Николай Лилиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 7062109 на 151.237.74.134 (б.)
Ред 37:
През [[1910]] г. Лилиев е представен с 14 стихотворения в първата ''„Антология на българската поезия. От [[Иван Вазов|Вазова]] насам“'', съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. След завръщането си от Париж (лятото на [[1912]] г.) е учител в търговската гимназия в [[Пловдив]] ([[1912]]–[[1913|13]]) и в Свищов ([[1913]]–[[1915|15]]).
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е граждански мобилизиран в Стара Загора. През [[1914]] г. участва със стихове, преводи и критика във всяка от петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. ''„Звено“''. През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е [[редник]] и кореспондент. След войната работи в Дирекцията за Äстопанскистопански грижи и обществена предвидливост, в издателството на [[Александър Паскалев]], в Дирекцията по печата във Външното министерство, в различни редакции. Първата му книга ''„Птици в нощта“'' излиза в две издания. От началото на [[1920]] г. [[Владимир Василев]] започва да издава сп. ''„Златорог“'' и привлича Лилиев за съредактор и постоянен сътрудник.
[[File:BASA-373К-1-690-1-Zlatorog.jpg|thumb|250px|Групова снимка на сътрудниците на списание „[[Златорог]]”, 1925-1927 г. Лилиев е първи седнал на втори ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“]]
През [[1921]] г. Лилиев заминава (заедно с проф. Н. Михов) за [[Виена]] и до септември 1924 г. работи последователно в големите библиотеки на Виена и [[Мюнхен]] върху подготовката на историческа [[библиография]] за българския стопански живот през вековете. В тези години стриктно изпълнява ангажиментите си към сп. ''„Златорог“'', като осигурява голяма част от чуждестранната кореспонденция на списанието. През [[1922]] г. излиза книгата му ''„Лунни петна“'' (наградена от Министерството на просвещението).