Разлика между версии на „Цинк“

форматиране: 13x тире-числа, запетая, параметър (ползвайки Advisor), кор.
({{xx икона}} → {{икона|xx}})
(форматиране: 13x тире-числа, запетая, параметър (ползвайки Advisor), кор.)
Цинкът е на 24-то място по степен на изобилие в [[земна кора|земната кора]] и се среща изключително в свързано състояние под формата на редица полиметални сулфидни руди, а също и като минералите [[цинков сулфид|сфалерит]] (ZnS) и [[смитсонит]] (ZnCO<sub>3</sub>). Други [[минерал]]и с промишлено значение са [[цинкит]] (ZnO), [[вилемит]] (Zn<sub>2</sub>SiO<sub>4</sub>), [[троостит]] (Zn,Mg)<sub>2</sub>SiO<sub>4</sub>, [[франклинит]] (Zn,Mg)O.Fe<sub>2</sub>O и др. Най-разработваната цинкова [[руда]] е [[сфалерит]], а най-големи залежи, подходящи за промишлен добив, има в [[Австралия]], Азия, САЩ, [[Канада]] и [[Перу]].
 
Цинкът е познат от древни времена под формата на медна [[сплав]] – [[месинг]]. Месингът се получавал от [[Мед (елемент)|мед]], която се стапяла със „земя“, известна на древните гърци като „кадмия“. Тази земя„земя“ впоследствие се оказала цинков [[карбонат]] (ZnCO<sub>3</sub>), който е получил и минераложкото название [[смитсонит]]. Като чист метал цинкът е получен в края на [[Средновековие]]то, а в по-големи количества започва да се получава едва в края на XVIII в.
 
== Строеж на атома ==
::1s<sup>2</sup>2s<sup>2</sup>2p<sup>6</sup>3s<sup>2</sup>3p<sup>6</sup>3d<sup>10</sup>4s<sup>2</sup>
 
Характерната за цинка [[атомна маса]] е равна на 65,37 а.е.м.[[Единица за атомна маса|u]], атомният му [[радиус]] е 0,139 nm, а [[електроотрицателност]]та му – 1,4 eV.
 
Химичните свойства на цинка са подобни на тези на преходните метали никел и мед, макар че той има запълнена s-обвивка, така че неговите съединения са диамагнити и предимно безцветни.<ref name=Greenwood1997>{{Citation
и там, където йонният радиус е определящ фактор, цинкът и магнезият имат подобни химични характеристики.
 
Цинкът има [[йонен радиус]] 0,074 nm, който е много по-малък от тези на представителите на IIА група, а характерната за него [[йонизационна енергия]] е значително по-голяма – 9,39 eV. Затова и активността на този елемент е значително по-малка. Поради стабилността на d<sup>10</sup>-конфигурацията, характерната [[степен на окисление]] на този елемент е +2. Химичните връзки се образуват с участието на двата s-електрона. Проявява подчертана склонност към комплексообразуване <ref name=Holl>{{Citation|publisher=Walter de Gruyter|year=1985|edition=91–10091 – 100| pages=1034–10411034 – 1041|isbn=3110075113|title=Lehrbuch der Anorganischen Chemie|first=Arnold F.|last=Holleman|coauthors=Wiberg, Egon; Wiberg, Nils;|language=German|chapter=Zink}}</ref>.
 
== Изотопи ==
Цинкът има пет стабилни [[изотоп]]а. <sup>64</sup>Zn е най-често срещан в природата (48.,63%).<ref name="NNDC">{{Citation|url=http://www.nndc.bnl.gov/chart/|author=NNDC contributors|editor=Alejandro A. Sonzogni (Database Manager)|title=Chart of Nuclides|publisher=National Nuclear Data Center, [[Brookhaven National Laboratory]]|archivedate=2008-09-13|year=2008|location=Upton (NY)}}</ref> Този изотоп има толкова дълъг [[период на полуразпад]] (4,3х10<sup>18</sup>години) <ref>{{harvnb|CRC|2006|p='''11'''-70}}</ref>, че неговата [[радиоактивност]] може да се пренебрегне.<ref name="NASA">{{Citation|title=Five-Year Wilkinson Microwave Anisotropy Probe (WMAP) Observations: Data Processing, Sky Maps, and Basic Results|url=http://lambda.gsfc.nasa.gov/product/map/dr3/pub_papers/fiveyear/basic_results/wmap5basic.pdf|publisher=[[NASA]]|archivedate=2008-03-06|author=NASA contributors|format=PDF}}</ref> Аналогично, <sup>70</sup>Zn (0.,6%), с период на полуразпад 1,3х10<sup>16</sup> години обикновено не се счита за радиоактивен. Другите естествени изотопи на цинка са <sup>66</sup>Zn (28%), <sup>67</sup>Zn (4%) и <sup>68</sup>Zn (19%).
 
