Филипови (осойски род): Разлика между версии

редакция без резюме
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Philipovs Woodcarvers.jpg|дясно|мини|450п|Резбарите Филиповци със семействата си преди 1910 г. Седнали отляво надясно: Атанас Филипов, [[Йосиф Филипов]], Дичо Филипов, [[Иван Филипов (резбар)|Иван Филипов]], Нестор Филипов, Стефан Филипов. Прави: Гале Йосифов, [[Петър Йосифов]], [[Филип Иванов]], неизвестен]]
'''Филипови''' или '''Филиповци''' са [[българи|български]] [[мияци|мияшки]] [[дърворезба|резбарски]] род, по произход от [[Река (област)|малореканското]] село [[Осой (Община Дебър)|Осой]], [[Дебър]]ско. Резбарите Филиповци са автори на огромен брой иконостаси в Македония, Албания и Свободна България в стила на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].,<ref name="Василиев 233246">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 233246 |url= |accessdate=}}</ref> в която заемат едно от водещите места.<ref name="Василиев 246250">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 246250 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== В Македония ==
Едни от първите представители на рода e Дичо, за когото се зане, че е резбар и предава изкуството на синовете си. Единият му син е Аврам, роден около 80-те години на XVIII век.<ref name="Василиев 246"/> Според сведения на потомците им [[Аврам Дичов (резбар)|Аврам Дичов]] работи с [[Петър Филипов|Петър Филипов Гарката]] в [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]], а със зет му [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]] правят иконостаса на „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“ в Скопие. Аврам със синовете си [[Васил Аврамов (резбар)|Васил Аврамов]] и [[Филип Аврамов (резбар)|Филип Аврамов]] работи в 1838 година върху иконостаса в „[[Свето Благовещение Богородично (Прилеп)|Свето Благовещение Богородично]]“ в [[Прилеп (град)|Прилеп]].-<ref name="Василиев 246"/><ref>{{cite journal | last = Василиев | first = Асен | authorlink = | coauthors = | year = 1946 | month = | title = Резбарски род на Филиповци от с. Осой | journal = Македонска мисъл | volume = 1 | issue = 5-6 | pages = 259 | doi = | id = | url =http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_13.htm | format = | accessdate = 2015-08-22 }}</ref><ref name="Василиев 247">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 247 |url= |accessdate=}}</ref> може би най-съвършеното творение на рода.<ref name="Василиев 250"/>
 
Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия - [[Тетовско]], [[Кичевско]], [[Мелник]], [[Солунско]], [[Гостиварско]], [[Серско]]. На този род се приписва и иконостасът в „[[Успение Богородично (Елбасан)|Успение Богородично]]“ в [[Елбасан]].<ref name="Василиев 247"/> Освен с иконостаси Филиповци се занимават и с рязане на тавани, долапи, врати и прочие в пашови и бейски конаци и други частни къщи. Работели в Скопие, Призрен, Прищина, Дяково. Тяхно дело са богато украсените тавани на конаците на [[Исмаил Сарач]] от Дебър и на Осман бег в Охрид, както и на жилищните помещения в Бигорския манастир.<ref name="Василиев 247"/>
Ред 17:
След като добиват известност из страната, Филипови се установяват в [[София]], където отварят резбарска работилница. В столицата дело на Филипови са иконостасът, владишкият трон и амвонът на църквата „[[Свети Георги (София)|Свети Георги]]“, иконостасите на църквата „[[Свети Иван Рилски (София)|Свети Иван Рилски]]“ при Семинарията, на църквата „[[Свети Седмочисленици (София)|„Свети Седмочисленици]]“, на „[[Света Петка Самарджийска]]“, „[[Света Петка Стара]]“, трите иконостаса в „[[Свети Спас (София)|Свето Възнесение]]“, изгорели на 30 март 1944 г., „[[Св. св. Петър и Павел (София)|Св. св. Петър и Павел]]“. Тяхно дело са иконостасите в параклисите при [[Царски дворец (София)|Двореца]] и [[Централен софийски затвор|Централния затвор]], в църквата „[[Свети Архангели (София)|Свети Архангели]]“ на Военното училище.<ref name="Василиев 249"/> Дърворезбените работи на Филиповци в Синодалната палата - в параклиса, салоните, вратите, изработени по проект на арх. [[Пенчо Койчев]] изгарят през 1944 година.<ref name="Василиев 249"/>
 
