Битка при Гетисбърг: Разлика между версии

|резултат = Победа за [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюза]] ([[Съединени американски щати|САЩ]])<ref>Coddington, p. 573.</ref>

|сила1 = 93 921<ref name=BM125>Busey and Martin, с. 125: "Engaged„Engaged strength"strength“ at the battle was 93,921.</ref>

|сила2 = 71 699<ref name=BM260>Busey and Martin, с. 260, state that "engaged„engaged strength"strength“ at the battle was 71,699; McPherson, с. 648, lists the strength at the start of the campaign as 75,000.</ref>

'''Битката при Гетисбърг''' ({{lang-en|Battle of Gettysburg}} {{IPA-en|ˈɡɛtɨsbɜrɡ||En-Gettysburg-local.ogg}}<ref>Robert D. Quigley, Civil War Spoken Here: A Dictionary of Mispronounced People, Places and Things of the 1860's (Collingswood, NJ: C. W. Historicals, 1993), p. 68. ISBN 0-9637745-0-6.)</ref>, водена на [[1 юли]] - – [[3 юли]] [[1863]] г. в и около градчето [[Гетисбърг]], [[Пенсилвания]], е най-голямата битка в [[Западно полукълбо|Западното полукълбо]]<ref>[http://library.thinkquest.org/17525/main.htm The Battle of Gettysburg]</ref> и повратна точка на [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]].<ref name=TP>Rawley, с. 147; Sauers, с. 827; Gallagher, ''Lee and His Army'', с. 83; McPherson, с. 665; Eicher, с. 550. Gallagher и McPherson посочват комбинация от гетисбърг и Виксбърг като повратната точка. Eicher използва подобния израз, "High„High-water mark of the Confederacy"Confederacy“ („Горната граница на прилива на Конфедерацията“).</ref> [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюзната]] Армия на Потомак под командването на генерал-майор [[Джордж Гордън Мийд|Джордж Мийд]] отблъсква атаките на [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративната]] Армия на Северна Вирджиния под командването на генерал [[Робърт Лий]], който е принуден да приключи похода си в територията на Съюза.

Скоро след голямата победа на Армията на Северна Вирджиния над Армията на Потомак [[Битка при Чансълърсвил|при Чансълърсвил]] (30 април - – 6 май 1863 г.) [[Робърт Лий]] решава да предприеме второ нахлуване на територията на Севера (първото е неуспешният [[Мерилендски поход]] през септември 1862 г.) Такъв ход би разстроил военното планиране на Съюза и при значителен успех би могло да компенсира евентуално поражение на Конфедерацията при обсадения [[Виксбърг]], [[Мисисипи]] и да накара политиците от Севера да се замислят за мир. Такъв поход би позволил на южняците да живеят от продоволствието на Севера и да облекчат опустошената от войната [[Вирджиния]]. Армията на Лий от 72 000 човека би могла да застраши [[Филаделфия]], [[Балтимор]] и [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]] и да засили движението за мир на Север.<ref>Coddington, сс. 8&ndash;9; Eicher, с. 490.</ref> Той наскоро е разбрал как генерал-майор [[Джордж МакКлелан]] е спрял нахлуването му в [[Мериленд]] през [[1862]] г. в [[битка при Антиетам|битката при Антиетам]], преди да може да събере армията си: като се е сдобил с тайна заповед на Лий, която е описвала намеренията му. Това вдъхва увереност на Лий, че без такава помощ генерал-майор [[Джоузеф Хукър]], който Лий счита за плах и неуверен командир, доста по-трудно би могъл да го спре.

На 3 юни армията на Лий започва да се придвижва на север от [[Фредериксбърг]], [[Вирджиния]]. За да увеличи ефективността на командването Лий реорганизира армията си от два в три корпуса. Генерал-лейтенант [[Джеймс Лонгстрийт]] запазва командването на Първи корпус. Корпусът на загиналия вследствие на приятелски огън в битката при Чансълърсвил генерал-лейтенант [[Томас Стоунуол Джаксън]] е разделен на две, като Втори корпус отива под командването на генерал-лейтенант [[Ричард Юел]], а новият Трети корпус е поставен под командването на генерал-лейтенант [[Амброуз Хил]]. Кавалерийският корпус е под командването на генерал-майор [[Джеб Стюарт]]<ref>Eicher, p. 491</ref>. Съюзната Армия на Потомак под командването на генерал-майор [[Джоузеф Хукър]] се състои от седем пехотни корпуса, кавалерийски корпус и артилерийски запас с обща численост 94 000 души.<ref name=BM125>Busey and Martin, p. 125: "Engaged strength" at the battle was 93,921.</ref>

Лий дава стриктни заповеди на армията си да намали до минимум отрицателното въздействие над местното население.<ref>[http://books.google.com/books?id=YmsFAAAAQAAJ&printsec=titlepage#PRA1-PA323,M1 Lee's orders from Chambersburg, June 27, 1863]</ref> Храната, конете и други припаси обикновено не се конфискува безцеремонно, но Конфедеративните пари, с които се заплащат, не са добре приети от собствениците. От някои градове, особено от [[Йорк (Пенсилвания)|Йорк]], [[Пенсилвания]], се иска плащане на обезщетение под заплаха от унищожение. Най-противоречивото действие на Конфедеративната армия е залавянето на около 40 негри, няколко от които са избягали роби, но повечето свободни, и изпращането им под стража в робство в Юга.<ref>Symonds, сс. 49–54</ref> В южна Пенсилвания походът към Гетисбърг на Лий е известен като "Извънредното„Извънредното положение от 1863"1863“. Губернаторът Андрю Грег Къртин свиква опълчение, което да се противопостави на южняците.

