Бернар Септимански: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{ref-xx}} → {{икона|xx}}
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Бернар от Септимания''' ({{lang-fr|Bernard de Septimanie}}, {{lang-es|Bernardo de Septimania}}, * [[795]], † [[14 февруари]] [[844]]) е [[княз]] и водещ държавник от [[вестготи|вестготски]] произход в двора на [[император]] [[Лудвиг Благочестиви]].
 
Той е син на [[граф]] [[Вилхелм от Гелон|Вилхелм от Аквитания]] (754–812754 – 812) от наречения на него род [[Вилхелмиди]], и втората му съпруга Витберга (също Витбургис или Гуитбурга) († пр. 795). Бернар (Бернхард) е кръщелник на император [[Карл Велики]].
 
Титли: През 826 г. Бернар (Бернхард) е [[граф]] на [[Осона]], до 830 г. граф на [[Отун]], от 826 до 832 г. граф на [[Барцелона]] и [[Жирона]], от 828 до 832 г. [[херцог]] на [[Септимания]] и [[Готия]], граф на [[Нарбона]]. През 832 г. той е в немилост и загубва до 835 г. всичките с титли. През 835 г. той отново има титлите си и от 835 до 844 г. е също граф на [[Тулуза]], от 837 до 844 г. граф и на [[Каркасон]].
 
През август 829 г. император [[Лудвиг Благочестиви]] го извиква в кралския двор и той става възпитател на син му [[Карл II Плешиви]]. Бернар оставя управлението на графствата си на брат си Гаузелм. Съвсем скоро се разпространява слух, че той изневеваизневерява с императрица [[Юдит Баварска]]. Той напуска кралския двор и се връща в Септимания и Готия. Брат му Хериберт от Виварес, който останал в двора, е ослепен и заточен в Италия
 
През ноември 831 г. [[Пипин I (Аквитания)|Пипин I от Аквитания]] се бунтува против баща си и Бернар го подкрепя. През началото на 832 г. Лудвиг Благочестиви започва поход против въстаналия си син. [[Беренгар (граф на Тулуза)|Беренгар]] (граф на Тулуза), нахлува в собственостите на Бернар. През октомври 832 г. Пипин I († 838) и Бернар се явяват пред императора. Пипин е свален и изгонен в [[Трир]]. Царството му е дадено на Карл Плешиви. Бернхард е обвинен в невярност и загубва всичките си собствености в Септимания и Готия, които получава Беренгар. През 835–844 г. той получава обратно собственостите си.