Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители, Изключения от блокирането по IP-адрес, Патрульори
428 023
редакции
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
== В Свободна България ==
[[Файл:Part of Philipovs Family in their Workshop.jpg|дясно|мини|250п|Част от рода Филиповци в ателието си]]
След формирането на [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]] в 1878 година, Филиповци често са викани в тези две свободни български държавни формирования и около 1880 година те се преселват окончателно в Княжеството.<ref name="Василиев 247"/> Филипови изработват над 90 иконостаса, пръснати из цялата страна в съзвучие с разгърналото се след Освобождението църковно строителство.
Line 13 ⟶ 14:
=== В София и Софийско ===
[[Файл:Part of Philipovs Family in their Workshop 2.jpg|дясно|мини|250п|Част от рода Филиповци по време на работа]]
След като добиват известност из страната, Филипови се установяват в [[София]], където отварят резбарска работилница. В столицата дело на Филипови са иконостасът, владишкият трон и амвонът на църквата „[[Свети Георги (София)|Свети Георги]]“, иконостасите на църквата „[[Свети Иван Рилски (София)|Свети Иван Рилски]]“ при Семинарията, на църквата „[[Свети Седмочисленици (София)|„Свети Седмочисленици]]“, на „[[Света Петка Самарджийска]]“, „[[Света Петка Стара]]“, трите иконостаса в „[[Свети Спас (София)|Свето Възнесение]]“, изгорели на 30 март 1944 г., „[[Св. св. Петър и Павел (София)|Св. св. Петър и Павел]]“. Тяхно дело са иконостасите в параклисите при [[Царски дворец (София)|Двореца]] и [[Централен софийски затвор|Централния затвор]], в църквата „[[Свети Архангели (София)|Свети Архангели]]“ на Военното училище.<ref name="Василиев 249"/> Дърворезбените работи на Филиповци в Синодалната палата - в параклиса, салоните, вратите, изработени по проект на арх. [[Пенчо Койчев]] изгарят през 1944 година.<ref name="Василиев 249"/>
|