На 26 юни части от дивизията на генерал-майор [[Джубал Ърли]] окупират Гетисбърг след кратки схватки с новосъздаденото Пенсилванско опълчение. Ърли иска данък, но не събира значими продоволствия. Войниците изгарят няколко вагона и един покрит мост и унищожават няколко железопътни и телеграфни връзки. Кавалерийска част под командването на подполковник Илайджа Уайт заема на 26 и 27 юни Гробищния хълм (наречен така, защото там се е намирало градското гробище) южно от Гетисбърг и пленява няколко коня, скрити там от местни жители, но на следващата сутрин Ърли се отправя към съседния окръг Йорк.<ref>Nye, сс. 272–78272 – 78</ref> На 29 юни армията на Лий, извита в дъга от [[Чамбърсбърг]] (45 км северозападно от Гетисбърг до [[Карлайл]] (30 км северно от Гетисбърг) до [[Харисбърг]] и Райтсвил близо до р. Сускуехана. <ref>Symonds, сс. 41–4341 – 43; Sears, сс. 103–106103 – 106; Esposito, text for Map 94; Eicher, сс. 504–507504 – 507; McPherson, с. 649</ref>

На 29 юни Лий научава от шпионин, нает от Лонгстрийт, че Армията на Потомак е прекосила реката със същото име и заповядва съсредоточаването на войските си около Кештаун, близо до Саут маунтин (Южната планина), на 13 км западно от Гетисбърг.<ref>Coddington, pp. 181, 189</ref> На 30 юни, докато корпусът на Хил е в Кештаун, една от бригадите му под командването на бригаден генерал [[Джеймс Петигрю]] се отправя към Гетисбърг. Според мемоарите на Хенри Хет, дивизионния командир на Петигрю, Петигрю е търсел голям запас от обувки в града<ref>Sears, с. 136; Foote, с. 465; Clark, с. 35; Tucker, сс. 97–9897 – 98; Martin, с. 25; Pfanz, First Day, с. 25</ref>, но това обяснение може да и измислено впоследствие, за да се оправдае прекалено голямата разузнавателна група.<ref>Eicher, сс. 508–509508 – 509</ref>

Когато войниците на Петигрю се приближават към [[Гетисбърг]] на 30 юни, забелязват Съюзната кавалерия под командването на бригаден генерал [[Джон Бюфорд]] да пристига южно от града и Петигрю се връща в Кештаун, без да започне сражение. Когато казва на Хил и Хет какво е видял, те предполагат, че това е Пенсилванското опълчение, не знаейки какво всъщност е разположението на войските на Съюза. Въпреки заповедта на генерал Лий да се избягва голямо сражение, докато цялата му войска не е съсредоточена, Хил решава да предприеме голям разузнавателен набег, за да оцени размера и силата на врага пред него. Около 5 ч. сутринта на 1 юли две бригади от дивизията на Хет се отправят към Гетисбърг.<ref>Eicher, p. 508; Tucker, pp. 99–10299 – 102</ref>

== Първи ден от битката ==

[[File:John Reynolds death 2.jpg|thumb|300px|Смъртта на генерал-майор [[Джон Ф. Рейнолдс|Джон Рейнолдс]]]]

Бригаден генерал Джон Бюфорд осъзнава стратегическата важност на възвишенията южно от града, разбирайки, че ако южняците ги завземат, армията на Мийд трудно ще ги изтика оттам.<ref>Sears, сс. 155–58155 – 58</ref> Той решава да използва три рида западно от града, Хер, МакФерсън и Семинарийния, които са удобни за забавящо действие от малката му дивизия срещу превъзхождащите ги южни пехотни сили, за да се спечели време, което да позволи пристигането на войските на Съюза, които да се разположат на Семетери хил, Семетери ридж и на Кълпс хил. Рано на сутринта командващият лявото крило на Армията на Потомак генерал-майор [[Джон Ф. Рейнолдс|Джон Рейнолдс]] заповядва на своя Първи корпус да се отправи към местоположението на Бюфорд, а XI-ти корпус на генерал-майор Оливър Хауърд да го последва отблизо.

Две бригади от дивизията (съставена от четири бригади) на Хет напредват под командването на бригадни генерали Джеймс Арчър и Джоузеф Дейвис. Те се отправят на изток в колони по пътя от [[Гетисбърг]] за Чамбърсбърг. На около 5 км западно от града около 7.30 ч сутринта срещат лека съпротива от кавалерийски аванпостове на Съюза и се разгръщат. Според преданието първият изстрел е даден от Съюзния лейтенант Марселус Джоунс.<ref>[http://www.historynet.com/magazines/american_civil_war/3430626.html Battle of Gettysburg: "Who„Who Really Fired the First Shot?"“]</ref> През 1886 г. л-т Джоунс се връща в Гетисбърг, за да маркира мястото, където е изстрелял първия изстрел, с паметник.<ref>[http://www.brotherswar.com/Gettysburg-Day-1Pic-15.htm Marcellus Jones Monument at Gettysburg]</ref> Войниците на Хет, наброяващи 7600, срещат 2748-те слезли от конете членове на кавалерийската бригада на полковник Уилям Гембъл, които започват карабинен обстрел зад прикритието на ограда.<ref>Martin, pp. 80–8180 – 81</ref>

