Филипови (осойски род): Разлика между версии

редакция без резюме
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
Едни от първите представители на рода e Дичо, за когото се зане, че е резбар и предава изкуството на синовете си. Единият му син е Аврам, роден около 80-те години на XVIII век.<ref name="Василиев 246"/> Според сведения на потомците им [[Аврам Дичов (резбар)|Аврам Дичов]] работи с [[Петър Филипов|Петър Филипов Гарката]] в [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]], а със зет му [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]] правят иконостаса на „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“ в Скопие. Аврам със синовете си [[Васил Аврамов (резбар)|Васил Аврамов]] и [[Филип Аврамов (резбар)|Филип Аврамов]] работи в 1838 година върху иконостаса в „[[Свето Благовещение Богородично (Прилеп)|Свето Благовещение Богородично]]“ в [[Прилеп (град)|Прилеп]]-<ref name="Василиев 246"/><ref>{{cite journal | last = Василиев | first = Асен | authorlink = | coauthors = | year = 1946 | month = | title = Резбарски род на Филиповци от с. Осой | journal = Македонска мисъл | volume = 1 | issue = 5-6 | pages = 259 | doi = | id = | url =http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_13.htm | format = | accessdate = 2015-12-15}}</ref><ref name="Василиев 247">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 247 |url= |accessdate=}}</ref> може би най-съвършеното творение на рода.<ref name="Василиев 250"/>
 
Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия - изработват иконостаса за една църква в [[Тетовско]], за църквата „[[КичевскоСвети Пантелеймон (Ехлоец)|Свети Пантелеймон]]“ в село Ехлоец, Кичевско, [[Мелник]], [[Солунско]], [[Гостиварско]], [[Серско]].<ref name="Македонска мисъл 261">{{cite journal | last = Василиев | first = Асен | authorlink = | coauthors = | year = 1946 | month = | title = Резбарски род на Филиповци от с. Осой | journal = Македонска мисъл | volume = 1 | issue = 5-6 | pages = 261 | doi = | id = | url =http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_13.htm | format = | accessdate = 2015-12-15}}</ref> На този род се приписва и иконостасът в „[[Успение Богородично (Елбасан)|Успение Богородично]]“ в [[Елбасан]].<ref name="Василиев 247"/><ref name="Македонска мисъл 261"/> Освен с иконостаси Филиповци се занимават и с рязане на тавани, долапи, врати и прочие в пашови и бейски конаци и други частни къщи. Работели в Скопие, Призрен, Прищина, Дяково. Тяхно дело са богато украсените тавани на конаците на [[Исмаил Сарач]] от Дебър и на Осман бег в Охрид, както и на жилищните помещения в Бигорския манастир.<ref name="Василиев 247"/><ref name="Македонска мисъл 261"/>
 
== В Свободна България ==
[[Файл:Part of Philipovs Family in their Workshop.jpg|дясно|мини|250п|Част от рода Филиповци в ателието си]]
След формирането на [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]] в 1878 година, Филиповци често са викани в тези две свободни български държавни формирования и около 1880 година те се преселват окончателно в Княжеството.<ref name="Василиев 247"/> Филипови изработват над 90 иконостаса, пръснати из цялата страна в съзвучие с разгърналото се след Освобождението църковно строителство. Филипови работят заедно — старите са наемали работа, правили са проектите, а изпълнението е било общо, щаго печалбата се деляла между всички.<ref>{{cite journal | last name= Василиев | first = Асен | authorlink = | coauthors = | year = 1946 | month = | title = Резбарски род на Филиповци от с. Осой | journal = "Македонска мисъл | volume = 1 | issue = 5-6 | pages = 261 | doi = | id = | url =http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_13.htm | format = | accessdate = 2015-12-15}}<"/ref>
 
Филиповци изработват иконостаса на катедралната църква „[[Успение Богородично (Варна)|Успение Богородично]]“ във Варна.<ref name="Василиев 248">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 248 |url= |accessdate=}}</ref> Под ръководството на Васил и Филип Аврамови тайфата изрязва иконостасите в „[[Свети Георги (Балчик)|Свети Георги]]“ в Балчик, в „[[Успение Богородично (Каварна)|Успение Богородично]]“ в Каварна, в „[[Свети Харалампий (Шабла)|Свети Харалампий]]“ в Шабла и в [[Българево|Суютчук]].<ref name="Василиев 248"/> Васил и Филип отстъпват ръководството на [[Иван Филипов (резбар)|Иван Филипов]] и [[Йосиф Филипов]]. Йосиф Филипов (1848 - 1913), ръководил изработките на иконостасите в църквите „[[Йоан Богослов (Карнобат)|Свети Йоан Богослов]]“ в [[Карнобат]], „[[Свети Димитър (Мъглиж)|Свети Димитър]]“ в [[Мъглиж]] и други. Брат му Иван Филипов пък ръководи изработването на иконостаса на „[[Свети Георги (Ямбол)|Свети Георги]]“ в [[Ямбол]]-<ref name="Василиев 248"/> най-сложният от иконостасите на Филиповци в България.<ref name="Василиев 253">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 253 |url= |accessdate=}}</ref> Синът на Иван Филип Иванов изработва и дарява на църквата в Ямбол много красив кръст със сложна резба (45 на 85 cm), на който оставя надпис: „Изъдѣла Филипъ Йовановъ отъ с. Осои, деба, маке - 1897“. Подобен кръст има запазен и в Църковния музей в София с надпис: „Братя Филипови 1892“.<ref name="Василиев 249">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 249 |url= |accessdate=}}</ref>