Изследвани са няколко десетки [[радиоизотоп]]и на цинка. <sup>65</sup>Zn, с [[период на полуразпад]] 243.,66&nbsp;дни, е на-дълго живущият от тях, следван от <sup>72</sup>Zn с период на полуразпад 46.,5&nbsp;часа.<ref name="NNDC"/> Цинкът има и 10 [[ядрен изомер|ядрени изомера]]. От тях <sup>69m</sup>Zn има най-дълъг период на полуразпад, 13.,76 часа.<ref name="NNDC"/> Горният индекс ''m'' означава метастабилен изотоп. Ядрото на метастабилните изотопи се намира във възбудено състояние и се връща към [[основно състояние на атома|основно състояние]] чрез излъчване на [[фотон]] във вид на [[гама лъчи]]. <sup>61</sup>Zn има три възбудени състояния, а <sup>73</sup>Zn – две.<ref>{{Citation| last=Audi|first=Georges|title=The NUBASE Evaluation of Nuclear and Decay Properties|journal=Nuclear Physics A|volume=729|pages=3–1283 – 128| publisher=Atomic Mass Data Center|year=2003|doi=10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001}}</ref> Изотопите <sup>65</sup>Zn, <sup>71</sup>Zn, <sup>77</sup>Zn и <sup>78</sup>Zn имат по едно възбудено състояние.<ref name="NNDC"/>
 
Най-честата реакция на [[радиоактивност|радиоактивен разпад]] на радиоизотопите на цинка с атомен номер по-нисък от 66 е [[електронен захват|електронният захват]]. В резултат се получава изотоп на [[мед (елемент)|мед]]. <ref name="NNDC"/> Най-честата реакция на радиоактивен разпад на радиоизотопите на цинка с атомен номер по-висок от 66 е бета разпад ((&beta;<sup>&minus;</sup> разпад)), в резултат на който се получава изотоп на [[галий]]. <ref name="NNDC"/>
Химичните свойства на цинка се определят от електронната му конфигурация. Тя се отличава от тази на калциевия атом само по това, че между неговите 3s<sup>2</sup>3р<sup>6</sup> и 4s<sup>2</sup>-електрони има десет 3d-електрона. Тъй като d-електроните са много здраво свързани, те не могат да се отделят, т.е. те не могат да влияят на валентността на цинка. Те обаче оказват влияние върху силата, с която се свързват двата външни валентни електрона (4s<sup>2</sup>) – по-силно свързани са с ядрото, отколкото 4s<sup>2</sup>-електроните на калция, поради което цинкът има по-слаб електрохимичен характер.
 
При сравнение на свойствата му тези на А-групата и със съседните групи преходни метали изпъкват сравнително ниските температури на топене и кипене, както и сравнително високото [[специфично електрическо съпротивление]] – 5,8 µΩ.смcm. Обяснението на тези факти се търси в значителната стабилност на d<sup>10</sup>-конфигурацията при този метал. Електроните не участват нито в ковалентна, нито в [[метална връзка]] между металните атоми, а запазват характерното за изолираните атоми разпределение на [[електронна плътност|електронната плътност]] около ядрата. По такъв начин металната връзка се осъществява само от s-електроните от последния електронен слой. Връзката е по-слаба и свързаните с нея показатели (какъвто е температурата на топене) – по-ниски.
 
По химична активност, цинкът значително отстъпва на представителите на А-групата.
 
