Разлика между версии на „Битка при Акциум“

форматиране: 24x тире, 20x кавички, 9x тире-числа, 6x нов ред, 4 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor)
({{xx икона}} → {{икона|xx}})
(форматиране: 24x тире, 20x кавички, 9x тире-числа, 6x нов ред, 4 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor))
| резултат = Решаваща победа за [[Октавиан Август|Октавиан]]
| страна1 =[[File:Vexilloid of the Roman Empire.svg|15px]] Октавиан и съюзници
| страна2 =[[File:Vexilloid of the Roman Empire.svg|15px]] Марк Антоний и съюзници{{Br}}[[File:Ankh_(SVG)_01.svg|11px]] [[Птолемейски Египет]],
| командир1 =[[Файл:Project_Rome_logo_Clear.png|13 п]] [[Марк Випсаний Агрипа]]
| командир2 =[[Файл:Hoplite_helmet.svg|13 п]] [[Марк Антоний]]
| сила2 = 230 кораба, вкл.60 на Клеопатра,<sup>[II]</sup> с 20000 легионери и 2000 стрелци<ref name=plutarh64/>; 100 000 пехота и 12 000 на сушата
| жертви1 = неизв.
| жертви2 = варират според разл.източници между 5- – 13 хиляди (<small>виж текста</small>), 300 пленени кораба<ref name=plutarh68>[[Плутарх]], "[[Успоредни животописи]]", Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#68 68]</ref>
| бележки = <ol style="list-style-type:lower-roman">
<li>Предимно леки [[либурна|либурни]] и [[хексера|хексери]]</li><li>Предимно [[квинквирема|квинквиреми]], с няколко големи [[декера|декери]] и 60 съда, под командването на Клеопатра</li>
}}
 
'''Битката при Акциум''' е решаващият сблъсък от [[Война между Октавиан и Антоний|Последната война на Римската република]]. Това е една от най-големите морски битки в древността. Битката се провежда на входа на [[Амбракийски залив|Амбракийския залив]] в [[Йонийско море]], близо до римската колония [[Акциум]] в [[Древна Гърция|Гърция]] (близо до днешния град [[Превеза]]) на [[2 септември]] [[31 пр.н.е.]]. Това е сражение между [[Октавиан Август|Октавиан]] и обединените сили на [[Марк Антоний]] и [[Клеопатра VII|Клеопатра]]. Флотата на Октавиан е водена от адмирал [[Марк Випсаний Агрипа]]. Флотата на Марк Антоний е съпроводена<ref name=plutarh56>[[Плутарх]], "Успоредни„Успоредни животописи"животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#56 56]</ref> от тази на неговата любовница<ref name=plutarh25-31>[[Плутарх]], "Успоредни„Успоредни животописи"животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#25 25- – 31]</ref><ref>Preston Chesser, [http://ehistory.osu.edu/world/articles/ArticleView.cfm?AID=16 ''The Battle of Actium'']</ref><ref name="">[http://f99.middlebury.edu/FS013A/cleopatra_by_goedecke.htm Cleopatra: The Natural Nemesis of Rome Maggie Goedecke]</ref><ref>[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Africa/Egypt/_Texts/BEVHOP/13*.html The House of Ptolemy by E. R. Bevan Ch.XIII ]</ref>, царицата на Египет<ref>[http://quod.lib.umich.edu/cgi/t/text/pageviewer-idx?c=genpub;cc=genpub;rgn=full%20text;idno=ajl1424.0001.001;didno=AJL1424.0001.001;view=image;seq=9;page=root;size=100;frm=frameset; The life and times of Cleopatra, queen of Egypt; a study in the origin of the Roman empire, by Arthur E. P. Brome Weigall,]</ref>&nbsp;— – Клеопатра.<ref>{{cite web | last = Gill | first = N. S. | year = 2010 | url = http://ancienthistory.about.com/cs/people/p/Cleopatra.htm | title = Cleopatra | publisher = About.com | accessdate = 3 септември 2010 | ref = harv}}</ref>
 