На север от пътя бригадата на Дейвис печели временен успех срещу бригадата на Съюзния бригаден генерал Лизандър Катлър, но е отблъсната с тежки загуби в действие около недовършеното легло за ж.п. линия, издълбано в рида, дълго 180 м и дълбоко 4.5 м, където са пленени стотина южняци под заплаха от продолен огън от двата края на ж.п. леглото. Южно от пътя бригадата на Арчър напада през горите на МакФерсън. Федералната Желязна бригада под командването на бригаден генерал Соломон Мередит пленява неколкостотин от хората на Арчър, както и него самия.<ref>Tucker, pp. 112–17112 – 17</ref> Арчър е първият генерал от армията на Лий, който попада в плен. Той е пленен от редник Патрик Мълоуни, който го задържа въпреки съпротивата му.<ref>Martin, сс. 160- – 61; Pfanz, First Day, сс. 100- – 101 http://www.gettysburg.stonesentinels.com/WI/2WI.php</ref> Мълоуни е убит няколко часа по-късно, но получава Медала на честта за подвига си. До 10:20 ч., южняците са изтласкали кавалеристите на Съюза на изток от МакФерсън Ридж, когато най-сетне пристига авангардът на I-ви корпус на генерал-майор [[Джон Ф. Рейнолдс|Джон Рейнолдс]].<ref>Symonds, p. 71; Coddington, p. 266; Eicher, pp. 510–11510 – 11</ref>

Рано в боя, докато нарежда движенията на войски и артилерията източно от гората, викайки "Напред„Напред мъже! Напред за Бога и изкарайте онези момчета от гората," “ генерал-майор Джон Рейнолдс пада от коня си, убит от куршум зад дясното ухо. Шелби Фут пише, че каузата на Съюза е загубила мъж, считан от мнозина да е „най-добрият генерал в армията“.<ref>Foote, p. 468</ref> Генерал-майор Абнър Дабълдей поема командването на Първи корпус.<ref>Pfanz, First Day, сс. 77- – 78; Martin, сс. 140- – 43</ref> Боят в района на разклонението за Чамбърсбърг продължава до около 12.30 ч и е подновено към 14.30 ч, когато цялата дивизия на Хет влиза в сражение, добавяйки бригадите на Петигрю и на полковник Джон Брокънбро.<ref>Tucker, с. 184; Symonds, с. 74; Pfanz, First Day, сс. 269–75269 – 75</ref>

Когато пристига Северно-Каролинската бригада на Петигрю, те обхождат по фланга 19-та бригада от [[Индиана]] и отблъскват [[Желязна бригада|Желязната бригада]]. 26-ти Северно-Каролински полк (най-големият в армията с 839 души) понася огромни загуби, напускайки полесражението с 212 мъже. До края на тридневната битка са останали 152 здрави войници, най-големият процент на поражения в който и да е полк през войната. Северен или Южен.<ref>Busey and Martin, сс. 298, 501</ref> Постепенно Желязната бригада е изтласкана през гората към Семинарийния рид. Хил добавя дивизията на генерал-майор Уилям Пендър към атаката и I-ви Съюзен корпус е отблъснат през двора на Лутеранската семинария към улиците на Гетисбърг.<ref>Pfanz, First Day, pp. 275–93275 – 93</ref>

Около 14 ч. дивизиите от Втори корпус на генерал-майорите Робърт Роудс и [[Джубал Ърли]] нападат и обхождат по фланга позициите на I и XI Съюзни корпуси на север и северозапад от града. Бригадите на полковник Едуард О'Нийл и бригаден генерал Алфред Айверсън понасят големи загуби, нападайки без предварително разузнаване добре разположената и прикрита бригада (шест полка от ветерани) от Първи корпус на бригаден генерал Хенри Бакстър южно от Оук хил (Дъбовия хълм). Хората на Бакстър са прикрити зад каменна стена и когато се изправят да стрелят, се намират на стотина метра от севернокаролинците, които дават 800 жертви от 1350 членове на бригадата. Разказвани са истории как групи трупове са намерени в почти строеви ред, петите на обувките им в една линия. (Телата са погребани на място и местността днес е известна като „Ямите на Айверсън“, източник на много местни разкази за свръхестествени явления.) Бакстър оттегля бригадата си, когато им свършват мунициите и хората се изтощават. На тяхно място е изпратена бригадата на бригаден генерал Гейбриъл Пол, който е уцелен от куршум в слепоочието. Куршумът излиза през другото му слепоочие, ослепявайки го (Пол оцелява и живее още двадесет години). Преди края на деня още трима командири на бригадата са ранени. <ref>Pfanz, First Day, сс. 182- – 84; Martin, сс. 247- – 55</ref>

Дивизията на генерал-майор Джубал Ърли се възползва от грешка, направена от бригаден генерал Франсис Барлоу, когато той напредва със своята дивизия от Девети корпус към могилата на Блохер (дн. могилата на Барлоу) на север от града и по този начин създава изпъкналост<ref>Pfanz, First Day, p. 230</ref> в линията на Съюза, която е уязвима от атаки от няколко страни. Дивизията на Ърли ги обкръжава и пленява ранения Барлоу<ref>Pfanz, First Day, pp. 156–238156 – 238</ref>. На запад войниците на Съюза се опират на Семинарията, където набързо правят 500 м. брустверни укрепления, където разполагат 20 оръдия. Конфедеративната бригада на бригаден генерал Алфред Скейлс напада по северния фланг, но петте полка от 1400 севернокаролинци са избити в един от най-яростните артилерийски баражи през войната.<ref>Pfanz, First Day, сс. 305- – 11; Martin, сс. 394- – 404; Sears, с. 218</ref> Южно-Каролинската бригада на полковник Абнер Перин (4 полка от 1500 души) е насочена към 50-метрова „дупка“ в брустверите на Съюза, където те пробиват и започват да обграждат и изтласкват северняците, които отстъпват към Гробищния хълм.