Изложен на [[въздух]], губи металния си блясък, като бързо се покрива с корица от [[цинков карбонат]](Zn<sub>5</sub>(OH)<sub>6</sub>CO<sub>3</sub>), като реагира с атмосферния [[въглероден диоксид]].<ref>{{Citation|publisher=CRC Press|year=1994|page=121|isbn=0824792130|title=Corrosion Resistance of Zinc and Zinc Alloys| first=Frank C.|last=Porter}}</ref>, която го предпазва от по-нататъшно [[окисление]]. Цинкът има голям афинитет към [[кислород]]а. Загрят на въздуха при достатъчно висока температура, той може да изгори със синкаво-зелен пламък, както е в праховидно състояние или в състояние на тънки нишки до [[цинков оксид]] (ZnO).<ref name="Holl"/>
::Zn + 2H<sub>3</sub>O<sup>+</sup> + 2H<sub>2</sub>O &rarr; [Zn(H<sub>2</sub>O)<sub>4</sub>]<sup>2+</sup> + H<sub>2</sub>,
 
Цинкът лесно реагира с киселини, алкални соли и други неметали (при нагряване).<ref>{{Citation|last=Hinds|first=John Iredelle Dillard|title=Inorganic Chemistry: With the Elements of Physical and Theoretical Chemistry|publisher=John Wiley & Sons|location=New York|year=1908|edition=2nd|pages=506–508506 – 508}}</ref> Цинк с висока степен на чистота обаче реагира много бавно с киселини при стайна температура.<ref name="Holl"/> При взаимодействие с киселини, които са и силни [[окислител]]и, цинкът се държи като по-силен редуктор. Например, с разредена [[азотна киселина]] се извършва реакцията:
 
::4Zn + 10HNO<sub>3</sub> &rarr; 4Zn(NO<sub>3</sub>)<sub>2</sub> + NH<sub>4</sub>NO<sub>3</sub> + 3H<sub>2</sub>O
Когато цинкът е отчасти примесен с метали, които са разположени след него в [[ред на относителната активност на металите|реда на относителната активност на металите]], скоростта на разтварянето му в киселината се увеличава повече или по-малко в зависимост от природата на примесите.
 
При нагряване взаимодействувавзаимодейства и с [[основа|основи]], също с отделяне на водород:
::Zn + 2OH<sup>-</sup> + 2H<sub>2</sub>O &rarr; [Zn(OH)<sub>4</sub>]<sup>2+</sup> + H<sub>2</sub>
 
[[Файл:BasicZnAcetate.png|thumb|left|200px|Структурна химическа формула на триизмерно съединение, в което централният атом кислород е свързан с четири атома Zn чрез O-C-O групи.]]
 
Цинкът образува бинарни съединения с повечето [[металоид]]и и с всички неметали с изключение на благородните газове. ОкисътОксидът [[цинков окис|ZnO]] представлява бял прах, който е почти неразтворим в неутрални водни разтвори, но има амфотерни свойства, разтваряйки се в концентрирани основи и киселини.<ref name="Holl"/> Другите му [[халогенид]]и (цинков сулфид ZnS, цинков селенид ZnSe и цинков телурид ZnTe) имат разнообразни приложения в [[електроника]]та и [[оптика]]та.<ref>{{Citation|title=Zinc Sulfide|publisher=American Elements|accessdate=2009-02-03}}</ref>. Една от най-характерните цинкови соли е [[цинков сулфид|цинковият сулфид]] (ZnS).
 
Известни са и съединенията с елементи от подгрупата на [[азот]]а: цинков нитрид Zn<sub>3</sub>N<sub>2</sub>, цинков фосфид Zn<sub>3</sub>P<sub>2</sub>, цинков арсенид Zn<sub>3</sub>As<sub>2</sub> и цинков антимонид Zn<sub>3</sub>Sb<sub>2</sub>,<ref>{{Citation|author=Grolier contributors|title=Academic American Encyclopedia|year=1994|publisher=Grolier Inc| location=Danbury, Connecticut|isbn=0717220532|page=202}}</ref><ref>{{Citation|title=Zinc Phosphide|publisher=American Elements|accessdate=2009-02-03}}</ref>, както и цинков пероксид , цинков хидрид ZnH<sub>2</sub> и цинков карбид ZnC<sub>2</sub>.<ref>{{Citation|journal=Diamond and Related Materials|volume=9|year=2000|title=Peculiarities of interaction in the Zn–C system under high pressures and temperatures|first=A. A.|last=Shulzhenko|coauthors=Ignatyeva, I. Yu.; Osipov, A. S.; Smirnova, T. I.|doi=10.1016/S0925-9635(99)00231-9|page=129}}</ref>
 