Октавиан побеждава обединения флот на Антоний и Клеопатра и става господар на [[Древен Египет|Египет]]. Победата му позволява да консолидира властта си над Рим и неговите владения. За тази цел той приема титлата „[[принцепс]]“ (първи гражданин) и по случай победата е удостоен със званието „[[Август (титла)|август]]“ от римския [[Сенат]]. Като Октавиан Август той запазва атрибутите на републикански лидер, но историците обикновено интерпретират консолидацията на властта и приемането на тези титли като признаци за края на Римската република и началото на Римската империя.<ref>Paul K. Davis, ''100 Decisive Battles from Ancient Times to the Present: The World’s Major Battles and How They Shaped History'' (Oxford: Oxford University Press, 1999), 63.</ref>
==Предистория==
===Съюзници===
Престижът на Октавиан Август и по-важното&nbsp;— – лоялността на неговите [[легион]]и са първоначално подкрепени от завещанието на [[Юлий Цезар]] от 44 пр.н.е., с което тогава седемнадесетгодишният Октавиан е официално осиновен от великия римски военачалник и е обявен за негов наследник, като получава и 3/4 от огромните му богатства.<ref>Светоний, "Юлий'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#83 83].</ref>
 
[[Марк Антоний]] от своя страна е основният и най-виден пълководец в армията на Юлий Цезар ([[magister equitum]]) и благодарение на военната си репутация може да претендира за значителна политическа подкрепа от страна на войниците на Цезар и [[ветеран]]ите.
 
Политическият съюз между Октавиан, Антоний и [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Лепид]], известен като [[Втори триумвират]] е сключен през 43 пр.н.е., скоро след убийството на Цезар. Разпределят си провинциите на огромната държава.<ref>Апиан, Граждански войни, IV 1</ref> Октавиан и Антоний съвместно разгромяват армията на убийците на Цезар, [[Марк Юний Брут|Брут]] и [[Касий]] в [[Битка при Филипи|битката при Филипи]]. Лепид получава контрол над Африка, Октавиан – западните провинции, а Антоний – източните провинции, като Италия остава общо владение. Впоследствие този съюз е скрепен с брак: Антоний се жени за сестрата на Октавиан, [[Октавия Младша|Октавия]].
 
Антоний се среща с Клеопатра в [[Тарс]] през 41 пр.н.е. Скоро умната и обаятелна царица подчинява на волята си Антоний и отиват да живеят в [[Александрия]]. Финансиран от Египет, Антоний събира армия и заминава на поход срещу [[Партско царство|Партия]]. Резултатите от похода са катастрофални, след редица поражения Антоний загубва почти цялата си армия по време на отстъплението си през Армения.
===Конфликт===
[[Image:M Antonius.jpg|thumb|150px|Бюст на Марк Антоний, Ватикански музеи]]
След години на лоялно сътрудничество с Октавиан, [[Марк Антоний]] започва да действа самостоятелно и в крайна сметка се пораждат съмнения, че се бори да се превърне в единствен господар на Рим. Когато открито оставя съпругата си Октавия (сестрата на Октавиан) и се премества в [[Александрия]], за да стане официален партньор на Клеопатра, много римски политици смятат, че той се опитва да се превърне в неофициален владетел на Египет и други източни царства, докато все още поддържа командването на много легиони на изток. Клеопатра и Юлий Цезар имат дете&nbsp;— – [[Цезарион]], и когато Антоний се премества да живее с нея, той [[де факто]] става негов втори баща.
 
Като лично предизвикателство към авторитета на Октавиан, Антоний ходатайства Цезарион да бъде приет като истинския наследник на Юлий Цезар, въпреки че той изобщо не е споменат в наследството. В действителност Антоний и Клеопатра официално издигат на власт през 34 пр.н.е. Цезарион, който по това време е 13-годишен, давайки му неясната, но гръмка титла „[[цар на царете]]“.<ref>[[Дион Касий]], "Римска„Римска история"история“, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html XLIX, 41.1—31 – 3]</ref> Допълнителна ненавист към Антоний предизвикат и направените т.&nbsp;нар. ''„[[Александрийски дарения]]“'' (34 пр.н.е.).<ref>Плутарх, "Успоредни„Успоредни животописи"животописи“, Антоний [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html 54.6]</ref>
[[Картинка:Statue-Augustus.jpg|мини|150px|Император Август - – Ватикански музеи]]
 
Марк Антоний вече се възприема (от Октавиан и по-голямата част на [[Римски сенат|Римския Сенат]]) като лидер на сепаратисткото движение не само в Египет, но и като човекът, заплашващ да наруши единството на [[Римска република|Римската република]].
 