Генерал-майор [[Уинфийлд Ханкок]], командир на Втори Съюзен корпус е изпратен от Мийд, след като разбира за смъртта на Рейнолдс, пристига и поема командването. Негова задача е да прецени дали Гетисбърг предлага удобна позиция за даване на генерално сражение.<ref>Pfanz, First Day, pp. 337–38337 – 38; Sears, pp. 223–25223 – 25</ref> Ханкок казва на Хауърд, който е на по-висок пост и с нежелание се съгласява със заповедта на Мийд да отстъпи командването, „Мисля, че това е най-силната позиция от природна гледна точка за водене на битка, която някога съм виждал.“ След съгласието на Хауърд Ханкок завършва разговора: „Много добре, сър, аз избирам това поле за сражение.“<ref>Martin, pp. 482–88482 – 88</ref> Семетери хил хълм има надморска височина 153 м., като се издига на 24 м над центъра на града и на 30 м над ручея на Уайнбренър в основата му.

== Втори ден ==

=== Планът на Лий ===

Генерал [[Робърт Лий]] трябва да избира от няколко потенциални следващи действия. Заповедта му от предишния ден [[Ричард Юел|Юел]] да заеме Кълпс хил или Семетери хил, „ако е осъществимо“, не е реализирана и Армията на Съюза сега е на силни отбранителни позиции с компактни вътрешни линии. Поради липсата на кавалерията на Стюарт, генерал Лий до късно не е наясно с реалното разположение на войските на Съюза. Генерал-лейтенант [[Джеймс Лонгстрийт|Лонгстрийт]] му предлага армията да напусне сегашната си позиция и да обходи по южния фланг армията на Съюза, като прекъсне съобщителните и&#768; линии, принуждавайки [[Джордж Гордън Мийд|Мийд]] да ги атакува. Лий отхвърля това предложение, защото не иска войниците му да напуснат завзетата с толкова жертви позиция от предишния ден и защото е уверен в способността на армията си да побеждава. Лий желае корпусът на Лонгстрийт да нападне рано сутринта, а корпусът на Юел да напусне позицията си и да дойде в подкрепление на Лонгстрийт. Юел обаче протестира, че войниците му ще бъдат деморализирани, ако са принудени да напуснат позицията, която са спечелили с толкова жертви,<ref>Pfanz, Second Day, сс. 61, 111</ref> а Лонгстрийт протестира, че дивизията под командването на Худ не е пристигнала напълно, а дивизията на [[Джордж Пикет|Пикет]] въобще я няма.<ref>Pfanz, Second Day, с. 112.</ref> Лий прави компромис с двамата си генерали, позволявайки на Юел да остане на сегашната си позиция, а на Лонгстрийт да започне нападението, когато е готов. Планът за действие на Лий предвижда Първи корпус на Лонгстрийт да се разположи, без да бъде забелязан на позиция, от която да може да атакува левия фланг на Съюза с поглед към североизток по пътя за Емитсбърг и да „навие“ линията на Съюза. Последователността на нападението трябва да започне с дивизиите на генерал-майорите Джон Худ и Лафайет Маклоос, следвани от дивизията на генерал-майор Ричард Андерсън от III-ти корпус на Амброуз Хил. Прогресивната ешелонна последователност трябва да предотврати придвижването на войски от Мийд от центъра, за да усили левия си фланг. В същото време дивизиите на [[Едуард Джонсън]] и Джубал Ърли от корпуса на Юел трябва да направят „демонстрация“ срещу Кълпс хил и Семетери хил (отново за да се предотврати придвижването на федерални войски) и да превърне демонстрацията в пълномащабно нападение, ако се появи такава възможност. <ref>Pfanz, Second Day, сс. 113- – 14; Sears, с. 255; Clark, с. 69</ref>

=== Преместването на Сикълс ===

Планът на Лий е основан на грешно разузнаване, влошено от отсъствието на кавалерията на Стюарт. Вместо да заобиколят левия фланг на Съюза и да го нападнат косо, дивизията на Лонгстрийт ще се изправи директно срещу Трети корпус на генерал-майор [[Дениъл Сикълс]]. Сикълс е недоволен от позицията, зададена му от Мийд на южния край на Семетери ридж. Виждайки малко възвишение, Пийч орчард (Прасковената градина), 1100 м на запад, той придвижва корпуса си на малко по-високата земя покрай пътя за Емитсбърг. Вероятно го е направил със спомена за отстъплението от възвишение (Лешниковата горичка) в [[Битка при Чансълърсвил|битката при Чансълърсвил]], което след това е използвано от южняците като смъртоносна артилерийска платформа. Новата линия е разположена от Бърлогата на дявола на северозапад до Прасковената градина, след това на североизток покрай пътя за Емитсбърг до точка южно от фермата на Кодори. Това създава незащитима изпъкналост в линията на Съюза при Пийч орчард. Дивизията на бригаден генерал Андрю Хъмфрис (на позиция покрай пътя за Емитсбърг) и дивизията на генерал-майор Дейвид Бърни (на юг) са разпръснати на по-дълъг фронт, отколкото техният малък корпус може да защити ефективно.<ref>Pfanz, Second Day, pp. 93–9793 – 97; Eicher, pp. 523–24523 – 24</ref> Мийд е разярен от неподчинението на Сикълс, но е твърде късно да направи нещо, за да го върне. <ref>Eicher, pp. 523- – 24. Pfanz, Second Day, pp. 21- – 25</ref>

