Баязид I: Разлика между версии

Султан Баязид Йълдъръм е роден през 1354 година и е син на султан [[Мурад I]] <ref name=Lowry/><ref name=Runciman>Runciman, Steven; ''The Fall of Constantinople''. Cambridge: Cambridge University Press, стр. 36</ref> и византийката<ref name=Lowry>''The Nature of the Early Ottoman State'', Heath W. Lowry, State University of New York Press (SUNY Press), стр. 153</ref><ref name=Shaw>''History of the Ottoman Empire and Modern Turkey'', Stanford Jay Shaw, Cambridge University Press, стр. 28</ref> [[Гюлчичек Хатун]].<ref>{{cite web | url = http://www.kultur.gov.tr/EN/BelgeGoster.aspx?17A16AE30572D313A79D6F5E6C1B43FFA6B896F16D985D5D | title = ''Sultan Yıldırım Beyezid Han'' | accessdate = 2009-02-06 | publisher = Министерство на културата и туризма на Турция}}</ref> Според официалните османски хроники, още по време на [[битка на Косово поле|битката на Косово поле]] през 1389 година, когато е убит султан Мурад I, Баязид екзекутира своя брат Якуб и поема властта без особени сътресения, но косвени данни говорят за възможни междуособици, продължили няколко месеца.{{hrf|Имбър|2000|60- – 61}}

Той е женен за [[Оливера Лазаревич]] (Деспина Оливера). <ref>Halil Inalcik, "Bayezid„Bayezid I"I“, The Encyclopedia of Islam, Vol. I, Ed. H.A.R.Gibb, J.H.Kramers, E. Levi-Provencal and J.Schacht, (Brill, 1986), 1118.</ref>

Още в края на 1389 година Баязид предприема поход срещу турските бейлици в западната част на [[Мала Азия]], които все още запазват независимостта си. Заедно със своя васал, владетелят на [[Кастамону]] Сюлейман, той подчинява [[Сарухан]] и [[Айдън (емирство)|Айдън]]. След това той си връща завзетия от [[Караман]] [[Бейшехир]] и поставя под свой контрол бейлика [[Ментеше]].{{hrf|Имбър|2000|61- – 62}}

Първите успехи на Баязид в Анадола се оказват нетрайни. Още през 1390 година владетелят на Кастамону преминава на страната на Караман и през следващото лято Баязид потегля на поход срещу него, в който се включват и войски на император [[Мануил II Палеолог]]. Военните действия са успешни и Сюлейман скоро е убит, но владетелят на Караман [[Бурханеддин]] започва да събира войски за ответни действия. С голяма армия, включваща турци от различни бейлици, византийци, българи, сърби и албанци, Баязид се насочва към Караман. В битката при [[Чорумлу]] османците претърпяват поражение и изглежда през следващите месеци Баязид е принуден да връща под своя власт васалите си в Северен Анадол, достигайки на изток до река [[Къзъл Ърмак]]. През 1392 година Баязид и Мануил подготвят флот, с който да затвърдят османските позиции в Северен Анадол и да превземат [[Синоп]], но започналата война с [[Унгария]] предотвратява похода.{{hrf|Имбър|2000|62- – 64}}

През първите години на управлението на Баязид основните османски сили се намират в Анадола, но отделни отряди продължават набезите срещу сръбските държави на Балканите. През май 1392 година [[Унгария|унгарският]] крал [[Сигизмунд Люксембургски]] изпраща свои войски в региона. С няколкомесечна успешна кампания Баязид го отблъсква и превръща в свои васали [[Моравско княжество|моравския]] княз [[Стефан Лазаревич]], [[Косово|косовския]] деспот [[Вук Бранкович]] и [[Зета (владение)|зетския]] княз [[Георги II Страцимирович Балшич]].{{hrf|Имбър|2000|67- – 69}} Заплашен от превземане е и [[Драч]] и, за да избегне това, християнският му владетел го предава на Венеция.{{hrf|Имбър|2000|76}}

Зимата на 1393 година Баязид се намира в [[Сяр]], където събира много от влиятелните си християнски васали - – [[Византийска империя|византийския]] император [[Мануил II Палеолог]], [[Велбъждко деспотство|велбъждкия]] деспот [[Константин Драгаш]], [[Пелопонеско деспотство|пелопонеския]] деспот [[Тодор I Палеолог|Теодор I Палеолог]] и моравския княз [[Стефан Лазаревич]].{{hrf|Имбър|2000|70- – 71}} По това време султанът пътува и на юг в Гърция, където завзема повечето земи на франкското херцогство [[Амфиса|Салона]].{{hrf|Имбър|2000|77}}

Няколко месеца по-късно османците вече са във война с Империята и обсаждат [[Константинопол]], като императорът обмисля възможността да се евакуира с [[Венецианска република|венецианска]] помощ. Блокадата на града продължава до 1402 година, но основните османски сили и самият султан не участват активно в нея.{{hrf|Имбър|2000|70- – 71}}

След пролетта на 1394 година османски войски, водени от [[Евренос]], действат успешно в [[Пелопонес]], възползвайки се от взаимните вражди между местните владетели. Нападенията им в областта, както и срещу острови и кораби в [[Егейско море]], продължават и през следващите години, като по-сериозна съпротива им оказва само Венеция.{{hrf|Имбър|2000|78- – 81}}