Октавиан започва пропагандна война, целяща да обяви Антоний за враг на Рим, като твърди, че той се опитва да установи [[монархия]] над цялата Римска република в името на Цезарион, с пълно заобикаляне на Римския Сенат. Той също така заявява, че Антоний, иска да премести столицата на империята в Александрия.
 
Тъй като Вторият триумвират официално изтича на последния ден от [[33 пр.н.е.]], Антоний изпраща писмо до Сената, че не желае да бъде назначен отново. Той се надява, че така ще бъде възприет като герой, който стои срещу амбициите на Октавиан, за когото предполага, че не би се съгласил да се откаже от позицията си по подобен начин.
 
Марк Антоний посочва, че Октавиан е надвишил правомощията си при вземането на властта от [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Емилий Лепид]] (третия триумвир), при поемането на властта над страните, владени от [[Секст Помпей]] (примерно: не му дава част от Сицилия), в привличане войници за себе си без да изпрати половината на него и др.<ref>Плутарх, "Успоредни„Успоредни животописи"животописи“, Антоний, [http://ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm 55]</ref>
 
Октавиан от своя страна атакува Антоний, че няма право да е в Египет; че екзекуцията на Секст Помпей е незаконна; че предателството му спрямо царя на [[Армения]] посрамва римското име; че не е изпратил половината плячка в Рим според споразумението; че връзката му с Клеопатра и потвърждението на Цезарион като законен син на Юлий Цезар са позор за длъжността му и заплаха за него <ref name="Shuckburgh779">Shuckburgh, 1917; стр. 775 - – 779.</ref>. Оправдава се, че би споделил половината военна плячка с Антоний, ако и той направи същото. През [[32 пр.н.е.]] Октавиан успява окончателно да компрометира Антоний. Осигурява си по незаконен начин завещанието на Антоний и го прави достъпно за обществеността. В него Антоний обявява за наследници децата си от [[Клеопатра VII|Клеопатра]] и признава Цезарион за дете на Цезар. Освен това след смъртта му иска тялото му да бъде погребано в [[Египет]].<ref>Плутарх, "Успоредни„Успоредни животописи"животописи“, Антоний, [http://ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm 58]</ref> Официално това е краят на триумвирата.
 
[[Сенат]]ът застава на страната на Октавиан и го подкрепя във военните му приготовления. За да може поне формално да се избегне гражданската война, Октавиан обявява война на Клеопатра, а не на Антоний. Населението на двете части на империята е принудено да положи клетва към съответния владетел.
 
===Корабите===
Плутарх пише, че флотата на Антоний наброява най-малко 500 кораба,<ref name=plutarh61>Плутарх, "Успоредни„Успоредни животописи"животописи“, Антоний, [http://ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm 61]</ref> от които според [[Павел Орозий|Орозий]] 170 големи бойни кораба<ref name=orosius>[[Павел Орозий|Орозий]], "История„История против езичниците"езичниците“ [http://sites.google.com/site/demontortoise2000/orosius_book6 кн.6, 19]</ref>. Другите са по-малки или транспортни кораби. [[Флор]] пише<ref>[[Флор|Луций Флор]], "Епитоми"„Епитоми“, кн.2 [http://ancientrome.ru/antlitr/flor/kn02-f.htm кн.2, XXI]</ref>:{{цитат|Ние имахме повече от 400 кораба, а врага&nbsp;— – по-малко от 200, но големи. Те имаха от 7 до 9 реда гребци и увеличени кули и палуби. Приличаха на плаващи крепости или градове.}}
 
Орозий казва почти същото за големината им&nbsp;— – Антоний разполага със 170 кораба, но те компенсират малкия си брой с изключителния си размер. Височината на палубите им е 10 стъпки над нивото на водата <ref name=orosius/>. Корабите на Антоний са огромни, със силни тарани, дървени бронирани пояси за защита от таранни удари. Височината на борда им в средата на кораба стига до 3 m и се увеличава към носа и кърмата, така че е трудно да бъдат взети на абордаж. На палубите им има тежки метателни машини и кули за мятане на снаряди. Недостатък на тези кораби е, че са трудноманеврени.
 