Халогенидите на цинка се получават при непосредствено взаимодействие с [[халоген]]ните елементи. Халогенидите са бели на цвят и имат сравнително високи температури на топене и йонна или молекулна [[кристална решетка]]. Флуоридът е слаборазтворим във вода, но останалите халогениди са със значителна разтворимост. Те притежават силно хигроскопични свойства. Разтварят се и в органични разтворители, като [[етилов алкохол]], [[ацетон]] и др. Получени по мокър път, някои от тях кристализират като хидрати – ZnCl<sub>2</sub>.4H<sub>2</sub>O. За сметка на свободните s-, p- и d-орбитали на металния йон тези халогениди са склонни към присъединителни реакции, които дават комплексни съединения с координационни числа 3, 4 и 6. Поляризуемостта на халогенидните йони нараства от [[флуор]]а към [[йод]]а. От четирите халогенида цинковият флуорид ZnF<sub>2</sub> притежава най-силно изразен йонен характер, докато цинковият хлорид ZnCl<sub>2</sub>, цинковият бромид ZnBr<sub>2</sub> и цинковият йодид ZnI<sub>2</sub> имат относително ниски точки на топене и се счита, че проявяват ковалентен характер.<ref name="Greenwood1997p1211">{{harvnb|Greenwood|1997|p=1211}}</ref>
 
В слаби основни разтвори, съдържащи Zn<sup>2+</sup> йони, цинковият хидроксид Zn(OH)<sub>2</sub> се образува като бяла утайка. В силни алкални разтвори този хидроксид се разтваря и образува Zn(OH)4<sup>2-</sup>.<ref name="Holl"/> Някои други често срещани [[неорганични съединения]] са нитрат Zn(NO<sub>3</sub>)<sub>2</sub>, хлорат Zn(ClO<sub>3</sub>)<sub>2</sub>, сулфат ZnSO<sub>4</sub>, фосфат Zn<sub>3</sub>(PO<sub>4</sub>)<sub>2</sub> и др. <ref>{{Citation| last=Rasmussen|first=J. K.|coauthors=Heilmann, S. M.| title=In situ Cyanosilylation of Carbonyl Compounds: O-Trimethylsilyl-4-Methoxymandelonitrile| journal=Organic Syntheses, Collected Volume| volume=7| page=521|year=1990}}</ref><ref name="perry">{{Citation|title=Handbook of Inorganic Compounds|last=Perry|first=D. L.|pages=448–458448 – 458|year=1995|isbn=0849386713|publisher=CRC Press}}</ref>
 
Цинкът образува най-различни съединения с кислородосъдържащи и други киселини. Солите [[цинков цианид]], [[цинков фосфат]] и [[цинков карбонат]] са слаборазтворими. Цианидът – Zn(CN)<sub>2</sub>, е бяла утайка. Възможно е да се получи чрез утаяване на воден разтвор на разтворима цинкова сол с разтвор на калиев или натриев цианид
::ZnSO<sub>4</sub> + 2KCN &rarr; Zn(CN)<sub>2</sub> + K<sub>2</sub>SO<sub>4</sub>
Комплексните цинкови цианиди M<sub>2</sub>[Zn(CN)<sub>4</sub>] са също така [[отрова|отровни]] както и всеки друг разтворим цианид, тъй като комплексният катион [Zn(CN)<sup>4</sup>]<sup>2-</sup> има малка стабилитетна константа и поддържа в разтвор значителна концентрация на отровните цианидни аниони:
=== Антикорозионни покрития ===
[[Файл:Feuerverzinkte Oberfläche.jpg|thumb|250px|Кристална структура на покритието на галванизиран предмет]]
Най-широко приложение на цинка е като анти-корозионенантикорозионен агент.<ref name="Greenwood1997p1203">{{harvnb|Greenwood|1997|p=1203}}</ref> Галванизацията, която представлява покриване на предмети от [[желязо]] или [[стомана]] с тънък слой цинк, е най-често използваният метод за нанасяне на цинков слой ([[поцинковане]]) с цел защита от корозия. През 2006 г. в САЩ 56% или 773 000 тона от метала са били използвани именнаименно за галванизация <ref name="USGS-yb2006">{{Citation
|url=http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/zinc/zinc_mcs06.pdf|format=PDF|publisher=United States Geological Survey|title=Mineral Yearbook 2006: Zinc|first=Amy C|last=Tolcin|archivedate=2010-12-11}}</ref>, а в световен мащаб за тази цел са използвани 47% .<ref name="NRC2006">{{Citation|publisher=Natural Resources Canada
|title=Zinc|last=Panagapko|first=Doug|year=2006|url=http://info.wlu.ca/~wwwgeog/special/vgt/English/can_mod2/unit7.htm|archivedate=2010-12-11}}</ref>
 
