Урвич (Кокалянски): Разлика между версии

|уеб страница =

}}

 

'''Урвич''' (известна още като '''Кокалянски Урвич''' заради най-близкото село [[Кокаляне]]) е средновековна българска крепост в землището на село [[Панчарево]] край София – наследник на историческото село [[Главиша]].

Разположена е на десния стръмен бряг на река [[Искър]], в [[Лозенска планина|Лозенската планина]], на рида „Средобърдие“, на 20 km от центъра на [[София]] по пътя за [[Самоков]]. В този район реката образува живописен [[меандър]], който е обявен за природна забележителност.

 

Крепостта е създадена вероятно през 9-10 век, но се споменава най-често през [[13 век]] и [[14 век]] по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]], във връзка с последните продължителни битки срещу [[Османска империя|Османските]] нашественици при отбраната на [[Средец]].

 

Позната е от времето на цар [[Самуил]] с името ''Ескумане'', т.е крепост на р. Ескус /дн. Искър/, когато при отбраната на [[Средец]] византийците били принудени да свалят обсадата на града, а след това в прохода [[Траянови врата]] до [[Ихтиман]] понесли тежко поражение от войските на Самуил.

Крепостта имала стратегическо значение при отбраната на [[София]]. Има много местни легенди и предания, свързващи я с името на цар [[Иван Александър]] и неговите синове. Цял цикъл на народното творчество на населението от района е свързан с песни за цар Ясен. Историците, в това число Йордан Андреев, твърдят, че под името цар Ясен се крие личността на цар [[Иван Асен V]], най-малкия син на цар Иван Александър от втория му брак. Цар Иван Александър провъзгласил всичките си синове за съцаре, поради което синът му Иван Асен V (Ясен) бил наричан от местното население около крепостта също цар. На старобългарски името Ясен се е изписвало като Iасен. Оттам вероятно произлиза и прочита цар Ясен. Името на цар Ясен се свързва с отбраната на Южна България от първите нашествия на турците. Към 1349 г. цар Ясен начело на 7-8 хилядна армия воювал заедно със сръбски и гръцки войски, предвождани от [[Йоан Палеолог]], срещу войските на византийския император [[Йоан Кантакузин]] и повиканите от него на помощ турски войски. [[гърци|Гърците]] и [[сърби]]те били разбити, а българските войски се изтеглили на север към крепостта Урвич, която била по това време основната квартира на цар Ясен. В 1371 година в околностите на крепостта (вероятно на Чамурлийското поле или около Кокаляне) се разразила тежка битка, в която самия цар Ясен загинал, заедно с много воини. Предполага се, че името на [[Кокаляне]] произлиза от намерените по-късно струпани на грамади човешки кости. Счита се, че тялото му било пренесено във [[Велико Търново]] и погребано в черквата „Св. Четиридесет мъченици“. Върху гроба му имало поставена надгробна плоча от две или три части. Досега се е запазила само една от тях, което прави много труден и спорен прочита на текста на плочата (виж прочитите на Йордан Андреев, Николай Овчаров и Трайчо Стоилов). Той е прокарал и на него е кръстен и панорамния път в подножието на [[Витоша]] - от [[Бояна]], през [[Драгалевци]], [[Бистрица (Област София-град)|Бистрица]] и [[Панчарево]], през [[Кокаляне]] и местността „Просеченик“, до устието на [[Железнишка река|Железнишката река]] (Ведена) при вливането ѝ в [[Искър]] - „Цар Ясенов път“, чрез който „Урвич“ е установявал постоянна връзка с витошките крепости „[[Бистрица]]“ и „[[Батил (Бояна)]]“.

 

 

При последните проучвания с научен ръководител доц. Бони Петрунова от Археологическия институт на БАН и под ръководството на проф. [[Николай Овчаров]] започнали през 2008 и възобновени през 2011 г. със средства по програма „Култура“ на Столична община в притвора на крепостната черква бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия по хълмовете наоколо.

 

През 1889 г. при поход по тези места [[Алеко Константинов]] учредява първия туристически клуб в Свободна България - „Урвич клуб“. Импровизира и Урвишки марш. В клуба са участвали и чужденци, живеещи в София. „Урвич клуб“ просъществува 7 години и става основа за обединяване на любителите на българската природа, които по-късно са сред ентусиастите, поставили началото на [[БТС|организирания туризъм]] в [[България]] при изкачването на [[Черни връх]] на [[27 август]] [[1895]] г.

*{{cite web | title = '''Урвич''' - профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=533 | accessdate = 2014-07-28}}

*[http://sofia.dir.bg/news.php?id=17947627 Уникални находки са открити в Урвич]

[[Категория:Природни забележителности в България]]

[[Категория:История на Район Панчарево]]

[[Категория:Средногорие]]