Относно флотата на Октавиан, Плутарх посочва, че корабите, с който разполага са 250.<ref name=plutarh61/> Според Орозий са 260, от които 230 с „човка“.<ref name=orosius/> Повечето от тях са биреми и триреми (леки маневрени кораби с един (рядко-два) реда весла). Този нов тип кораби римляните заимстват от илирийските пирати и биват наречени „[[либурна|либурни]]“ - – по името на илирийското племе. Либурните, като правило имат само един ред весла. Дълги са не повече от 30 m и около 4- – 5 на ширина. Те са приспособени за морски набези, а заедно с това използвани и от морската охрана за преследване на пиратите. В сравнение с тежките кораби на Антоний, които имат лошо обучени екипажи, новите кораби представляват опасно оръжие при наличието на добре подготвени войници. Освен това такива кораби лесно се строят и при повреда могат да бъдат заменени с нови от резерва.
 
Според Орозий флотата на Октавиан има 8 [[легион]]а (около 40 000 души) и 5 преториански [[Кохорта (военна част)|кохорти]] (около 2 500 души).<ref name=orosius/>
===Пехота и конници на сушата. Съюзници===
Според Плутарх Антоний разполага със 100 000 души пехота и 12 000 конници.<ref name=plutarh61/>
На негова страна застават царете [[Бокх II|Бокх Мавретански]], [[Тархондем]] – владетелят на [[Киликия|Горна Киликия]], [[Архелай (Кападокия)|Архелай Кападокийски]], [[Филаделф Пафлагонски]], [[Митридат II (Комагена)|Митридат Комагенски]] и царят на [[Тракия]] [[Садала III]]. Освен че те присъстват лично, войска изпращат и [[Полемон I|Полемон]], царят на [[Понтийско царство|Понт]], [[Малх]], цар на [[Арабия (провинция)|Арабия]] и [[Ирод Велики|Ирод]]&nbsp;— – царят на [[Юдея]], също и [[Аминта (Галатия)|Аминта]], царят на [[Ликаония]] и [[Галатия]], както и царят на [[Мидийци|Мидия]].,<ref name=plutarh61/>
 
Според Плутарх, Октавиан разполага с 80 000 пехотинци, а конниците са колкото на Антоний - – 12 000.<ref name=plutarh61/>
 
===Военачалници===
Флотата на Октавиан е водена от опитния адмирал [[Марк Випсаний Агрипа]], командващ левия фланг, [[Луций Арунций (консул 22 пр.н.е.)|Луций Арунций]], командващ центъра<ref name=plutarh65>Плутарх, "Успоредни„Успоредни животописи"животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#65 65]</ref> и [[Марк Лурий]] командващ десния фланг<ref name="ii.85">[[Велей Патеркул]], ''Римска история'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#85 II.85.]</ref>. [[Тит Статилий Тавър (консул 26 пр.н.е.)|Тит Статилий Тавър]] командва армиите на Октавиан, които наблюдават битката от брега<ref name="ii.85"/>, северната част на пролива.
 
Марк Антоний и [[Луций Гелий Публикола (консул 36 пр.н.е.)|Гелий Публикола]] командват дясното крило на флотата на Антоний, докато [[Марк Октавий (едил)|Марк Октавий]] и Марк Инстей ръководят центъра <ref name=plutarh65/>, с ескадрата на Клеопатра, позиционирана зад тях. [[Гай Созий]] предприема първоначалната атака от левия фланг на флотата, докато командирът [[Публий Канидий Крас]] ръководи сухоземните сили.<ref name="ii.85"/> Според Плутарх левият фланг на Антоний се командва от Целий.<ref name=plutarh65/>
==Развой на битката==
[[File:Actium battle map-bg2.png|thumb|right|600px|Разположение на силите]]
Антоний взема решение, според Дион Касий и Плутарх, под влияние на Клеопатра и в разрез с мнението на своите приближени, да води морска битка <ref name=plutarh64>Плутарх, "Успоредни„Успоредни животописи"животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#64 64]</ref>. Заповядва да потопят една част от корабите, за да прехвърлят техните екипажи и гребци на другите кораби, тъй като през последните месеци са измрели много гребци. Плутарх споменава, че потопените кораби са предимно египетски. <ref name=plutarh64/>
 
Четири дни силният вятър и вълнението не позволяват битката да почне. В утрото на петия ден (2 септември) вятърът стихва.
 