Цинкът е по-силно реактивен от желязото и стоманата и затова, когато е в близост с тези метали, „привлича“ окислението към себе си, докато напълно корозира. При корозията му се формира защитен слой от окисоксид или карбонат, който постепенно деградира. Това му свойство се използва широко при т.нар. катодна защита с жертвени аноди, широко прилагана за зашитазащита на подземни тръбопроводи или метални корабни елементи. <ref>{{Citation|title=A comparative study of the electrochemical behaviour of Algerian zinc and a zinc from a commercial sacrificial anode|first=M.|coauthors=Salhi, E.; Benzine, K.; Ghali E.; Dalard F.|last=Bounoughaz|journal=Journal of Materials Science|volume =38|page=1139|doi=10.1023/A:1022824813564|year=2003}}</ref> Към руля на кораба се прикрепва цинков диск, който бавно корозира, докато рулят остава чист.
 
=== Батерии ===
Цинкът се използва стандартно като материал за анода при изработването на [[батерия|батерии]] поради ниския си електроден потенциал (-0,76 V). В алкалните батерии се използва цинк във форма на прах, а в цинково-въглеродните батерии – във форма на листове.<ref>{{Citation|first=Jürgen O.|last=Besenhard|title=Handbook of Battery Materials|publisher=Wiley-VCH|url=http://www.ulb.tu-darmstadt.de/tocs/60178752.pdf|format=PDF|isbn=3527294694|year=1999|archivedate=2010-12-11}}</ref><ref>{{Citation|doi=10.1016/0378- – 7753(95)02242- – 2|year=1995|title=Recycling zinc batteries: an economical challenge in consumer waste management|first=J. -P.|last=Wiaux|coauthors=Waefler, J. -P.|journal=Journal of Power Sources|volume=57|page=61}}</ref> В цинково-въздушната [[горивна клетка]] цинкът е анод или гориво.<ref>{{Citation|title=A design guide for rechargeable zinc-air battery technology|last=Culter|first=T.|doi=10.1109/SOUTHC.1996.535134|journal=Southcon/96. Conference Record|year=1996|page=616}}</ref><ref>{{Citation|url=http://www.electric-fuel.com/evtech/papers/paper11-1-98.pdf|format=PDF| title=Zinc Air Battery-Battery Hybrid for Powering Electric Scooters and Electric Buses|first=Jonathan|last=Whartman|coauthors=Brown, Ian|publisher=The 15th International Electric Vehicle Symposium|archivedate=2010-12-11}}</ref><ref>{{Citation|url =http://www.osti.gov/energycitations/product.biblio.jsp?osti_id=82465|title=A refuelable zinc/air battery for fleet electric vehicle propulsion|last=Cooper|first=J. F|coauthors=Fleming, D.; Hargrove, D.; Koopman, R.; Peterman, K|publisher=Society of Automotive Engineers future transportation technology conference and exposition|archivedate=2010-12-11}}</ref>
 
=== Препарати за биозащита ===
== Биологична роля ==
[[Файл:Carbonic anhydrase.png|thumb|250px|Лентова диаграма на човешки ензим [[карбонанхидраза]] II, като атомът на цинка е в разположен в центъра.]]
Цинкът е важен [[микроелемент]], необходим за растенията,<ref name=Broadley2007>{{Citation|last=Broadley|first=M. R.|coauthors=White, P. J.; Hammond, J. P.; Zelko I.; Lux A.|title=Zinc in plants|journal=New Phytologist|volume=173|page=677|year=2007|pmid=17286818|doi=10.1111/j.1469-8137.2007.01996.x|issue=4}}</ref> животните,<ref>{{Citation|author=Prasad A. S.|title=Zinc in human health: effect of zinc on immune cells|journal=Mol. Med.|volume=14|page=353|year=2008|pmid=18385818|pmc=2277319|doi=10.2119/2008- – 00033.Prasad|issue=5- – 6}}</ref> и [[микроорганизъм|микроорганизмите]].<ref>{{Citation|author=Sugarman B|title=Zinc and infection|journal=Review of Infectious Diseases|volume=5|page=137|year=1983|pmid=6338570|issue=1}}</ref> Цинкът се среща в около 100 специфични [[ензим]]а <ref>{{Citation
|publisher=National Academies Press
|author=United States National Research Council, Institute of Medicine.
|year=2000
|title=Dietary Reference Intakes for Vitamin A, Vitamin K, Arsenic, Boron, Chromium, Copper, Iodine, Iron, Manganese, Molybdenum, Nickel, Silicon, Vanadium, and Zinc
|pages=442–455442 – 455
}}</ref> (според други източници 300), играе важна роля при репликацията на [[ДНК]] и е втори метал след желязото по честота на срещане в човешкия организъм <ref name=Broadley2007/>.
 
