Филипови (осойски род): Разлика между версии

редакция без резюме
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26:
 
== Художествени особености ==
Според [[Асен Василиев]] Фръчковци, макар и водещи представители на Дебърската резбарска школа, се отклоняват от нейните канони. Така например иконостасите на Гарката в Бигорския манастир, в „[[Свети Спас (Скопие)|Свети Спас]]“ в Скопие и в [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] са с меки барокови линии и закръглени форми, а тези на Филипови са с резки, геометрично изрязани ръбове, резовете са сигурни и дълбоки, а формите се отличават със смело и крайно тълкувание. Човешката форма, типично вметната от другите мияшки майстори сред растителни орнаменти, е напълно изключена от Филиповите резби. Те се съсредоточават в растителните мотиви, които отработват до съвършенство, но не изключват и животински мотиви в композициите, като се стараят да спазват съотношение между големините на птиците или змиите и околната растителност.<ref name="Василиев 250"/> Тази съпоставка между иконостасите на Гарката и на Филипови кара Асен Василиев да смята, че семейните сведения, че Аврам Дичов е учил и работил с Гарката върху Бигорския иконостас и този на „Света Богородица“ в Скопие, не отговарят на истината.<ref name="Василиев 251">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 251 |url= |accessdate=}}</ref> Тези иконостаси са напълно различни от шедьовъра на Филиповци в „Свето Благовещение“ в Прилеп и като обща композиция, и като начин на изрязване, и като употреба и стилизиране на отделните елементи.<ref name="Василиев 251"/>
 
По-късните представители на Филиповия род възприемат разработването на плетеницата, която е по-бърза за изпълнение и по-евтина, тъй като църквите започват да не могат да плащат за скъпата ажурна резба.<ref name="Василиев 251"/>
При Филипови изработката на дадена църковна дърворезба се върши от всички членове на фамилията: едни подготвят дърводелските работи, други резбоват, жените и децата почистват вече оформените орнаменти. Въпреки че филиповският род е излъчил големи творци, описаният маниер на творчество е довел до приглушаване на индивидуалния принос на отделната личност. При съпоставка на иконостасите в църквите се вижда голямата прилика помежду им, което говори, че резбарската група явно е била в сравнително постоянен състав.
 
Зографите от Филиповия род са по-малко известни. На Георги Филипов, заселил се по-късно в [[Габрово]], са дело някои икони в църквата „[[Свети Николай (Долен)|Свети Никола]]“ в село [[Долен (Област Благоевград)|Долен]].<ref>[http://www.kovachevica.com/bg/Brochure/index3.html Ковачевският архитектурен феномен и природните забележителности в резервата]</ref>