Батальон от ангели: Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
| общомедия =
}}
'''Батальон от ангели''' ({{lang-ru|Батальон ангелов}}) е историческо-приключенска повест от руския [[писател]] [[Борис Акунин]], написана през 2011 г. Това е втората част от петата книга за приключенията на руския и немски шпиони по време на [[Първата световна война]]. Историята описва трагичните военни приключенията на Алексей Романов през лятото на 1917 г.<ref>Издание на книгата от 2014 г., [[Еднорог (издателство)|издателство „Еднорог“]]</ref>
 
== Сюжет ==
{{редактирам}}
{{сюжет}}
... Юни 1917 г. Капитанът Алексей Романов се завръща в [[Петроград]] от предната линия. В столицата цари пълна анархия, военновоенното контраразузнаване премахнатие ликвидирано, свояа главанеговият началник княз Козловски е бил арестуван. Осъзнавайки, че никой в Петроград тятой вече на никой не е необходиманеобходим, Романов иска да се върне обратно в окопите, но той предложиполучава неочаквананеочаквано целпредложение: да стане инструктор на бойната подготовка в „Удар„Ударния батальон на смърт“смъртта“. ПристиганеПристигайки в „батальон“„батальона“, Романов, въпреки богатия си житейски опит, е напълно шокиран ...
 
... Временното правителство, категорично декларира готовностготовността си да се бори „до победа“, ино не успяуспява да организира всякакви съгласувани военни операции. ВсичкиВъв всички батальони, полкове и дивизии са се образували войнишки комитети, които решават дали да изпълняваизпълняват нарежданията на командирикомандирите. Никой не искашеиска да умре, и затова престанапрестава да се борисражава св руската армия, която постепенно се превръща в единедна въоръжен тълпа от страхливцитестрахливци и дезертьори. И тогава на някой „умен“ му идва на ум, „стабилна“„здравата“ идея: да се организира едноедин женскоженски батальон, който ес билличният личенси пример да „вдъхновява“ мъжете най-накрая започватда започнат да се бият. КомандирътЗа командирът на батальона е назначенназначена от легендарниялегендарната Мария Бочарова, и Романов, след известно колебание, става неговнеин главен асистентзаместник.
 
В рамките на няколко седмици от Романов той се опитва да научи слабите и нежни момичета на основите на сниманестрелбата, щикатаката и способността да се копае. Сърцето на Алексей ми е многосвито лошоот жал: Романовтой разбира, че е в тази битка, нещастните „самоубийци“ са обречени. Скоро батальонабатальонът е изпратен на Западния фронт, в района на [[Сморгон]], където той ще атакувататакува германските позиции. ЧрезПо случайност Романов установиустановява, че планът за атака сее предавапредаден на врага и предателпредателят е председателпредседателя на войнишкивойнишкия комитет, наречен „Гвоздь“, от болшевишката партия, наречен „Пирона“. Това е изключително умен и опасен човек, който наскоро е участвал в една загадъчнатайна работаоперация в Швейцария под друго прозвищеиме (''[[Операция „Транзит“]]''). " Гвоздь"„Пирон“ обяснява на Романов, издаденче планиздадената заповед за атака, чее умишленоумишлена далудост луди редбедните отмененамомичета заповедтаса иобречени нена обреченисмърт, беднотоа момичезаповедта трябва да умресе отмени.
 
Но редзаповедта не сае отменениотменена, аи „смърт„батальонът батальон“на хващасмъртта“ самоубийствензапочва атентатсамоубийствена атака. ДевойкиДевойките косенеса покосени от картечницикартечниците, те падат от експлозиите на снарядиснарядите, но упорито се движатпродължават напред. Виждайки тази ужасна картина, обикновениобикновените войници мъже заедно в бързамебързат да помогнемпомогнат и да се присъединиприсъединят към атаката. В резултат на тованастъплението германците са билиразбити, избити отнапускат позициите си, пленени са военни трофеи. Въпреки това, победатаза мупобедата е дадена висока цена. Много от момичетата са убити, сериозно ранение ранена Мария Бочарова. ИВ втози тази борбабой Романов губи момичемомичето, коетов трябваше дакоето се влюбяе влюбил – Александъра Шацкая, дъщерята на адмираладмирала на царя, с красота, подобна на Принцесата Лебед ...
 
... Това отнемаМинава година и половина след кървавото нападение „смъртна „батальона на батальон“смъртта“. ИмаИдва Октомври[[Октомврийската революциятареволюция]], правителството на [[Ленин]] подписанподписва сепаративен мир с Германия. В един от градовете в [[Украйна]] военното оборудване трябва да премине наот германскиягерманската армия в Червената армия, военноза оборудванебезпрепятственото оттегляне на немските части, но изведнъж открие открит артилерийски огън. Оказва се, че подполковник,един чегермански подполковник не желае да приеме примириепримирието, принуденизаповядва да започнетезапочне да сниматестрелбата, застрашаващиза артилерийскида пистолетзащити артилерийското оборудване. ГерманскиГерманските войници се свързватпленяват и битибият почти до смърт твърде ревностенревностния служител. Скоро при германците пристигатпристига за преговори пос лекоброниран влакавлак служител на Червената армия. Конфликтът е уреденоуреден и решие решено да стреляразстреля подполковникътподполковника. ПоразениПребитият офицер влачате довлечен до мястото на екзекуцията, и изведнъж той се среща очи в очи с рускируския пристиганияпредставител. Те веднага се разпознават помежду си – Йозеф фон Теофелс и Алексей Парисович Романов... Накрая Съдбата ги събира отново ...
 
== Исторически препратки ==