=== Забавянето на Лонгстрийт ===

Нападението на [[Джеймс Лонгстрийт|Лонгстрийт]] трябва да се осъществи колкото се може по-рано, но той получава разрешение от [[Робърт Лий|Лий]] да изчака пристигането на една от бригадите си и докато маршируват до назначените им позиции, хората му виждат Съюзна сигнална станция на Малкия объл връх. Връщането обратно, за да не бъдат забелязани, отнема много време и дивизиите на Худ и Маклоос не започват атаките си до 16 и 17 ч съответно.<ref>Pfanz, Second Day, pp. 119–23119 – 23</ref> Генерал-майор Джон Худ предлага на Лонгстрийт да използват напускането от Сикълс на неговата позиция на левия фланг на Съюза, за да направят обходно движение и да се окажат в тила на Съюза, но Лонгстрийт отхвърля каквато и да е модификация на заповедта на Лий.<ref>Pfanz, Second Day, сс. 119- – 23</ref>

Отчасти поради неочакваното местонахождение на Сикълс нападението на Лонгстрийт не протича според плана на Лий. Вместо да завие на ляво в едновременен двудивизионен тласък от двете страни на пътя за Емитсбърг дивизията на Худ напада в по-източна посока, а дивизиите на Маклоос и Андерсън, разгърнати бригада до бригада [[ешелонна формация]] също се отправят по на изток, а не на североизток, както е предвидено.<ref>Harman, сс. 50- – 51</ref>

=== Нападения срещу левия фланг на Съюза ===

Нападението на Лонгстрийт започва с 30-минутен артилерийски бараж с 36 оръдия, който се оказва много тежък за войниците на Съюза, разположени в Прасковената градина. Към 16.30 ч. Генерал-майор [[Джон Худ]] се изправя в стремената на коня си и вика: „Поставете щиковете си, мои смели тексасци! Напред и превземете онези височини!“ Не е ясно кои височини е имал предвид. Заповедта му е да се пресече пътя за Емитсбърг и да свие наляво, движейки се на север, като левият му фланг се равнява по пътя. Минути по-късно обаче е сериозно ранен в лявата ръка от експлодирал над главата му снаряд и е изваден от действие.<ref>Eicher, pp. 524- – 25. Pfanz, Second Day, pp. 167- – 74</ref> Когато дивизиите на Лонгстрийт се сблъскват с III-ти корпус на Съюза, Мийд е принуден да изпрати 20 000 души подкрепление<ref>Harman, p. 59</ref> под формата на целия V-ти корпус, дивизията на бригаден генерал Джон Колдуел от II-ри корпус, повечето от XII-ти корпус и малки части от новопристигналия VI-ти корпус. Атаките на Юга се различават от плана на Лий, тъй като дивизията на Худ се придвижва по на изток от предвиденото, губейки подравняването си по пътя за Емитсбърг]],<ref>Harman, p. 57</ref> нападайки Девилс ден (Бърлогата на дявола) и Литъл раунд топ (Малкия объл връх). Бърлогата на дявола е на южния край на малко възвишение в северозападната част на Долината на Плъм крийк (Сливовия ручей), където са струпани големи канари. Тя е заета от бригадата (2200 души) на бригаден генерал Дж. Х. Уорд. Южняците обаче не минават през канарите, а пушечният бой нанася тежки поражения и на двете страни. За половин час 20-ти полк от [[Индиана]] губи половината си мъже, включително полковника и подполковника си, 86-ти [[Ню Йорк]]ски също губи командира си, а командирът на 3-ти [[Арканзас]]ки е ранен, една от 182-те жертви на полка. Контраатаката на Съюза. водена на кон от полковник Огъстъс Елис и от майор Джеймс Кромуел от 124-ти Ню Йоркски полк, отблъсква 1-ви [[Тексас]]ки полк на 200 метра, но след това тексасците се прегрупират и със залп убиват полковника и майора, а от 283-та нюйоркчани, участници в атаката, само 100 се връщат на Съюзната линия. С пристигането на подкрепления от 99-ти Пенсилвански, бригадата на Уорд си връща билото. <ref>Adelman and Smith, pp. 29- – 43. Eicher, p. 527. Pfanz, Second Day, pp. 185- – 94</ref>

==== Нападението на Маклоос ====

Генерал-майор [[Лафайет Маклоос|Маклоос]], идвайки отляво на Худ, отправя многобройни атаки срещу тънко разтегнатия III-ти корпус в Уийтфилд (Житната нива), където янките отвръщат с контраатаки и ги надвива в Прасковената градина. Атаката на Маклоос накрая достига Долината на Плъм крийк (Вали ъв дет, Долината на смъртта) преди да бъде отбита от 3-та Пенсилванска запасна дивизия от Пети корпус, включително рота от района на Гетисбърг, спускаща се по Литъл раунд топ. III-ти корпус фактически е унищожен като бойна единица в тази битка, а кракът на Сикълс е ампутиран, след като е улучен от гюлле. Дивизията на Колдуел е унищожена на Уийтфийлд, а поради погрешна строева команда от незнаен източник Каролинските полкове се обръщат надясно, което излага левия им фланг на вражеските батареи и стотици загиват.<ref name=Wheatfield>[http://www.civilwarwomenblog.com/2009/11/lucretia-douglas-kershaw.html Lucretia Douglas Kershaw]</ref> В поредицата от атаки и контраатаки на Уийтфилд южняците дават 1394 убити и ранени, а северняците 3215 (нетипично съотношение между нападащи и отбраняващи).<ref name=Wheatfield>[http://www.civilwarwomenblog.com/2009/11/lucretia-douglas-kershaw.html Lucretia Douglas Kershaw]</ref>

==== Нападението на Андерсън ====

<ref>Sears, сс. 312–24312 – 24; Eicher, сс. 530–35530 – 35; Coddington, с. 423</ref>

