Елена: Разлика между версии

▲Градът е известен от [[1430]] година с имената '''Стръмена''' и '''Еляна'''. През 18-ти и 19-ти век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли важна роля през [[Възраждане|Възраждането на България]]. В почти всяко важно събитие от тогава има участие на еленчани: във Велчовата завера ([[1835]] година) и в Търновското въстание през [[1862]] година

▲Град Елена е наричан "Българският [[Витлеем]]", защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Това го е нямало в нито един друг български град по това време.

▲Първата светиня на Елена е старата църква "[[Свети Никола]]". Тя съществувала преди 16-ти век. В запазения от [[Дойно Граматик]] стар [[псалтир]], "печатан във [[Венеция]] от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица" е записано: "Книгата се подарява на храма на църквата "Свети Никола" в [[1518]] година от някой си Пера". Още тогава храмът е книжовно хранилище - мост между [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]] и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на [[пергамент]]. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване. Храмът "[[Свети Никола]]" бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии [[Архангел Михаил|Свети Архангел]], [[Свети Никола]], [[Свети Илия]] богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали [[сбор]]ове-[[панаир]]и, които ставали три пъти в годината и траели по три дни.

▲На [[23 април]] [[1800]] година, [[Гергьовден]], когато Елена е нападната от [[кърджалии]]те, църквата "[[Свети Никола]]" била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Без разрешение еленчани се заемат да я възстановят. Изградили храма тайно, за 40 денонощия, като е вкопан в земята, за да не дразни поробителя. Обновена е в сегашния си вид през [[1804]] год. със средства на по-заможни граждани и труда на населението.

▲Ръководил строежа хаджи [[Иван Кисьов]], внук на поп [[Петко Шейтана]], който се явил в [[Цариград]] пред султанската майка със зелени класове в калмукан и издействал да бъде освободен Еленския край от данък [[житнина]]. Научил, че търновският управител ще нареди проверка дали еленчани строят църква без разрешение, хаджи Иван Кисьов разпоредил в една нощ да измажат стените с вар, размесена с дървени въглища, за да изглежда стара и опушена. Хаджи Иван посрещнал любезно пратениците, дал им по 30 златни рубета, посочил им сградата и казал: "Поздравете от мен войводата и му кажете, че еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман".

▲Външно църквата прави впечатление с крепостния си вид. Стените ѝ са каменни и дебели 1 метър, прозорчетата - с железни решетки, а това на олтара- като амбразура. Вратата е от дебели дъбови дъски, обковани с желязо и тежък, специално правен бравен механизъм. Покрита е с тежки каменни плочи. Църквата била осветена на [[Благовещение]] - [[25 март]] [[1805]] година Каменен надпис, вграден вляво пред олтара, правен от "Дойно йерея" разказва, че храмът е издигнат из основи, след като е бил изгорен от агарянски разбойници. Тежка е загубата от изгорелите пергаментни исторически ръкописи от книжовната съкровищница.

▲Поп [[Дойно Граматик]] е отбелязал имената на 12 ктитори, между които [[Стоян Михалев(възрожденец)|Стоян Михалев]], бащата на [[Иларион Макариополски]]. Днес в книгохранителницата е сбирка от 340 старопечатни книги.

▲Църквата "[[Свети Никола]]" е изографисана изцяло от известните през онова време еленски [[зограф]]и Давид и Яков, родом от махала [[Болерци]], които завършили работата си през [[1817]]-[[1818]] година. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за [[паметник на културата|паметници на културата]] от национално значение. Тук се намират образите на светите [[Методий Моравски]], [[Георги Софийски Нови]], [[Сава Сръбски]] и образът на Свети [[Климент Охридски]], който е един от редките в [[България]] и [[Македония]] и има високи художествени достойнства. С голяма художествена стойност са дървеният [[иконостас]] и владишкият трон в църквата.