Флотата на Антоний, на която са натоварени 20 000 тежковъоръжени войници и 2 000 стрелци<ref name=plutarh64/>, излиза от Амбракийския залив и се построява в две линии: в първата, която е разгърната в изпъкнала към противника дъга се намират около 170 големи кораба, а във втората - – 60-те кораба на Клеопатра.
 
Флотата на Цезар Октавиан с 35 000 легионери на борда, на свой ред се построява срещу Антониевата. Между центровете на бойните редове на противниците, Плутарх отбелязва, че има разстояние от 1,6 km (8х 200 m)<ref name=plutarh65/>
 
Към обяд излиза вятър, който духа откъм сушата и левият фланг на Антоний, командван от [[Гай Созий]], тръгва срещу десния фланг на Октавиан. Командващият този фланг, [[Марк Лурий]], се оттегля назад, за да принуди Созий да се откъсне от останалата флота.
Скоро двете флоти се сблъскват. Макар че корабите на Антоний вече са нарушили бойния си ред, не е никак лесно да бъдат превзети поради мощните бордове и обшивки. Плутарх отбелязва, че се налага по 3-4 кораба на Октавиан да атакуват един Антониев кораб, за да успеят да го превземат или потопят. <ref name=plurath66>Плутарх, "Успоредни животописи", Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#66 66]</ref>
 
Скоро двете флоти се сблъскват. Макар че корабите на Антоний вече са нарушили бойния си ред, не е никак лесно да бъдат превзети поради мощните бордове и обшивки. Плутарх отбелязва, че се налага по 3- – 4 кораба на Октавиан да атакуват един Антониев кораб, за да успеят да го превземат или потопят. <ref name=plurath66>Плутарх, "Успоредни„Успоредни животописи"животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#66 66]</ref>
Когато битката вече е в разгара си, египетската флота, която дотогава е неподвижна, внезапно потегля на югозапад с опънати платна и се врязва сред сражаващите се, внасяйки голямо объркване. Като преминава през биещите се кораби, тя продължава на юг към [[Левкада]]. Историците не са единодушни по въпроса какво е накарало Клеопатра да постъпи така. Според Плутарх тя тръгва да бяга и според него е имала готовност за това още в началото на битката, поради факта, че корабите и&#768; са били напълно оборудвани с платна, за разлика от освободените от излишни тежести бойни кораби. Жюриен де ла Гравиер лансира „теорията на пробива“, според която още в самото начало Антоний и Клеопатра се отказват от армията и се опитват да пробият с флота си до Египет, където са оставили 11 легиони, но да се промъкне успява само част от флотата. По-голямата му част е приклещена и се предава. Според хипотезата на [[Уилям Тарн]] след маневрата на Арунций, който се вклинява между централния и десен фланг на Антоний, флотът на Антоний се оказва пред опасността да бъде обкръжен. Виждайки това, корабите от левия и централен фланг бързо се изтеглят назад към залива. Десният фланг обаче не успява да направи същото, поради стоящия зад него флот на Клеопатра. Тогава моряците от този фланг се предават. Разбирайки, че битката е загубена, Клеопатра се промъква и побягва със своите кораби, а Антоний тръгва след нея. <ref>[[Уилям Тарн]], "Octavian, Antony and Cleopatra", Кеймбридж, 1965 (съвместно с M. P. Charlesworth).</ref>
 
Когато битката вече е в разгара си, египетската флота, която дотогава е неподвижна, внезапно потегля на югозапад с опънати платна и се врязва сред сражаващите се, внасяйки голямо объркване. Като преминава през биещите се кораби, тя продължава на юг към [[Левкада]]. Историците не са единодушни по въпроса какво е накарало Клеопатра да постъпи така. Според Плутарх тя тръгва да бяга и според него е имала готовност за това още в началото на битката, поради факта, че корабите и&#768; са били напълно оборудвани с платна, за разлика от освободените от излишни тежести бойни кораби. Жюриен де ла Гравиер лансира „теорията на пробива“, според която още в самото начало Антоний и Клеопатра се отказват от армията и се опитват да пробият с флота си до Египет, където са оставили 11 легиони, но да се промъкне успява само част от флотата. По-голямата му част е приклещена и се предава. Според хипотезата на [[Уилям Тарн]] след маневрата на Арунций, който се вклинява между централния и десен фланг на Антоний, флотът на Антоний се оказва пред опасността да бъде обкръжен. Виждайки това, корабите от левия и централен фланг бързо се изтеглят назад към залива. Десният фланг обаче не успява да направи същото, поради стоящия зад него флот на Клеопатра. Тогава моряците от този фланг се предават. Разбирайки, че битката е загубена, Клеопатра се промъква и побягва със своите кораби, а Антоний тръгва след нея. <ref>[[Уилям Тарн]], "Octavian„Octavian, Antony and Cleopatra"Cleopatra“, Кеймбридж, 1965 (съвместно с M. P. Charlesworth).</ref>
 