==== Литъл раунд топ ====

Докато боят бушува в Уийтфийлд (Житната нива) и Девилс ден (Бърлогата на дявола), полковник Стронг Винсънт е уведомен от куриер на главния инженер на Съюза бригаден генерал Гуверньор Уорън за важността на Литъл раунд топ (198 м н. в., 46 м над Плъм крийк) в левия фланг на Съюзната позиция и по своя инициатива разполага войниците си на незаетия хълм десет минути преди да пристигнат южняците. Неговата бригада от четири сравнително малки полка, заедно с една артилерийска батарея и 140-ти Ню Йоркски полк, които са изпратени по-късно от Уорън, успява с трудност да отбие повторни атаки от бригадата на бригаден генерал Евандър Лоо от дивизията на Худ, чиито войници са изтощени от дългия преход (32 км), за да стигнат до бойното поле и не успяват да напълнят манерките си, преди да им бъде заповядано да нападнат. Отбраната на Литъл раунд топ с щурм на щик от 20-ти Мейнски полк, който пленява голяма част от 15-ти Алабамски полк, е един от знаменитите епизоди на Гражданската война и прави полковник Джошуа Чембърлейн знаменитост след войната.<ref>Eicher, pp. 527–30527 – 30; Clark, сс. 81–8581 – 85</ref> Полковник Стронг Винсънт е смъртоносно ранен и умира на 7 юли на 26-годишна възраст, след като е повишен в бригаден генерал.<ref>Warner, p. 528</ref>

Генерал-лейтенант [[Ричард Юел]] започва демонстрацията си към 16 ч. с артилерийски огън от хълма на Бенър на 1600 м на североизток, но ответния огън на Съюза от Семетери хил се оказва убийствен, защото Семетери хил е с 15 м по-висок. Четирите батареи на Юел са унищожени, включително най-добрият му артилерист, 19-годишният Джоузеф Латимър, „момчето-майор“. Атаката на Кълпс хил (155 м н.в., 46 м над Скалния поток в подножието му) от дивизията на генерал-майор [[Едуард Джонсън]] от Втори конфедеративен корпус започва към 19 ч., след като дивизията на Андерсън е била отблъсната от Семетери ридж.<ref>Pfanz, Battle of Gettysburg, с. 37. Eicher, с. 537</ref> Повечето от защитниците на хълма от Дванадесети Съюзен корпус са изпратени да защитават левия фланг срещу нападенията на Лонгстрийт и единствената част, останала на хълма, е Ню Йоркска бригада под командването на бригаден генерал Джордж Грийн. Поради настояването на Грийн да се изградят силни укрепителни съоръжения (бруствери) от камъни, дървета и пръст и с подкрепленията на Първи и Девети корпус хората на Грийн отблъскват нападателите, макар южняците да завземат част от изоставени Съюзни укрепления в долната част на хълма.<ref>Eicher, pp. 537–38537 – 38; Sauers, p. 835; Pfanz, Culp's Hill, pp. 205–34205 – 34; Clark, pp. 115–16115 – 16</ref> Поради тъмнината и твърдата отбрана от бригадата на Грийн южняците от бригадата на бригаден генерал Джордж Стюарт не осъзнават, че се намират на 600 м от основната комуникационна линия на Съюза, пътя за [[Балтимор]], чието пленяване би нанесло голяма вреда на Съюза.<ref>Pfanz, ''Culp's Hill'', с. 220- – 22; Pfanz, ''Battle of Gettysburg'', с. 40; Sears, с. 329.</ref>

По мръкване (19.30 ч.) две от бригадите на [[Джубал Ърли]] нападат позициите на XI-ти корпус на източния Гробищен хълм, където полковник Андрю Харис от 2-ра бригада, 1-ва дивизия е поставен под ожесточен огън и губи половината си хора. Войниците на Ърли достигат билото на хълма, но вътрешните линии на Съюза позволяват на командирите бързо да местят войници в критични райони и с подкрепения от II-ри корпус федералните войски задържат владението си на източния Семетери хил и бригадите на Ърли са принудени да се оттеглят.<ref>Pfanz, Culp's Hill, pp. 235–83235 – 83; Clark, pp. 116–18116 – 18; Eicher, pp. 538–39538 – 39</ref> Останалата дивизия от корпуса на Юел, тази на генерал-майор Робърт Роудс, не идва на подкрепление с нападение на Семетери хил от запад, както е поръчал Юел поради забавяне и падането на мрака. Загубите и на двете страни са сериозни, включително командирът на Конфедеративна бригада полковник Айзък Ейвъри, който е уцелен във врата. Не можейки да говори, той написва на м-р Тейт, който го открива: „Майоре, кажете на баща ми, че съм загинал с лице към врага.“ Умира на следващия ден.<ref>Eicher, с. 538</ref>

[[Джеб Стюарт]] и неговите три кавалерийски бригади пристигат в Гетисбърг около пладне на втория ден, но не вземат участие в боя. Конфедеративната бригада на бригаден генерал Уейд Хамптън води малко сражение с Мичиганската кавалерия на [[Джордж Къстър]] близо до Хънтърстаун, североизточно от Гетисбърг.<ref>Sears, p. 257; Longacre, pp. 198–99198 – 99</ref>

== Трети ден ==

Генерал [[Робърт Лий|Лий]] иска да възобнови атаката в петък, 3-ти юли, използвайки същия план като предишния ден: Лонгстрийт ще нападне левия фланг на Севера, а Юел ще нападне Кълпс хил.<ref>Harman, p. 63</ref> Призори обаче XII-ти корпус започва артилерийски обстрел в опит да си възвърне загубените укрепления от миналия ден. Южняците нападат и втората битка за Кълпс хил завършва след около седем часа разгорещен бой към 11 ч.<ref>Pfanz, Culp's Hill, сс. 284–352284 – 352; Eicher, сс. 540–41540 – 41; Coddington, сс. 465–75465 – 75</ref> Поради объркване в командването 2-ри масачузетски и 27-ми полк от [[Индиана]] (общо 650 човека) са изпратени на фронтален стометров щурм през открито поле срещу защитената позиция на южняците (1000 човека) и претърпяват 43 % и 32 % жертви съответно. Въпреки това южняците са отблъснати с 2800 жертви, докато янките дават 1000 жертви, включително 300 от бригадата на Грийн.

