Свети Йоан Богослов (Карнобат): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 96:
Показателно е например, как е вградена крайната дясна икона на Св. Димитър (датирана през 1906 г.) в пояса на царските икони. Отворът, в който е поставена, е правен нарочно за нея. С други думи, иконостасът вече е работен, когато тя е била нарисувана. Като се има предвид, че резбарска работа от тоя обем обхваща около три години, _най-вероятният период на резбоването на иконостаса е между 1906-1908 г. По това време или малко по-късно са изработени още: балдахинът над царската трапеза в олтара, архиерейският трон, амвонът, а след тях и двата проскенитария.
Иконостасът е струвал 15 000 лева и е дело на фамилията [[Филипови (осойски род)|Филипови]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], начело с [[Йосиф Филипов]],<ref name="Василиев 248">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 248 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="Македонска мисъл 263">{{cite journal | last = Василиев | first = Асен | authorlink = | coauthors = | year = 1946 | month = | title = Резбарски род на Филиповци от с. Осой | journal = Македонска мисъл | volume = 1 | issue = 5-6 | pages = 263 | doi = | id = | url =http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_13.htm | format = | accessdate = 2015-12-15}}</ref> тогава около 60-годишен, един от най-изявените и талантливи резбари.
В църквата в 1907 тодина заедно с племенника си Серафим работи видния дебърски зограф [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоев]].<ref name="Василиев 198">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 198 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="bvi">Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 69, 177.</ref>
Ред 120:
Черквата е дело на големия възрожденски първомайстор [[Генчо Кънев]] от Трявна построил десетки значими храмове и училища из цялата страна, например в Габрово, Плевен, Севлиево, Враца, Варна, Видин, Поморие, Созопол, утракан, Айтос и пр. За черквата в Карнобат виж: Коева,М.,Н.Тулешков.Първомайстор Генчо Кънев.С.,1987
[[Категория:Православни църкви в България|Йоан Богослов]]
| |||