Антоний напуска сражението, настига флагмана „Антониада“ и се качва на борда му. Няколко Октавианови кораба се опитват да атакуват кораба, но са отблъснати и цялата египетска флота, следвана и от други кораби на Антоний се отдалечава от полесражението.
 
Въпреки това битката при Акциум продължава до края на деня, тъй като останалите кораби на Антоний не разбират веднага, че Антоний е избягал. Едва вечерта, когато вече са загубили доста кораби и научавайки, че Антоний го няма, неговите кораби започват да се предават на Октавиан, но част от тях <!--24--> успяват да напуснат битката, вмъквайки се обратно в залива зад силните укрепления на входа му.
 
Опасявайки се от нежелани обрати, Октавиан задържа своята флота и армия в бойна готовност през цялата нощ след битката и сам прекарва тази нощ на командния си кораб.
 
На следващия ден Октавиан предлага на Антониевия военачалник, ръководещ сухопътните сили, Канидий Крас, да капитулира, но той му отказва. Войниците на Антоний запазват верността си към своя водач през следващите 7 дни, очаквайки неговото завръщане. Едва когато Канидий Крас, отчаян от липсата на известия от Антоний, избягва от лагера, легионите се предават и минават на страната на Октавиан (19 легиона, около 100 хил. души и 12 хил. конници).<ref name="plutarh67-68">Плутарх, "Успоредни„Успоредни животописи"животописи“, Антоний, 67- – 68</ref>
 
Междувременно египетската флота продължава на юг. През следващите дни Антоний не само не продумва на Клеопатра, но дори отказва да я види. Едва на 5 септември, когато пристигат на нос Тенарион (най-южната точка на [[Пелопонес]]), започва да общува с нея. Същия ден той изпраща оттам куриери към Акциум със заповед до Канидий Крас да оттегли легионите в Азия през Македония.<ref name=plutarh67>Плутарх, "Успоредни„Успоредни животописи"животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#67 67]</ref><ref>Според Картър тези инструкции са дадени сутринта преди битката, Carter, John M., The Battle of Actium: The Rise & Triumph of Augustus Caesar, стр.216; London: Hamish Hamilton, 1970</ref>
 
Новината, за загубата на Антоний при Акциум скоро обхожда империята. Чуждите владетели, чиято лоялност досега е била насочена към Антоний, му обръщат гръб и преминават на страната на младия Цезар.
 
Скоро Антоний научава, че царя на Юдея, Ирод, с няколко легиона и кохорти е преминал на страната на Октавиан и примера му е последван и от останалите владетели.<ref name=plutarh71><http://ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm Плутарх, "Успоредни животописи", Антоний, 71></ref>
 
 
==След битката==
Битката при Акциум решава по принцип изхода от гражданската война, но войната като такава още не е приключила. Преди да премине към крайната си цел&nbsp;— – вземането на Египет, Октавиан, провежда редица мерки, целящи да закрепят положението му на Изток. В началото отива в Атина, където приема посвещение в [[Елевзински мистерии|Елевзинските мистерии]]. След това отплава за [[Самос]], а оттам и в малоазийските градове. Там, в търсене на популярност, провежда традиционна политика по отменяне на данъци и опрощаване на дългове, а освен това и дава права на римски граждани на местни жители, служили при него. В края на 31 г. Октавиан е принуден да се върне в Италия за да потуши метеж на ветераните, искащи пари.
 