През 1395 година Баязид оглавява нов поход на северозапад, преминава през [[Белград]] и [[Тимишоара|Темешвар]] и влиза във [[Влашко]] където се сблъсква с местния владетел [[Мирчо Стари]] в [[Битка при Ровине|битката при Ровине]]. В боя загиват османските васали Константин Драгаш и [[Крали Марко]], но османците надделяват. Успехът им обаче не е траен и малко по-късно с унгарска помощ Мирчо Стари си връща властта. На връщане от този поход Баязид превзема Никопол и екзекутира последния търновски цар Иван Шишман.{{hrf|Имбър|2000|71- – 72}}

Съперничеството на Баязид с Унгария достига своя връх през 1396 година, когато крал Сигизмунд успява да организира [[кръстоносен поход]], в който се включват военни контингенти от Унгария, [[Бургундия]], Венеция, [[Франция]], [[Англия]] и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Съюзническите войски се придвижват по течението на [[Дунав]], като към тях се присъединяват [[Видинско царство|видинския]] цар [[Иван-Срацимир]] и влашкия владетел Мирча Стари, и обсаждат Никопол. Малко по-късно край града се явяват основните османски сили, начело със султан Баязид, които удържат решителна победа в последвалата [[Битка при Никопол|битка]]. Бургундският херцог [[Жан Безстрашни]] е пленен, а крал Сигизмунд трябва да се спасява с кораб през Константинопол и Венеция. След този успех Баязид унищожава Видинското царство и опустошава голяма част от Унгария до [[Буда (град)|Буда]].{{hrf|Имбър|2000|72- – 75}}

Възползвайки се от войните на Балканите, караманският емир [[Алаеддин]] напада османските владения в Мала Азия и пленява анадолския бейлербей [[Кара Тимурташ]]. През 1397 година основните османски сили са прехвърлени в Анадола и водени от Баязид се насочват срещу Караман. Той постига решителна победа, убивайки Алаеддин и завземайки столицата [[Кония]] и крепостите [[Ларенде]], [[Аксарай]], [[Девелю Карахисар]] и [[Акшехир]]. След това Баязид се насочва срещу Бурханеддин и през март 1398 година му отнема [[Амасия]].{{hrf|Имбър|2000|64- – 65}}

През лятото на същата година той присъединява бейлика [[Самсун]], за управител на който е назначен [[Александър Шишман|Искендер бей]], син на последния търновски цар. В края на 1398 година Бурханеддин загива в сблъсъци с рода [[Аккоюнлу]], след което Баязид завладява [[Сивас]], като границите на земите му достигат до владенията на [[мамелюци]]те. След двумесечна обсада той превзема техния преден пост [[Малатия]].{{hrf|Имбър|2000|65- – 66}}

Достигайки Сивас и Малатия, османската експанзия на изток се сблъсква с разширяващата се на запад империя на тюркския владетел [[Тимур]]. Двете страни скоро влизат в конфликт, като победените водачи на Аккоюнлу намират убежище при Тимур, а някои други местни владетели, заплашени от Баязид също се обръщат за помощ към него.{{hrf|Имбър|2000|81- – 82}}

През лятото на 1400 година Тимур завзема Сивас. През следващите месеци той воюва на юг в Сирия и [[Ирак]] и Баязид се възползва от това, за да превземе [[Ерзинджан]]. През пролетта на 1402 година Тимур потегля от [[Карабах]] към Ерзинджан, превземайки крепостта [[Кемах]]. Оттам той се насочва към [[Анкара]], където изчаква основната армия на Баязид, с която влиза в решителна [[Анкарска битка|битка]] на 28 юли 1402 година. Османската армия претърпява тежко поражение, като от нея дезертират много от [[тюркмени]]те, както и войски от анексираните анадолски бейлици, чиито бивши владетели сега са в лагера на Тимур. Самият султан Баязид и малолетният му син [[Мехмед I|Мехмед]] са пленени.{{hrf|Имбър|2000|83- – 85}}

== Бракове и деца ==

Майка му е [[валиде султан]] [[Гюлчичек Хатун]] (родена Мария ок. 1335), етническа гъркиня.<ref name=Lowry>Lowry (2003); p. 153</ref><ref name=Shaw>Shaw, ''History of the Ottoman Empire'', Vol. 1 p. 28</ref> <ref>{{cite web | url = http://www.kultur.gov.tr/EN/BelgeGoster.aspx?17A16AE30572D313A79D6F5E6C1B43FFA6B896F16D985D5D | title = Sultan Yıldırım Beyezid Han | accessdate = 2009-02-06 | publisher = Republic of Turkey Ministry of Culture and Tourism}} </ref>

=== Бракове ===

=== Деца ===

* [[Сюлейман Челеби]] (1377–14111377 – 1411), съ-султан на [[Румелия]], неизвестна майка

* [[Иса Челеби]] (1380–14061380 – 1406), губернатор на [[Анатолия]], от [[Девлет Хатун]]

* [[Мехмед I|Мехмед Челеби]] (1389–14211389 – 1421), губернатор на [[Анатолия]], по-късно султан Мехмед I Челеби (1413–14211413 – 1421), от [[Девлет Хатун]]

* [[Мустафа Челеби]] (1393–14221393 – 1422), от [[Девлет Хатун]]

* [[Муса Челеби]] (умр. 1413), султан на [[Румелия]] (1410–14131410 – 1413), от [[Девлет Хатун]]

* Шехзаде Муса - – син

* Шехзаде Касим - – син

* Шехзаде Юсуф - – син, става христианин, сменя името си на Деметрий<ref>Dimitris J. Kastritsis, 41.</ref>

* Ерхонду Хатун - – дъщеря

* Хунди Хатун - – дъщеря

* Фатма Хатун - – дъщеря

* {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300- – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg}}

== Литература ==