В [[протеин]]ите, Znцинковите йони често са свързани във веригите на някои [[аминокиселина|аминокиселини]].<ref name="pmid19177216">{{Citation|author = Erik G. Brandt, Mikko Hellgren, Tore Brinck, Tomas Bergman and Olle Edholm|title = Molecular dynamics study of zinc binding to cysteines in a peptide mimic of the alcohol dehydrogenase structural zinc site|journal = Phys. Chem. Chem. Phys. (PCCP)|volume = 11|issue = 6|pages = 975–83975 – 83|year = 2009|pmid = 19177216|doi = 10.1039/b815482a| url =|issn =}}</ref>
 
В човешкото тяло са разпределени общо около 2–42 – 4&nbsp;грамаg цинк <ref name=Rink2000>{{Citation|last=Rink|first =L.|coauthor=Gabriel P.|title=Zinc and the immune system|journal=Proc Nutr Soc|volume=59|page=541|year=2000|doi=10.1017/S0029665100000781|issue=4}}</ref>. Най-голяма част от него се намира в мозъка, мускулите, костите, бъбреците и черния дроб, като най-високи концентрации има в простатата и части от очите <ref>{{Citation|last=Wapnir|first=Raul A.|title=Protein Nutrition and Mineral Absorption|publisher=CRC Press|location=Boca Raton, Florida|year=1990|isbn=0849352274}}</ref>. Цинкът играе важна роля за растежа и развитието на човешкото тяло.
 
Цинкът не е токсичен, но неговите соли притежават известно [[токсично действие]].
 
=== Биохимия ===
Ролята на цинка като компонент на ензимите[[ензим]]ите е съществена за осъществяване на биохимичните реакции. Например [[карбонанхидраза]]та ускорява достигането на равновесието
::CO<sub>2</sub> + H<sub>2</sub>O &harr; HCO<sub>3</sub><sup>-</sup> + H<sup>+</sup>
 
=== Препоръчителен дневен прием ===
[[Файл:Foodstuff-containing-Zinc.jpg|thumb|upright|200px|ляво|Храни и подправки, богати на цинк]]
Цинкът е необходим микроелемент на храната, но само в много малки количества (50 милиграмаmg или по-малко). В САЩ препоръчителната дневна доза (Recommended Dietary Allowance – RDA) е 8&nbsp;мгmg/ден за жени и 11&nbsp;мгmg/ден за мъже.<ref name=NRC2000p442>{{harvnb|NRC|2000|p=442}}</ref> Най-много цинк съдържат червените меса, особено телешко и агнешко, както и черният дроб. От растителните храни високо съдържание на цинк имат пшеницата и различни семена – сусам, мак, горчица. <ref name=Ensminger1993>{{Citation|last=Ensminger|first=Audrey H.|coauthors=Konlande, James E.|title=Foods & Nutrition Encyclopedia|publisher=CRC Press|location=Boca Raton, Florida|year=1993|edition=2nd|pages=2368–23692368 – 2369|isbn=0849389801}}</ref> Цинкът се среща също в бобовите растения, ядките, бадемите, тиквените семки, слънчогледовите семки и касиса.<ref name="USDA_Zn">{{Citation|url=http://www.nal.usda.gov/fnic/foodcomp/Data/SR20/nutrlist/sr20w309.pdf|title=Zinc content of selected foods per common measure|archivedate=2007-12-06|format=PDF|publisher=United States Department of Agriculture|work=USDA National Nutrient Database for Standard Reference, Release 20}}</ref>
 
== Получаване на цинк ==
Цинкът се получава от неговите сулфидни руди при металургична преработка. След обогатяване чрез [[флотация]] сфалерита се пържи, при което се получава цинков окисоксид (ZnO), съдържащ и [[кадмий]]:
::2ZnS + 3O<sub>2</sub> &rarr; 2ZnO + 2SO<sub>2</sub>