В Софийско Филипови работят иконостасите за „[[Света Троица (Драгалевци)|Света Троица]]“ в Драгалевци, „[[Свети Николай (Горна баня)|Свети Николай]]“ в Горна баня, новата църква „[[Свети Георги (Кремиковски манастир, 1926)|Свети Георги]]“ на Кремиковския манастир, „[[Св. св. Кирил и Методий (Чибаовци)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Чибаовци, „[[Свети Теодор Стратилат (Долни Богров)|Свети Теодор Стратилат]]“ в Долни Богров, „[[Свети Георги (Пролеша)|Свети Георги]]“ в Пролеша, „[[Св. св. Кирил и Методий (Костинброд)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Костинброд, „[[Свети Спас (Градец)|Свети Спас]]“ в Градец, „[[Свети Никола (Кострошевци)|Свети Никола]]“ в Кострошевци, „[[Света Неделя (Росоман)|Света Неделя]]“ в Росоман, „[[Свети Илия (Гълъбовци)|Свети Илия]]“ в Гълъбовци, „[[Свети Николай (Пожарево)|Свети Николай]]“ в Пожарево, „[[Успение Богородично (Обеля)|Успение Богородично]]“ в Обеля, „[[Свети Николай (Славовци)|Свети Николай]]“ в Славовци, „[[Света Троица (Кумарица)|Света Троица]]“ в Кумарица, „[[Свети Георги (Мърчаево)|Свети Георги]]“ в Мърчаево, „[[Свети Илия (Мошино)|Свети Илия]]“ в Мошино, „[[Възкресение Христово (Челопечене)|Възкресение Христово]]“ в Челопечене, „[[Света Троица (Ботунец)|Света Троица]]“ в Бутунец, новата църква „[[Свети Димитър (Годеч, 1937)|Свети Димитър]]“ в Годеч, „[[Свети Илия (Чурек)|Свети Илия]]“ в Чурек, „[[Успение Богородично (Горна Малина)|Успение Богородично]]“ в Горна Малина, „[[Света Троица (Караполци)|Света Троица]]“ в Караполци, новата църква „[[Света Петка (Балша, 1920)|Света Петка]]“ в Балша, „[[Св. св. Кирил и Методий (Иваняне)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Иваняне и в [[Буховски манастир „Свети Архангел Михаил“|Буховския манастир „Свети Архангел Михаил“]].<ref name="Василиев 250">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 250 |url= |accessdate=}}</ref>
 
=== В останалата част на България ===
Ред 26:
 
== Художествени особености ==
Според [[Асен Василиев]] Фръчковци, макар и водещи представители на Дебърската резбарска школа, се отклоняват от нейните канони. Така например иконостасите на Гарката в Бигорския манастир, в „[[Свети Спас (Скопие)|Свети Спас]]“ в Скопие и в [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] са с меки барокови линии и закръглени форми, а тези на Филипови са с резки, геометрично изрязани ръбове, резовете са сигурни и дълбоки, а формите се отличават със смело и крайно тълкувание. Човешката форма, типично вметната от другите мияшки майстори сред растителни орнаменти, е напълно изключена от Филиповите резби. Те се съсредоточават в растителните мотиви, които отработват до съвършенство, но не изключват и животински мотиви в композициите, като се стараят да спазват съотношение между големините на птиците или змиите и околната растителност.<ref name="Василиев 250"/>
 
При Филипови изработката на дадена църковна дърворезба се върши от всички членове на фамилията: едни подготвят дърводелските работи, други резбоват, жените и децата почистват вече оформените орнаменти. Въпреки че филиповският род е излъчил големи творци, описаният маниер на творчество е довел до приглушаване на индивидуалния принос на отделната личност. При съпоставка на иконостасите в църквите се вижда голямата прилика помежду им, което говори, че резбарската група явно е била в сравнително постоянен състав.