Георги Данчов: Разлика между версии

'''Георги Данчов - – Зографина''' е български [[Възраждане|възрожденски]] художник и революционер. Близък съратник на [[Васил Левски]] и автор на считания за [http://georgidanchovzografina.alpobg.com/gallery/Big/VasilLevski3.jpg най-точен портрет на Апостола].<ref>[http://btsbg.org/modules/icontent/index.php?page=77 Информация за Чирпан], сайт на БТС</ref> Георги Данчов е баща на [[Братя Данчови|Никола и Иван Данчови]], съставители на една от първите български [[енциклопедия|енциклопедии]] и множество речници.

На 24 май 1869 г. Васил Левски пристига в гр. Чирпан и отсяда в неговия дом. Тук основава Чирпанския частен революционен комитет, чийто председател е Георги Данчов. По време на революционното движение е заточен в [[Диарбекир]] с доживотна присъда. Дори и по това време художественият му ентусиазъм не секва и създава литографията „Русалки“. Успява да избяга в [[Русия]] през 1876 г.

По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]] взема участие в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. По пресните емоции на Освобождението през 1879 г. създава в [[Пловдив]] легендарната си творба, литографията „Свободна България“.

Участва в [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]]. На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. През 1890- – 1893 г. е заместник-кмет на град Пловдив. Участва в организацията на първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892). Деец на Народно-либералната партия (стамболовисти). Многократно е избиран за народен представител.

Георги Данчов рисува [[Икона (християнство)|икони]] за църкви в Пловдив, Чирпан, [[Стара Загора]], [[Казанлък]]. През 1861 г. заедно с учителя си [[Алекси Атанасов]] изографисва олтарната апсида на [[Араповски манастир|Араповския манастир „Св. Неделя“]] (още наричан Златовръхски манастир) и свода на църквата в [[Сопотски манастир | манастира „Свети Спас“]] край [[Сопот]]. Първите му литографски творби са портрета на [[Мидхат паша]] и композицията „Райна Княгиня в пещерата“. През 1867 г. по поръчка на [[Найден Геров]] създава 19 тематични картини с изображения на български носии и битови сцени, представени на изложба в Московския университет. През същата година изписва и известния си автопортрет, творба, която изненадва със своята професионална изработка и зрялост. Освен портрета на Васил Левски, рисува портрети и на други български революционери и общественици: [[Христо Ботев]], [[Георги Раковски]], [[Захари Стоянов]], [[Стефан Стамболов]]. Георги Данчов е един от създателите на българската светска [[живопис]] и първите [[фотография|фотографи]] в България.

* Иванова Благовеста, Портретът през Българското възраждане, С., 2001, с. 15,40 - – 43.

* [http://www.art-kula.hit.bg/kniga3-18.htm Стенописите на Георги Данчов-Зографина в църквата „Въведение Богородично”Богородично“, Стефка Крачанова]