита и днес къщата е полуразрушена и с Протокол № 27, решение № 785 на Общински съвет&nbsp;— – гр. Плевен, 16.02. 2006 г. е включена в списъка на обектите за приватизация. Повредено е и надгробието на Иван Винаров.

На 15 февруари 2007 г. в Плевен е учредено Дружество "Генерал„Генерал Иван Винаров"Винаров“ към Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва&nbsp;— – СОСЗР с председател полковник Любен Николов&nbsp;— – ВКР. Определени са близките и далечни задачи на дружеството.

* http://plevenhistory.info/plevenska-istoriya/lichnosti/item/8-general-leitenant-ivan-vinarov

* ''Бойци на тихия фронт''. София: Издателство на БКП, 1969, 535 с.

* ''Бойцы тихого фронта : Воспоминания разведчика / Иван Винаров''; Сокр. пер. с болг. И.М.Сабуровой, Е.И.Громушкина; Ред. пер. В.Полянова. — – София : София Пресс, 1981. — – 392 с (http://www.forumknig.ru/bookinfo/17/3/1659/)