Лонгстрийт трябва да командва Вирджинската дивизия на Пикет от своя I-ви корпус плюс шест бригади от корпуса на Амброуз Хил в нападение срещу центъра на Съюзната линия на Семетери ридж (според някои историци целта на Лий е била горичката на Зиглер на Семетери хил), защитаван от II-ри корпус на генерал-майор [[Уинфийлд Ханкок]]. Преди нападението цялата артилерия на Юга трябва да бъде насочена към тази вражеска позиция, за да я отслаби.<ref>Eicher, p. 542; Coddington, pp. 485–86485 – 86</ref>. Лий се надява нападението на Лонгстрийт да започне рано, но нито Лий, нито Лонгстрийт се заемат да изпратят заповед на дивизията на Пикет да се появи на бойното поле призори. Някои от критиците на Лонгстрийт от следвоенното течение [[Загубената кауза на Конфедерацията|Загубената кауза]] считат това за доказателство, че Лонгстрийт предумишлено е спъвал плановете на Лий. Наред с пехотния щурм Лий планира кавалерийско сражение в тила на Съюза. Генерал-майор [[Джеб Стюарт]] води дивизията си на изток в подготовка да се възползва от пробива, на който Лий се надява, като атакува в тила на Съюза и прекъсне съобщителните (и отстъпителните) му линии по пътя за Балтимор.

=== Щурмът на Пикет ===

[[File:Pickett's-Charge.png|thumb|350px|Карта на Щурма на Пикет, 3 юли 1863 г.

Към 15 ч. артилерийският обстрел замира и 12 500 южняци слизат от рида и започват поход от 1600 м, запомнен в историята като Щурмът на [[Джордж Пикет|Пикет]] (Pickett's Charge). Въпреки че е наречено „щурм“, настъплението на южняците се придвижва с умерена скорост под строй разгърнато на фронт от 1600 м. Те са посрещнати от силен артилерийски огън, марширувайки през открито поле, за да стигнат до линията на Съюза. Земята между Семинари и Семетери ридж е леко нагъната и напредващите войски периодично изчезват от погледа на артилеристите на Съюза. Виждайки редиците на трите южни дивизии, насочващи се към тях, янките започват да викат: "Фредериксбърг„Фредериксбърг! Фредериксбърг!"“ във връзка с катастрофалното настъпление на Съюзните сили срещу линията на Конфедерацията в [[битка при Фредериксбърг|битката при Фредериксбърг]] осем месеца по-рано. Когато южняците се приближават на 400 м от Съюзните позиции на Семетери хил на север от Литъл раунд топ, е открит яростен флангови артилерийски огън, както и пушечен и шрапнелен огън от II-ри корпус на Ханкок.

=== Кавалерийски сражения ===

[[File:Battle of Gettysburg.jpg|thumb|300px|"Реколтата„Реколтата на смъртта"смъртта“. Убити северняци, заснети на 5 или 6 юли 1863 от Тимъти О' Съливан]]

Новината за победата наелектризира Севера. Заглавието на в. ''Филаделфия Инкуайърър'' е "ПОБЕДА„ПОБЕДА! [[Битка при Ватерлоо|ВАТЕРЛОО]] Е ЗАТЪМНЕН!"“.

Надеждата на президента на Конфедерацията, [[Джеферсън Дейвис]], че неговият пратеник, вицепрезидентът на Конфедерацията Александър Стивънс, ще пристигне във Вашингтон по време, в което армията на Лий ще се е насочила към града от север, е разбита и Линкълн отказва да приеме Стивънс. По време на последните часове на битката той се доближава до линиите на Съюза при Норфък, Вирджиния, с официалната задача да преговаря за размяна на пленници и други сродни въпроси, но историкът Джеймс МакФерсън предполага, че Стивънс е имал поръка да води представи предложения за мир. Чувайки за резултатите от битката при Гетисбърг, Линкълн отказва да пусне Стивънс през линията. Надеждата за признаване на Конфедерацията от европейските сили също е разбита, а стойността на ценните книжа на Юга се срива. „Европейските инвеститори даваха на Джони Реб около 42 % шанс в началото на 1863 г. Новините за сериозността на скъпо струващите загуби при Гетисбърг/Виксбърг водят до разпродажба на бунтовнически облигации и вероятността за Южна победа спада до 15 % към края на 1863 г.“ <ref>http://web.archive.org/web/20090318221938/http://www.ekh.lu.se/ehes/paper/Did%20Johnny%20Reb%20have%20a%20Fighting%20Chance.pdf</ref>

След войната Гетисбърг става фокус на [[Загубената кауза на Конфедерацията|Загубената кауза]], движение на писатели като Едуард Полард и Джубал Ърли, за да обясни причините за конфедеративното поражение във войната. Фундаментален постулат на техния аргумент е, че Югът е бил обречен поради огромното преимущество в хора и индустриална мощ, притежавана от Севера. Те обаче твърдят също така, че тя страда, защото Робърт Лий, който до онова време е бил почти непобедим, е предаден от провали на някои от ключовите му подчинени при Гетисбърг: Юел, защото не превзема Семетери хил на 1-ви юли; Стюарт, за лишаване на армията от кавалерийско разузнаване за ключова част от похода и особено Лонгстрийт, за това, че не напада на 2-ри юли толкова рано и толкова мощно, колкото Лий първоначално е възнамерявал. От тази позиция на Гетисбърг се гледа като на голяма изгубена възможност, в която решителна победа от страна на Лий би могла да означава края на войната в полза на Конфедерацията.<ref>Gallagher, ''Lee and His Generals'', с. 207&ndash;208; Sears, с. 503; Woodworth, с. 221. Gallagher's essay "Jubal„Jubal A. Early, The Lost Cause, and Civil War History: A Persistent Legacy"Legacy“ in ''Lee and His Generals'' is a good overview of the Lost Cause movement.</ref>