▲С разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага бил издигнат нов параклис "Успение на Пресвета [[Богородица]]" през [[1800]] година, преправян в [[1813]] година в по-солидна сграда. Но с течение на времето дървената постройка не задоволявала нуждите на селището. Еленчани замислили строеж на голяма църква. Ориентирали се да съборят [[Калето]] и използват материала от него. Към този акт пристъпили, за да не бъде настанен турски гарнизон в крепостта. Изграждането ѝ е дело на майстор Михо от махала [[Болерци]], близо до Елена. Цялата постройка със солидното си изграждане и обработката на материала, художественото изпълнение на детайла и особено вътрешното пространствено решение е огледало не само на повишеното самочувствие на гражданите, но и на голямото строително майсторство и конструктивна смелост на майстор Михо. Този майстор е съвременник на [[Кольо Фичето]], уста [[Генчо Кънев]] и не им отстъпва по въображение, план и изпълнение. Строежът е започнат през [[1836]] година, а е завършен през [[1837]] година, когато храмът е осветен на 28 [[август]].

▲През [[1861]] година храмът е претърпял поправка, за което е оставен надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през [[1912]] година. През [[1925]] година църквата "Успение на Пресвета [[Богородица]]" изгубва много ценно художествено творение - в пожара изгорял иконостаса. Новият [[иконостас]] е резбован от [[Георги Киров]], а иконите са от еленския художник [[Христо Берберов (художник)|Христо Берберов]].

▲Третата еленска светиня - храмът "Рождество на Пресвета [[Богородица]]" има сродна съдба със старата църква "[[Свети Никола]]" и е свързана с историческия път на града. Построен е параклис в [[1812]] година под ръководството на хаджи [[Йордан Брадата]], на място подарено от хаджи Панайот и хаджи [[Димитър Разсуканов]]. И за него е донесено в [[Търново]], че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи [[Иван Кисьов]] и хаджи [[Йордан Брадата]] маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и вързал коне, за да изглежда на конюшня. [[Параклис]]ът с изградените до него килии е служил в началото за девически манастир, в който по предание съпругата на хаджи [[Йордан Брадата]] след обесването му, постъпила монахиня. С иконата на хаджи Йордан Брадата донесена от [[Божи гроб]] са се клели съзаклятниците от Велчовата завера в храма на Плаковския манастир "[[Свети Илия]]". Не издържали плетените стени на параклиса "Рождество на Пресвета Богородица" на огнената стихия на 20 юли [[1859]] година и започнало строителство на нова църква, завършена в [[1865]] година Градил я младият тревненски майстор [[Кольо Петков]], ученик на [[Кольо Фичето]]. На другата година към храма, в построените две стаи се открива девическо училище, което работи до [[1894]] година.

▲Въпреки силно консервативния дух на града, през [[1871]] г. в него пристигат [[Васил Левски]] и [[Ангел Кънчев]] и основават таен местен революционен комитет с председател [[Сава Кършовски]]. Впоследствие, през [[1880]] г., той публикува своите спомени за това събитие и се превръща на практика в първия мемоарист, писал за Левски след Освобождението.<ref>Предговор от Милен Куманов към "Апостолите на свободата в Елена", изд. БЗНС, София, 1987</ref>

▲В паметния 22 [[ноември]] [[1877]] година в едно от кръвопролитните сражения на руско-турската война, при опожаряването на града, поробителят не пощадил иконостаса и превърнал храма в склад за жито. Еленчани при завръщането си от "бягането" спасили запаленото с барут жито, от което получили по крина за настъпващата зима. Скъпоценна реликва от църквата е нарисуваната по молба на еленчани икона от [[Станислав Доспевски]] на светите равноапостоли и славянобългарски учители [[Кирил и Методий]] през [[1866]] година, озаглавена "Просветители Българский". Иконата престояла в храма 15 години и е подарена на народното училище и сега се съхранява в Даскалоливницата. Тя има дълбоко символично съдържание. Светите братя са с чашата за причастие и с евангелския призив се обръщат: "Пийте от нея, сия ест кров". Силата е в Словото - причастие за българите, а над главите им грее слънце с десет лъча - символ на науката.

▲При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Елена са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.</ref>