[[Image:The Death of Cleopatra arthur.jpg|thumb|left|300px|Смъртта на Клеопатра, Реджиналд Артур, 1892]]
Клеопатра се връща в Египет, преструвайки се на победителка пред поданиците си.<ref>Дион Касий, "Римска„Римска история"история“ [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html кн.51, 5]</ref>
 
След месеци на депресия Антоний се връща в Александрия при Клеопатра, чакайки неизбежния край. Двамата основават своеобразен „Съюз на смъртниците“, където записват свои приятели, решили да умрат с тях<ref name=plutarh71/>. Заедно с тях изпращат послание до Октавиан. Клеопатра моли да предаде властта на децата си, а Антоний да му бъде разрешено да изживее остатъка от дните си в Египет или Атина. Молбата на Антоний, Октавиан категорично отхвърля, а на Клеопатра отговаря, че ще и&#768; бъде оказано пълно снизхождение, ако предаде или убие Антоний.
 
Въпреки победата в Александрия на 31 юли [[30 пр.н.е.]], повечето от войниците на Марк Антоний дезертират и той няма достатъчно сили за да се бори с Октавиан.
 
Антоний решава да даде едновременно сражение по суша и море. Именно при това сражение обаче неговия флот минава на страната на Октавиан. Така постъпва и конницата, а пехотата търпи поражение.
[[Image:Augusto 30aC - 6dC 55%CS jpg.JPG|400px|thumb|Разрастване на Римската империя по времето на Октавиан:
 
<span style="background:#f8bdd3; font-size:1em; color:#f8bdd3">██</span>&nbsp;Васални държави на Римската империя в периода на Октавиан Август</div>]]
Антоний изпада в отчаяние. В страха си пред гнева му Клеопатра се скрива в гробницата и праща да му съобщят, че е умряла. Антоний повярва на това и се пробожда с меча си и, тъй като не умира веднага, настоява да бъде отнесен до гробницата, в която Клеопатра е затворена, и там умира в ръцете и&#768;. Скоро след това царицата е доведена в двореца и напразно се опитва да измоли милост от Октавиан. <ref name="Shuckburgh784">Shuckburgh, 1917; Page 780 - – 784.</ref>. Октавиан има планове да я включи в триумфа си като плячка и да я покаже окована на римския народ. Клеопатра приспива бдителността на поставената и&#768; охрана и на 12 август 30 пр.н.е. се самоубива. Според хрониките, тя слага край на живота си с ухапване от змия, нарочно поставена с кошница с плодове <ref name="Shuckburgh784" />.
 
Октавиан убива Цезарион, за да е сигурен, че ще е единственият наследник на Юлий Цезар. Убива и големия син на Антоний&nbsp;— – [[Марк Антоний Антил|Антил]] на [[1 август]] 30 пр.н.е. Останалите деца на Клеопатра от Антоний са възпитавани от Октавия, заедно с нейните собствени деца от Антоний. След връщането си в Италия Октавиан отпразнува пищен [[триумф]], който продължава 3 дни; първия ден за победата в Илирия, втория&nbsp;— – за тази в Акциум, а третия – за превземането на Александрия.
 
На мястото, където се е намирал лагерът на Октавиан е построен град с името Никопол („Град на победата“). <ref name=strabo>[[Страбон]], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html 7.7.6]</ref>В памет на победата Октавиан разширява храма на Аполон, намиращ се на нос Акциум, и учредява игри, които трябва да се провеждат на всеки 5 години.<ref>[[Светоний]], Животът на 12-те цезари, Август, [http://lingvo.asu.ru/latin/texsts/suet_august.html 18]</ref><ref>Страбон, "География"„География“, [http://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c7/ 7 кн, 7]</ref>
 
== Последици ==
Войната между [[Октавиан Август|Октавиан]] и [[Марк Антоний|Антоний]] е последната гражданска война в [[Римска република|Римската република]], поради което битката при Акциум има важни политическите последици.
 
Египет става римска провинция и то първата провинция, която не се управлява от [[сенат]]орите, а от самия император чрез свои пълномощници&nbsp;— – [[префект]]и. Пръв неин префект е [[Гней Корнелий Гал]].<ref>[[Евтропий]], [http://www.forumromanum.org/literature/eutropius/trans7.html#5 кн.7,7]</ref> Богатата на зърно провинция се превръща в житница на Римската империя. Октавиан използва богатствата на [[Клеопатра VII|Клеопатра]], за да изплати закъснелите заплати на ветераните. Окончателното предаване на Египет след смъртта на Клеопатра бележи края на елинистичната епоха и царството на [[Птолемеи]]те <ref>[http://www.vizin.org/projects/actium/html/actiumsol.htm Actium - – the solution]</ref>.
 