Преди Гетисбърг, Робърт Лий си установил репутация като почти непобедим генерал, постигайки зашеметяващи победи срещу превъзхождащи сили, въпреки че обикновено с големи жертви за армията си; по време на [[Седемдневни битки|Седемдневните битки]], Северновирджинската кампания (включително [[втора битка при Бул Рън|втората битка при Бул Рън]]), [[битка при Фредериксбърг|Фредериксбърг]] и [[битка при Чансълърсвил|Чансълърсвил]]. Само Мерилендската кампания с тактически нерешителната [[битка при Антиетам]], е по-малко от успешна. Следователно историците се опитват да обяснят как победната поредица на Лий е прекъсната толкова драматично при Гетисбърг. Изтъкваните основни фактори за загубата на Лий са: (1) Прекалената увереност на Лий в непобедимостта на мъжете си; (2) представянето на подчинените си, и неговото управление на подчинените си; (3) здравни проблеми и (4) представянето на противника му, Джордж Г. Мийд и Армията на Потомак.

Най-противоречивите оценки на битката се отнасят до представянето на подчинените на Лий. Доминиращата тема на писателите от Загубената кауза и на много други историци, е че старшите генерали на Лий са го провалили по решаващ начин, директно предизвиквайки загубата на битката; алтернативната гледна точка е, че Лий не е управлявал подчинените си адекватно и следователно не е компенсирал за техните недостатъци.<ref>Например Sears, с. 504: „В крайния анализ, неспособността на Робърт Е. Лий да управлява генералите си е в сърцевината на проваления поход.“ Glatthaar, сс. 285&ndash;86, критикува неспособността на генералите да координират действията си като цяло Fuller, с. 198, заявява, че Лий „не поддържал контрол над операциите“ на армията си</ref> Двама от командирите му на корпус &mdash; Ричард Юел и А. П. Хил &mdash; едва наскоро са били повишени и не са напълно свикнали със стила на командване на Лий, в който той доставя само общи цели и напътствия на бившия им командир, [[Стоунуол Джаксън]]; Джаксън ги превръща в детайлни, специфични заповеди на своите дивизионни командири.<ref>Fuller, p. 195, например се отнася до заповедите към Стюарт „са неясни както обикновено“ Fuller, p. 197, пише „Както беше обичаят [на Лий], той разчита на вербални инструкции и оставя всички детайли на подчинените си."</ref> И четиримата основни командири на Лий получават критика по време на похода и битката.<ref>Woodworth, сс. 209&ndash;10.</ref>

* [[Джеймс Лонгстрийт]] страда най-много от гнева на авторите от Загубената кауза не най-малко, защото той директно критикува Лий след войната и става републиканец. Критиците му го обвиняват, че напада много по-късно отколкото Лий е възнамерявал на 2-ри юли, прахосвайки възможност за удар срещу Армията на Съюза преди отбранителните ѝ позиции да са се втвърдили. Те също поставят под въпрос неговия недостиг на мотивация да нападне силно на 2-ри и 3-ти юли, защото се е застъпвал за маневриране на армията до място, където ще принудят Мийд да ги нападне. Алтернативното гледище е, че Лий е в близък контакт с Лонгстрийт по време на битката, съгласява се с отлаганията на сутринта на 2-ри юли и никога не критикува представянето на Лонгстрийт.

* [[Ричард Юел]] е универсално критикуван за това, че не превзема възвишението следобеда на 1-ви юли. Заповедите на Лий са Юел да действа „ако е осъществимо“. Много историци предполагат, че Стоунуол Джаксън, ако беше оцелял Чансълърсвил, би агресивно завзел хълма Кълпс хил, с което ще да направи хълма Семетери хил неотбраняем и да промени целия изглед на битката. По-различно издадена заповед от Лий би могло да накара подчинения да действа.<ref>McPherson, с. 654; Coddington, сс. 317&ndash;19; Eicher, сс. 517&ndash;18; Sears, с. 503.</ref>

По време на стогодишнината от [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]], Американската пощенска служба издава пет пощенски марки в памет на стогодишнината от известни битки в период от 4 години, започвайки с [[битка за форт Съмтър|битката за форт Съмтър]] през 1961 г. Марката за [[Битка при Шайло|битката при Шайло]] е издадена през 1962 г., битката при Гетисбърг през 1963, [[Битка в пустошта|битката в пустошта]] през 1964 и [[битка при Апоматокс|битката при Апоматокс]] през 1965.<ref>[http://arago.si.edu/index.asp?con=1&cmd=1&mode=&tid=2038859 Smithsonian National Postal Museum]</ref>

* Sauers, Richard A. "Battle„Battle of Gettysburg."“ In Encyclopedia of the American Civil War: A Political, Social, and Military History, edited by David S. Heidler and Jeanne T. Heidler. New York: W. W. Norton & Company, 2000. ISBN 0-393-04758-X.

*{{икона|en}} [http://www.gettysburg.edu/library/gettdigital/civil_war/civilwar.htm Дигитална колекция от Ерата на Гражданската война в Гетисбъргския колеж] Колекцията съдържа дигитализирани картини, снимки и памфлети за битката при Гетисбърг