Бяла река (приток на Луда река): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
редакционно
Ред 23:
[[File:Byala-reka.jpg|thumb|250px|Бяла река, снимана от крепостта [[Бяло кале|Бял град]]]]
[[File:Byala reka, Meden buk 1.jpg|thumb|250px|Бяла река в близост до село [[Меден бук]]]]
'''Бяла река''' (до 1942: ''Акчехисар'') е [[река]] в [[Южна България]], [[Област Кърджали]], община [[Община Крумовград|Крумовград]] и [[Област Хасково]], община [[Община Ивайловград|Ивайловград]], ляв приток на [[Луда река]] от басейна на [[Марица]]. Дължината ѝ е 69,6 km, която ѝ отрежда 52-ро място сред реките на [[България]]. Тя е най-големият приток на [[Луда река]]. Отводнява големи части от ридовете [[Мъгленик]], [[Ирантепе]] и [[Сърта]] в [[Източните Родопи]].
 
Бяла река извира под името Коджадере на 660 м н.в. от планинския рид [[Мъгленик]] в [[Източните Родопи]], на 2,2 km южно от село [[Черничево (Област Кърджали)|Черничево]], [[Община Крумовград]]. Първите около 15 км тече в северна посока в дълбока и гъсто залесена долина между рида [[Ирантепе]] на запад и [[Черна планина]] (северно разклонения на рида [[Мъгленик]]) на изток. На 3,6 км североизточно от село [[Тинтява (село)|Тинтява]], [[Община Крумовград]] прави остър завой на югоизток и долината и&#768; става асиметрична – със стръмни десни склонове и полегати леви. В района на село [[Гугутка (село)|Гугутка]] има малко долинно разширение, след което долината и&#768; отново се стеснява и започват красивите [[меандри на Бяла река]] със стръмни скалисти брегове. Те са част от едноимената защитена територия с площ от 1532 ха<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 232</ref>. След село [[Долно Луково]] реката завива на североизток, като меандрите и&#768; стават по редки и с по-голям радиус. Северно от село [[Мандрица]] долината на реката значително се разширява, при село [[Одринци (Област Хасково)|Одринци]] завива на изток и на 2,7 км източно от селото се влива отляво в Луда река на 52,5 м н.в.
 
Реката има широк водосборен басейн с по дълги леви и по-къси десни притоци, като площта му е 594 km<sup>2</sup>. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
Ред 46:
:::* → Козлуджанско дере
 
Бяла река е с основно дъждовно подхранване, като максимумът е през февруари, а минимумът – септември. Среден годишен отток при село [[Долно Луково]] 7,53 m<sup>3</sup>/s.
 
По течението на реката са разположени 7 села:
* [[Област Кърджали]]
:* [[Община Крумовград]] – [[Черничево (Област Кърджали)|Черничево]];
* [[Област Хасково]]
:* [[Община Ивайловград]] – [[Бялградец]], [[Гугутка (село)|Гугутка]], [[Меден бук]], [[Долно Луково]], [[Мандрица]], [[Одринци (Област Хасково)|Одринци]].
 
Реката е известна е с красотата и чистата си вода и е един от най-незасегнатите от промишлени замърсявания райони в България. През 90-те години на [[20 век]] в нея е открит българският [[ендемит]] [[родопски щипок]]<ref>Меандрите на Бяла река[http://www.bg.seecorridors.com/?w_p=46&w_l=1&w_id=1123]</ref>.
Ред 58:
В близкото минало, когато в района през който протича реката е имало поминак и се е развивало земеделие, макар и екстензивно, водите и&#768; са се използвали за напояване.
 
На протежение от 16 км между селата [[Одринци (Област Хасково)|Одринци]] и [[Мандрица]] преминава участък от [[Републикански път III-598]] от Държавната пътна мрежа [[Ивайловград]] – [[Мандрица]], а след това нагоре по течението и&#768;, до село [[Меден бук]], на протежение от 11,5 km участък от [[Републикански път III-5908]].
 
== Вижте още ==
Ред 73:
{{commons|Category:Byala reka (tributary of Luda reka)}}
<references/>
* {{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски|year= речник1980 на България,|location= София 1980 г., стр.|pages= 90. |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }}
 
== Външни препратки ==
* [http://ivailovgrad.com/Gallery/thumbnails.php?album=10 Снимки от Бяла Река]