Победата дава на Октавиан едноличен и неоспорим контрол над римското Средиземноморие. Древните историци отбелязват значението на победата <ref>Велей Патеркул нарича деня Maximi discriminis dies (прибл."големият решителен ден"; "Римска„Римска история"история“, II. 85)</ref> и считат този ден за началото на нова ера в римската история&nbsp;— – ерата на империята.
 
== Източници ==
==Бележки==
{{колони|2|<references />}}
{{бел2}}
 
=== Първични източници ===
За битката при Акциум има много исторически материал, но за съжаление не от очевидци. От античните автори, чиито съчинения са запазени до наши дни, битката при Акциум е най-пълно описана от двама гърци: [[Плутарх]] (I-II век от н.е.) и [[Дион Касий]] (III век от н.е.). Те и двамата са ползвали трудове на съвременници и участници в събитията, които за съжаление до нас не са достигнали. Важни сведения за тази битка се съдържат и в одите на Хораций и в „Римска история“ на Велей Патеркул, който е най-близко живелия до времето на битката (роден около 12 г. след нея). Други автори, в чиито съчинения има коментари или факти, свързани с битката са [[Светоний]], [[Страбон]], [[Плиний Стари]], [[Павзаний]], [[Евтропий]], [[Павел (апостол)|апостол Павел]] („Послание към Тит“), [[Вергилий]] (Енеида, кн.8 675- – 730), [[Ориген]], [[Орозий]] и [[Прокопий Кесарийски|Прокопий]].
 
* [[Плутарх]]: ''Успоредни животописи'', „Антоний“ 54- – 68 ([http://www.masters-classics.dir.bg/Antonij.doc български прев.]) ([http://ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm руски прев.])
* [[Дион Касий|Касий Дион]]: ''Римска история'', книги 49- – 51 ([http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/home.html#49 англ. прев.])
* [[Велей Патеркул]]: ''Римска история'', книга 2 ([http://www.ancientrome.ru/antlitr/paterculus/index.htm руски прев.])
* [[Светоний]]: ''Животът на 12-те цезари: Август'', ([http://lingvo.asu.ru/latin/texsts/suet_august.html лат. текст с руск. прев.] или [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html англ. прев.])
* [[Луций Аней Флор]]: ''Епитоми'', книга 2, XXI "Война„Война с Антоний и Клеопатра"Клеопатра“ ([http://ancientrome.ru/antlitr/flor/kn02-f.htm руски прев.])
* [[Орозий]]: ''История против езичниците'', книга 6 ([http://sites.google.com/site/demontortoise2000/orosius_book6 англ прев.])
* ''Делата на Божествения Август'' ([http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Augustus/Res_Gestae/home.html лат. и гр. текстове с англ. прев.], [http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/ResGestaeDiviAugusti/ResGestaeDiviAugusti.htm бълг. прев.])
* [[Хораций]]: ''Epodes'', I ([http://www.horatius.ru/index.xps?2.3.601.14 руски превод]) и IX ([http://www.horatius.ru/index.xps?2.3.609.14 руски превод])
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Battle of Actium}}
* {{икона|ru}} [http://www.ancientrome.ru/publik/parfenov/parfenov07.htm Битката при Акциум - – Легенда и действителност]
* {{икона|ru}} [http://ancientrome.ru/army/18.html Битката при Акциум, П.Шехтман]
* {{икона|en}} [http://luna.cas.usf.edu/~murray/actium/brochure.html Проектът Акциум]
* {{икона|en}} [http://www.livius.org/aa-ac/actium/actium.html Морската битка при Акциум]
* {{икона|en}} [http://www.famoushistoricalevents.net/battle-actium/ Battle of Actium - – The Battle that Determined the Cultural Axis of Europe]
* {{икона|en}} [http://www.scribd.com/doc/30412201/Downfall-of-Antony-and-Cleopatra Падането на Антоний и Клеопатра, SI Shepard]
* [http://cid-27ee63d48413ce3c.photos.live.com/browse.aspx/The%20Naval%20Battle%20of%20Actium%5EJ%20Preveza%20Greece%20%5E531%20bC%5E6 Снимки от Музей в Превеза относно Битката при Акциум]