Филипови (осойски род): Разлика между версии

редакция без резюме
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 19:
След като добиват известност из страната, Филипови се установяват в [[София]], където отварят резбарска работилница. В столицата дело на Филипови са иконостасът, владишкият трон и амвонът на църквата „[[Свети Георги (София)|Свети Георги]]“, иконостасите на църквата „[[Свети Иван Рилски (София)|Свети Иван Рилски]]“ при Семинарията, на църквата „[[Свети Седмочисленици (София)|„Свети Седмочисленици]]“, на „[[Света Петка Самарджийска]]“, „[[Света Петка Стара]]“, трите иконостаса в „[[Свети Спас (София)|Свето Възнесение]]“, изгорели на 30 март 1944 г., „[[Св. св. Петър и Павел (София)|Св. св. Петър и Павел]]“. Тяхно дело са иконостасите в параклисите при [[Царски дворец (София)|Двореца]] и [[Централен софийски затвор|Централния затвор]], в църквата „[[Свети Архангели (София)|Свети Архангели]]“ на Военното училище.<ref name="Василиев 249"/> Дърворезбените работи на Филиповци в Синодалната палата - в параклиса, салоните, вратите, изработени по проект на арх. [[Пенчо Койчев]] изгарят през 1944 година.<ref name="Василиев 249"/> Филиповци изрязват и таваните в двореца [[Врана (дворец)|Врана]]. Сред най-старите резбарски работи на Филиповци в София е иконостасът на гробищната църква „[[Успение Богородично (Централни софийски гробища)|Успение Богородично]]“, който е пренесен там по-късно, а е бил направен за разрушената през 1891 година софийска църква „Света Богородица Пречиста“.<ref name="Василиев 250"/>
 
В Софийско Филипови работят иконостасите за „[[Свети Пантелеймон (Бояна)|Свети Пантелеймон]]“ в Бояна (части от иконостаса),<ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Света Троица (Драгалевци)|Света Троица]]“ в Драгалевци, „[[Свети Николай (Горна баня)|Свети Николай]]“ в Горна баня, новата църква „[[Свети Георги (Кремиковски манастир, 1926)|Свети Георги]]“ на Кремиковския манастир, „[[Св. св. Кирил и Методий (Чибаовци)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Чибаовци, „[[Свети Теодор Стратилат (Долни Богров)|Свети Теодор Стратилат]]“ в Долни Богров, „[[Свети Георги (Пролеша)|Свети Георги]]“ в Пролеша, „[[Св. св. Кирил и Методий (Костинброд)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Костинброд, „[[Свети Спас (Градец)|Свети Спас]]“ в Градец, „[[Свети Никола (Кострошевци)|Свети Никола]]“ в Кострошевци, „[[Света Неделя (Росоман)|Света Неделя]]“ в Росоман, „[[Свети Илия (Гълъбовци)|Свети Илия]]“ в Гълъбовци, „[[Свети Николай (Пожарево)|Свети Николай]]“ в Пожарево, „[[Успение Богородично (Обеля)|Успение Богородично]]“ в Обеля, „[[Свети Николай (Славовци)|Свети Николай]]“ в Славовци, „[[Света Троица (Кумарица)|Света Троица]]“ в Кумарица, „[[Свети Георги (Мърчаево)|Свети Георги]]“ в Мърчаево, „[[Свети Илия (Мошино)|Свети Илия]]“ в Мошино, „[[Възкресение Христово (Челопечене)|Възкресение Христово]]“ в Челопечене, „[[Света Троица (Ботунец)|Света Троица]]“ в Бутунец, новата църква „[[Свети Димитър (Годеч, 1937)|Свети Димитър]]“ в Годеч, „[[Свети Илия (Чурек)|Свети Илия]]“ в Чурек, „[[Успение Богородично (Горна Малина)|Успение Богородично]]“ в Горна Малина, „[[Света Троица (Караполци)|Света Троица]]“ в Караполци, новата църква „[[Света Петка (Балша, 1920)|Света Петка]]“ в Балша, „[[Св. св. Кирил и Методий (Иваняне)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Иваняне и в [[Буховски манастир „Свети Архангел Михаил“|Буховския манастир „Свети Архангел Михаил“]].<ref name="Василиев 250"/>
 
=== В останалата част на България ===